Хората сме твърде лоши един с друг, твърде трудно те разбират и успяват да се поставят на твоето място. Но пък затова повечето от тях са велики съдници. Осъждат мислите ти, чувствата ти, действията ти, това, което си ти, защото на тях просто не им харесва. Затова и приятелството е рядко срещано в дн ...

В небето битка се води,
проливен е днеска дъжда.
Светкавица бясна просветна
и след нея застина света.
Шум силен отекна, ...

Ято птици долу в долината
с далечния си поглед ще догоня,
дали ще избягат от тъмнината,
която тук винаги ще помнят?
Тихо - като след редица изгреви, ...

Снощи се събудих вместо совите.
Онзи ден разплаках се на смешка.
Днес на кръст завързах си оковите.
В петък ще обичам по... погрешка.
Зимата нощувах в минзухарите. ...

Да плачат могат само силните.
Тихичко... но с истински сълзи,
измиват те душите, чистят ги
от раните и кървави следи.
Мъжкарите не хленчат! Правилно! ...

На майка ми
В очите ти стаени две сълзи
и хиляди въпроси там събрани.
Без укори за моята вина,
без памет за нанесените рани. ...

Привидна нереална младост.
Разбита сянка, някак си парадоксална.
Единна като детска радост.
Последна капка от енергия витална.
Усамотение, прииждащо с вълните. ...

Нощта изсипва кош със звезди,
диамантено Космосът свети.
Скъп подарък за будни души –
колие от вълшебни планети...
И невидим за хорски очи ...

МОЛИТВЕНО
Благодаря, Съдба (или както още те наричат...)!
Благодаря, че очите ми с две слънца закичи!
Благодаря, че на дните ми празниците върна!
Благодаря, че ме изправи и грижовно ме обгърна! ...

Така изложено, звучи като поредната статия за Златките, Николетките и т.н. , но аз няма да ви занимавам с преекспонираното ежедневие на родните ни псевдо-звездици. Ще ви попиша малко за киноиндустрията и странната еднотипна ниша, в която е намерила почва за развитие.
Приказните сюжети винаги са били ...

След теб остана тежка тишина.
И две очи останаха да чакат.
Небето посивя от самота
и със студени сълзи се разплака.
След стъпките ти моята душа ...

Никога не се доверявам!
На никой сърцето си не давам!
Никога тайните си не разкривам!
Не се доверявам,
защото не им вярвам! ...

На Грети
Родена си, когато Слънчев лъч целунал е Небето,
родена си да даваш своята Изящна Светлина,
отваряш своята Душа и даваш Пламък със Ръцете -
на хората даряваш Истинска, Безценна Топлота! ...

Вълни
от амфети, бавно движи
лек маниак.
***
Натокан бриз тече ...

трилър, мистерия, ужаси (+18)
........................
Тази страшна история започна от назначението на Владимир Кирилов Асенов на щат в супермаркета, а едната от причините да се случи всичко това бе раздялата на този човек с приятелката му. На пръв поглед такъв тип събития са нормални и доста често ...

* * *
Капчицици от огън,
пламъци вода,
песъчинки вечност
в майката Земя. ...

Пазиш ли във своята усмивка
мъничка частичка от смеха ми?
Устните ми още ли опиват,
в твоите оставили дъха ми?
Има ли ме някъде във тебе, ...

У нас, от снощи, имаме си гости.
Стъкмих им маса, откъде да знам, че
на крак дошли са коледните пости.
За всеки има по едно кебапче,
на скара и кюфтето се пече. ...

Смърт да беше – един път да се свърши,
да си тръгна, без да искам пак да дойда,
че да гледам как сълзите бършеш,
не на друга плоча, а на мойта!
Стига с тая болка – годините ми взе, ...

Днес ми е тихо. Ще помълча,
претръпнала.
Скрита.
Без да си спомням. Без да нижа
думи във стихове. ...

Опустяха ми нощите,
дните.
Нищо не чакам,
не искам.
Вятър отвея ...

Под малка боза
вкиснато се усмихват
големи кифли.
# # #
Те и кифлите ...

Сега ще ви разкажа за моя съсед - кметът на Редута.
Чичо Любо има апартамент и гаражи. Той е дал мястото за построяването на блока. Миналата година той построи гаражи и ги дава под наем.
Чичо Любо котарак на име Чочо, който седи на трон.
Чичо Любо е кмет на Редута и държи целия Любов район, който за ...

А тази силно пареща в гърдите болка? Тъмнината в тунела? Едната-единствена точка, в която гледам... Ами сълзите по лицето ми... изгарят го... боли! Махни ги! Моля те, спаси ме... Завинаги изтрий ме... Заличи ме!

Искам да съм птица...
Да се издигна в небето
и да полетя над морето.
Да обиколя света
и на твоя прозорец да дойда... ...

"На човека частите резервни." -
туй са бойковите думи скверни.
"От стволови клетки
ще правим яйцеклетки."
Бойко, мозъчни клетки трябва да ти присадят, ...

И бях, и вървях,
и без тебе не спрях.
И те исках, и те търсих,
в чужди... Непознати,
страдащи и щастливи очи. ...

Отвори ми вратата,
нека вляза при теб,
идва с мен топлината
на белия вятър - аромата
на влажна земя. ...

Вървяхме по осеяната с дупки улица в мълчание. Дъждът говореше вместо нас. Мразех подобни вечери – влажно, тъмно, мирише на студ и нещо те човърка отвътре. Чувствах се раздразнена, но не можех да реша какво точно ме дразни и това ме подразни още повече. Имах нужда от успокоение.
- Тая скапана влага ...

Дъждът измива ми сълзите,
отнася болката далеч
и, колкото и да крещите,
не мога да се върна веч.
Закрих очите си навеки, ...

Помниш ли, помниш, учителко добра,
когато преди години взе едни мънички деца,
изпълнени с обич и много мечти -
как уплашени гледаха детските ни очи.
Но ти ни поведе по пътя широк, ...

Във войната на живота оцелявам,
падам, ставам, продължавам!
Да се боря само ми остана,
не искам драма, нито рана.
Силните се борим до последно, ...

Любовта си идва и отива -
често кратка, рядко трайна,
но винаги след себе си оставя
пепел от пожари.
Изживените моменти - сливане ...

Ти знаеш ли, че имам свят измислен,
в който с тебе сме щастливи.
където ти си ми единствен
и нося с обич твойто име.
Там моите красиви дъщери ...

Ще те намеря
Ще те намеря пак
и ще ухаеш като мак.
Нежен и млад с твоя знак.
Сигнал или сирена - пак ще бъде в мрак! ...

С душа на бродник скитах след мечтите,
да срещна теб! В любовната омая
загърбих спомени, куп мисли запокитих
във ъглите на празната си стая!
Остана само мисълта за теб! ...

Болнична поема
Четвърта стая, ох, четвърто легло,
приюти ме днес с моето поредно тегло...
Ах, каква съдба, ах, какъв късмет... живот!
Как незнайно попаднах за миг зловещ в плен, ...

Стресна се. Бяха му казвали, че когато някой се моли за душата му, ще усети леко подръпване. Не вярваше, че може да му се случи. Толкова години вече се скиташе...
Казваха му още, че ако някой запали свещ на гроба му, ще усети топлината ù като погалване. Усети я. И пак не вярваше.
Но нещо го дърпаше ...