Ехтят зад мене стъпките ми плавно,
в притихналия двор през есента.
Където времето бе някак спряло
във синкав кадър кинолента.
А спомените още чакат денем ...

Изкефям се и не ми пука
какво си мислите за мен!
Няма да умирам аз от скука
и ще го правя всеки ден.
Правете същото и вие, ...

Къде ще започне войната -
аз избирам и всички жертви,
и в главата съм на всяка,
единиците да са непотребни.
Въжето за бесилки сложете, ...

Дали ще мога да реша
момента, за да спра да пиша,
в стихът си болка да теша
преди да секне будна мисъл?
Ако изпусна този миг, ...

- Трябва да ме слушаш! - каза жената обръщайки се към младото момиче. Знаеш колко те обичам и искам да живееш добре и да си щастлива.
- Но аз съм щастлива! Щастлива съм когато той е с мен и нищо друго не ме интересува! - отвърна младата жена.
Имаше много приятен глас, но в нотките му се четеше обърк ...

По билото на светлината капе сянка,
а аз с перо от гълъб те рисувам.
Къде ли пак се дяна старата ми майка
и чии псувни в далечината пак се чуват?
Навън една старица дрипава и боса, ...

Аз моля, нарисувай ми овца!
Повярвай, само толкова ми трябва!
Усмивките на къдрави деца...
И къс дъга, която да ме радва.
Теб моля, нарисувай ми овца! ...

Сълзата ми се превърна в хиляди, отразена в парченцата счупено гледало. Но бе само една... Свита в ъгъла стоях и се преструвах, че ми липсваш. Но бе само преструвка... Исках да стана, да си сложа грим и новата рокля, която купих за теб, но ти така и не видя, да се обадя на него, който винаги те чака ...

Не се научих да
отричам и
прикривам,
че вярвам и обичам.
Не се научих да се ...

Стъпва тихо
върху едрите бели мазоли
в ръцете на утрото,
при основата на безименния,
по браздата-следа от халка.

Ще съградиш ли замъци под сребристата, бяла Луна,
ще запалиш ли с кремък и съчки звездите - брилянти космични,
ще свържеш ли в панделка нежна бризá с утринта,
та твоя да бъда, но без мислите си логични?
Ще посееш ли приливи, жадни за мойте уста, ...

Хайде, тръгвай, любов! Прав ти път и адиос!
Че отдавна болиш. И душиш ме до синьо.
Аз ти дадох ръка- ти отхапа до лакът.
И ранена сега, продължавам нататък.
Беше огън-любов! А сега е студено. ...

И тази нощ в съня ти ще прелея.
На пръсти, тихо и неканена,
да те целуна... ах, ако посмея
ще пламна до коси засрамена.
И като топъл дъх ще вляза в стаята. ...

самотен воин
по жицата до
синьото око на кюрасо
те гледам
и се чудя ...

---Режисирана нощ
Настъпва артистично вечерта.
Лунният гонг обявява
красиво начало
под златната масовка ...

Когато някой те обича,
ставаш малко променен,
светът за тебе е различен,
от любов си озарен.
Нощите са романтични, ...

Любов е.
Щом сутрин слънцето изгрее
и ме погали нежно със лъчи,
и аз без теб не искам да живея,
и оставам със затворени очи. ...

Потънал
Давя мъката си със сълзи,
от които стават морета.
Давя мъката си със сълзи,
а тя горката крета ли, крета... ...

БАЛАДА ЗА ПРАХОСНИКА
През чуждите прозорци все надничаше
и пъхаше носа си в чуждата чорба,
на грешки чужди честичко се кискаше
и гордо носеше лустросана глава... ...

Дежавю
Има нов рок клуб в града. Решавам да го видя. Хващам такси. Стигам до мястото. Отварям тежката, черна врата със странни надписи Спускам се по стълбите в посока на силната музика. Приглушено осветление. Стръмни стълби. Червена светлина. Очите ми бързо се насълзяват от цигарения дим. Познати ли ...

Денят, в който се спря до мен, денят, в който целият свят се преобърна - този ден никога няма да забравя - видях в очите ти любовта. В този твой ярък, син поглед блестяха безброй звезди. Обикнах те на мига, но това по-късно го разбрах. Ти се спря до мен и ми прошепна - "Обичам те". Аз гледах и не вя ...

Слънцето хвърляше своите закъснели лъчи сред клоните на дърветата. Тук-таме се отронваше по някой лист и като златна ладия се спускаше на земята. На пейката седеше стар човек. Ръката му безпомощно лежеше върху грохналото му тяло. Попрегърбената му снага поемаше жадно слънчевите лъчи. Може би това бя ...

Преди да изчезнат нещата, трябва
да светят, да блестят.
Като този оживен, специфичен,
непреодолим дъжд или сняг,
дим, все едно какво, трябва ...

Няма нищо, мили! Любовта ни си отиде. Като есенно листо от клона се откърши и полетя. Като буря преобърна всичко и утихна, оставяйки бъркотията след себе си. Като песен, вече изпята, не остави и следа.
Няма нищо, мили! Малко наболява. Тук отляво леко ме боде. Но и тая болка с времето минава, тъй как ...

Въпрос задало малко крокодилче -
"Аз, дядо, някога ще имам ли пари?"
"Когато станеш на портфейлче" -
отвърнал старецът с най-тъжните очи...

Ти знаеш ли какво е да обичаш?
Да чезнеш в тишината сам-сама...
Ти знаеш ли какво е да се вричаш
на поглед скъп, на твоята душа...
Ти някога обичал ли си истински, ...

Ти беше просто спирка във живота ми.
Не можеш да дадеш любов неискана.
Не можеш да помогнеш на тревогата,
не можеш да придаваш в мене смисълa.
Аз скитам денонощно във терзания ...

“Горко на този, който понякога не заприличва на Дон Кихот и който понякога не взема вятърните мелници за великани. Великият Дон кихот омагьоса сам себе си. Той не е глупак. Глупаците са тези, които не виждат пред себе си нещо красиво и нещо велико.”
Анатол Франс
Всеки един от нас се е отчайвал от вс ...

За мойта възраст - още си хлапачка.
За твойта възраст – ставам старец аз.
Ала такава вихрена ездачка
до днес не беше яздила Пегас!
Облитате със него световете! ...

Нагоре вървиме преди да разсъмне
на среща със слънцето – Бог прероден,
росата нагазили в билки по тъмно,
че тяло и дух да лечим в Еньовден.
Ухание тънко в тревите полегнали ...

Да можех свят да сътворя,
във който няма грозно, черно.
От себе си по малко да даря,
на всеки болен стрък надежда.
Почувствала се бих щастлива, ...

В пожара на деня горях.
Разсипница на обич бях.
Сама се вричах на пустиня
като пред почитана богиня.
Сама осъждах се на мрак. ...

Вместо реплика на Агоп
За да ме пази от вълчици разгонени,
когато остана сам-самин,
пускам в сърцето си
беззъбото порцеланово куче ...

Вечер
Някога зениците бяха будни,
а невидим беше света,
в двете ръце кръстосвах бури,
дъжд трошах в мъгла. ...