Понякога
е просто болка…
не се побира в теб
изтича…
рисува бавно ...

Акция BG ”Пенсиониране при...”
Кой ви е казал,
че ще бъде тъжно!
Когато почвата
изчезне под краката ...

Дъщеря ми се прибра. Всяка събота става по обед или следобед, хапва набързо, после чай или кафе и:
- Тате, дай ми пари!
- За какво са ти?
- Ами да си купя нещо сладко.
Тази вечер слагам вечерята - боб яхния, печена скумрия, картофена салата и чувам дъщеря си: ...

Животът - гладно и хапливо куче
напада в гръб красивите илюзии,
а истините под лъжи заравя
и бяга все по-силно и по-бързо...
Съдбата - неопитомена черна котка ...

Любов
Заваля...
Моят дъжд заваля.
...
Знам, не измива всяка твоя следа, ...

Навън нощта припада,
излъгана от здрача,
небесната ограда
една луна прескача.
Залита и се спъва, ...

Да бъдеш винаги в движение -
това е смисълът на живота.
Посоката е по твое усмотрение
и разликата между човека и робота.
Тичал е индианецът след бизона, ...

...
Природата - кралица -
на своя трон седи,
волна като птица
над всички ни бди. ...

Не искай много. Има си предел,
зад който стойностите се променят.
Дотук съм дала. И дотук си взел.
Останалото ще узрява в мене.
И по-добре да се превърна в мит – ...

Защо, когато си най-тъжен, няма никой до теб?
Да ти помогне да се усмихнеш,
да спреш сълзите и да продължиш напред.
Да те спаси от мрачния облак,
който с пълни шепи пръска тъга. ...

СПАСИТЕЛЯТ СЕ БАВИ…
Спасителят се тутка, бави, пипка –
измряха опълченците на Шипка…
Сега сме на три мешарета –
Столипиново, Суходол и Факултета… ...

Не искаш ли
да ме обсебиш
със слънчевата си усмивка,
скрита в сянката
на бягащите мигли? ...

Мечтая те,
когато пада здрачът
и вечерта
на пръсти се прокрадва,
изящно ...

Обичам мълчанието помежду ни,
като вятър онемял сред тъжните звезди.
Обичам сънищата, във които,
погалвайки душата ми, шептиш.
Обичам и далечното пространство, ...

Тя е най-тихата жена.
Крилете ù опират о земята,
в гласа ù вече няма синева,
копнежите ù в бездната се мятат.
Тя е най-кротката жена. ...

В едно мастилено петно
събрал бе Той
цялата поезия.

На мен ли ми се струва,
че ти сега дойде,
в сърцето мое влезе
и от там ти не излезе.
Какво ще правиш вътре, ...

След смъртта на думите
Думите лежаха мъртви. Буквите бяха отметнали ръце, крака, глави, нахвърляни безредно в безсмислени пози. От разкривените им тела стърчаха копия и стрели, допълнително преплитайки жертвите на бойното поле в плътна, почерняла маса. Войници на своя дълг и своята чест, те бяха отд ...

Преди онази злополучна дата - четвърти декември, две хиляди и... година и през ум не ми бе минавало, че ще дойде ден, в който ще се изпълня с всепоглъщащ копнеж да се върна час по-скоро в България. Този момент обаче настъпи и независимо че изникна сякаш изневиделица, то той, както по-късно осъзнах, ...

Бог Купидон задряма на поляна
и факелът му, палещ безпощаден
любовен плам, девица на Диана
открадна и захвърли в ручей хладен.
Водата взе свещената му жар ...

Улицата беше осветена от лампата. Тъмнината се прокрадваше във всяко кътче от булеварда.
- Какво търсиш тук? – попита Сянката.
- Търся себе си, защото една част от мен липсва – отвърна гласът.
- Ама че си странна!
- И други така мислят... – засмяно каза гласът и замлъкна. ...

Господи! - въздъхнах аз веднъж.
И гласът ми чу се на шир и длъж.
Но, уви, Господ не ме чу,
а раната продължаваше да кърви.
Виках аз часове и дни, ...

Истинските хора
Техните очи няма да заплачат, ще заплачат душите им. Устните им няма да мълчат, а ще изрекат най-горчивите думи, които никога в живота си не бихме искали да чуем. Ръцете им няма да ни обвият в прегръдка, а уверено ще ни поведат в посока, която никога не бихме избрали. Те никога не бъ ...

Ето първата ножница - кожата,
и усмивката ни. Разложена
и смутена, уплахата свива се.
(Остриетата в мислите скрили сме.)
Ето втората ножница - дрехите. ...

Стъпките на мравките са невидими
за хората, пораснали големи,
незабележими са за очите ни,
играещи се с погледа си напред,
антените ни улавят само вибрациите, ...

Край село Лозен
се намира борова гора,
до нея има златни нивя.
По моста кола преминава,
към Малко градище заминава. ...

Ти беше тиха песен,
която нахлу в душата ми.
В онази ранна есен
ти влезе в живота ми.
Ти беше нежен звук ...

брезичка,
нежност бяла
прозорец
плач на дете
... ...

Катастрофа
Беше ден съвсем обикновен,
докато не звънна телефона,
в слушалката с глас сломен
съобщават ми за тежка катастрофа! ...

ВЕЛИКДЕН
Деца рисуват мишени
по великденските яйца.
Крила - от огън стопени
като приказния Икар. ...

Тя е толкоз примамливо лесна...
И опива със тежък парфюм.
Тя е секси. И малко отнесена.
Разсъбличаш я вече наум...
Тя не бави. След няколко водки ...

... Абе, има нещо в мен...
Имам хиляди подкожни рани, от вредителни нерви.
Лазят ме по кожата, под кожата, навсякъде.
Лекувам ги напук, с напушени маневри.
Абе, аз взех ли си лекарството одеве, или не...? ...

От пламък клада ще издигна,
с искри ще галя Любовта,
през хиляди земи до теб ще стигна,
ври във мен кръвта.
Целият ми свят си ти! ...

Блести Луна, загадъчна и бяла,
изгряла, сбъдваща нощта...
Закрилница на нощни блянове,
на сводница нагърбила греха...
А влюбените, в нейното сияние ...

НЯМА ЗАЛЕЗ БЕЗ ИЗГРЕВ
Няма залез без изгрев,
Нито ден без нощта,
Няма есен без лято,
Нито човек без мечта. ...

Влюбена съм в него.
(Той си знае кой е.)
И не зная даже как да споделя
чувствата, нахлули в сивия ми ден.
Чувства безвъзвратни ...

Песничка за Тес
Защо ли, Тес, тъжиш сама,
познала любовта?
Навънка пълна е луна,
ухае на липа… ...

Потънали в мрака
Из тъжните строфи на тъжни поети
размива се сякаш доброто изкуство.
Та може ли слънце в душата да свети,
пленена от тъмното, пагубно чувство?! ...

==
Тя, играта, не се е променяла.
Правилата са същите. Сякаш
е все още Адамово време
и все още не е изщракала ...

Дъхът ти по кожата се стича,
като топящ по пръстите ми шоколад,
и всяка следваща целувка ме обрича
до край да се раздам на този ад…
И плътните си устни пак разгръщам, ...