"В едно - не твое време - да бъдеш, който си"
Едуард Къмингс
"Близо пет хиляди души се бяха наредили на опашка пред магазина. Те представляваха една щастива тълпа от засмени лица. Те бяха новото поколение, чакащо стари стоки. Магазинът беше хранителен и отваряше врати за първи път в града. Намаления ...

Ще си отиде тази зима… знам,
стопявайки заглъхнали простори.
Ще зазвъни капчук необуздан,
небето в синьо пак ще се отвори
и с нов живот светът ще натежи. ...

С тази рима, дето се заби в сърцето му,
чувството свободно в стихче се разля!
И усмивка светла озари лицето му!
А сърцето трепна... и го заболя!
С радост композираше пак стихотворение, ...

Стоях неподвижен в центъра на змийското гнездо. Изход никакъв...
Всяко минимално движение би предизвикало вниманието им върху мен.
,,Ще им позволя да ме ухапят. И след това...'' Помислих си.
Виждах очите им в мрака. Следяха ме...
Вероятно присъствието ми тук ги изненадваше. Протегнах бавно ръка към ...

ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ
За първа обич не тъгувам -
тя светъл спомен е далечен.
На зряла обич не робувам -
и тя отлитна като песен. ...

Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си. ...

След утрото, премръзнало до скреж,
и слънцето – аха, да се катурне –
като самотен сънен таралеж,
залутал се сред хълмовете стръмни –
повива в златна пелена нощта, ...

Сърцето топло си остава,
когато в него добротата е събрана.
Обичай винаги и само с него,
очите лъжат - знаеш всекиго!
На парченца го разкъсай и го подари ...

Б Е З К Р А Й Н О...
Безкрайно равновесен ден!
Със риторично целомъдрие
виси грехът ми нероден,
обесен в лявото предсърдие.

Стоя сама в тази къща,
с изплакани очи от самота.
Мечти, илюзии връхлитат
и стене моята душа.
Бях малка и невинна, ...

След като повече от година го писах онзи роман, изпитах неистово желание да го публикувам. И който търси, намира - в случая намерих онзи сайт. Там започнах да пускам романа на части. Явно се е образувало силно застойно огнище в мозъка ми, защото по това време, за ужас на себе си, почнах да пиша и ст ...

На море...
Разчистил съм си пясъка под мене...
И на пешкира си отпуснато лежа...
И слушам как край мен морето стене!
Самотен съм сега и с него аз тъжа! ...

Последен опит -
и тръгвам!
Не ме е страх
да бъда сама!
Ще продължавам ...

Душата ми огнена диша
Без вяра животът е пустош,
без радост тъмен затвор.
Без обич ограбена младост,
не е ли това човешки закон? ...

Шведска приказка
Част пета
Слънцето печеше безжалостно. Скрити под огромните пъстроцветни чадъри, летовниците дремеха след безсънните нощи прекарани по дискотеки и лунни бани. Стар швед беше приклекнал до Моника, жадно пиеше с поглед голите ù гърди и разказваше оживено събитието на деня. Четиричленн ...

Погледна го с едното, а той му извади и двете.
Толкоз му е акъла, че потече от устата му.
Не ме карай да ти разкажа играта, че ще искаш да се хванеш на хорото.
Всичко сам си го правеше, докато го развали.
Бързаше да постигне нещо и му загуби края. ...

Танцувай с мен през цялата нощ - латино самба салса
14.02.2012
Амстердам (Холандия)
Композитор и изпълнение: Иван Е. Дракалиев

Heinz Kalau BEI EINEM ABSCHIED
Lass uns nicht auseindergehen
wie Leute,
die ein schlechtes Geschaeft
gemacht haben. ...

Čežnja
Iz oka mi suza viri
neće srce da se smiri .
Da preboli ono neće
jer nje se seti svako veće . ...

Heinz Kalau VERMISCHUNGEN
Da sind sie aufeinander zugekommen,
wie Meer und Himmel, die der Sturmwind jagt.
In ihrer Brandung sind sie hingeschwommen
und haben nicht nach Ort und Zeit gefragt. ...

Ave Maria
by Beyoncé
She was lost
In so many different ways
Out in the darkness with no guide ...

Ако накараме света да замълчи
във тишината на едно отричане…
Ако не видим първите лъчи,
взривили в нас най-лудото обичане…
Дали ще се разлисти пролетта? ...

Дилмана и Дилбера
поливаха пипера.
Дилмана кàза:
- Беро,
полеем ли пиперо, ...

Аз-а - това, което е всеки от нас. Със свойте мечти, страхове и надежди! Но и с нещо тайно, лично, скрито най-дълбоко в сърцето. Всяко наше действие е водено от мисълта да сме щастливи. А самото щастие, То, за всеки е различно и толкова индивидуално, колкото и хилядите частици, съставящи земята. Оба ...

Имам своята вселена -
като приказка е тя.
А душата - крехко семе -
е посяла Вечността.
Имам своята надежда ...

Едно измъчено от болка изражение,
събрало в себе си гнева на обичта.
По устните чете се само съжаление.
Личат резките по ранимата душа.
И плачат, сякаш че очите, но без сълзи. ...

Облечена в бяло,
с цветя в ръката
вървя към олтара
на самотата...
Желая те страстно, ...

Стоя и си мисля, за онова мислене,
докато просто си стоя сама и мълча.
Мълча за Луната. Мълча за небето.
За тревата. За морето.
Мълча и си мисля. ...

"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна..."
Хр. Смирненски
Тази пролет
Витоша е толкова красива,
разпростряла фусти - бял сатенен креп. ...

Душата тъне пак в тъмнина
и блъска се ранена в гърдите.
Не може, този свят да разбере
защо злобата царува днес в света?
Защо вълнуват я толкова въпроси, ...

Спомен, затворен в кутия.
За малко оставен на рафта:
„Аромат, впит в пожълтяла хартия,
опитах и от тебе тайно да скрия.”
Запечатани в плик без подател, ...

И няма как да бъда друга,
щом хванах ПЪТЯ (не погрешка),
но вместо да съм ти в услуга,
изкупвам грехове, с болежки.
На мен в кармичната игра ...

Долетяла е отнякъде като пролетен вятър, като майска роса е поръсила ливадите, дошла e за да погали сламеноруси детски коси, за да целуне свежи момински устни, за да стопли душите на стари и млади, на всички хора по света.
Тя е навсякъде и във всичко. Във въздуха и във водата, в усмивката на слънцет ...

На път с любовта ще тръгна аз,
за да намеря теб и твоето лице,
от къде ли да започна аз не знам,
спомена за теб ще ме води все.
Жестоко е да чакам часове без теб, ...