В нашия живот природата е част от нашия свят. И сякаш, обаче, тя е толкова незабележима. Ние, хората, я приемаме просто като малък вид окраска към нашия свят. А тя е толкова необятна и сложна за разбиране. Тя е като градовете, които имат свои обитатели и условия, също както ние, хората, сме си създа ...

Какво знаеш ти
за моята Бяла маймуна?
Невидимо си мълчи,
на гърба ми увиснала,
в менгеме гумено ...

Трудна работа да оцеляваш,
в България все роб го раздаваш,
може само да се съществува,
понеже правосъдието ни не струва.
Колкото и комисии в Европата да правят, ...

Бяла и пухкава, сякаш е лунна,
грейнала в тъмното моя мечта -
волно политнала песен петсрунна,
аз камертон съм - трептя и звуча.
Черните облаци често закриват ...

Пластмасова любов
Пластмасова любов-
прозрачна химикалка-
излива своя зов
в бележничето малко. ...

От небето падна катинар
право връз главата на Ангар.
И макар че каската улучи,
в мозъка му дарби две отключи:
гласове от космоса да чува ...

Първа Коледа ще е без теб,
а как ли ще са другите след нея,
защото тебе на масата не ще те има
и аз не мога да го проумея.
А празник тя е тъй чудесен, ...

"Човекът словесни паднал е до скота”.
Ив. Вазов
Животните1 избрали президент
в гората си. Съвсем демократично
Лъвът се възцарил. Какъв левент! ...

Между пет и десет минути
се чудех какво съм и какво не съм
и пак между толкова и толкова
нямах намерение да ходя по земята.
Субективна и обективна зима ...

Скъпи, моля те прости ми,
не искам повече да се утешавам с рими.
Знам, бях голяма лъжкиня,
държах се като голямата "царкиня"!
Повече няма да те лъжа, обещавам, ...

Душа
Не поглеждай в душата ми, в нея ад е.
Не се опитвай да ме доближиш, в огньове ще гориш.
Пази се, бягай и не се обръщай, от мене вече нищо няма.
От пламъците силни изгорях, а от душата само айсбергът остана. ...

Хората искат да бъда обичани,
да бъдат ценени,
подкрепяни, благословени дори.
Хората искат да имат всичко,
да имат пари, да имат къщи, да имат коли. ...

Усмивката ми се загуби някъде.
Засипаха я жълтите листа.
А може би отвя я пътьом вятъра.
Ще я намеря. И тъгата ще приспя.
Изчезна, запиля се неочаквано, ...

Искам... да те намразя
Защо е нужно да си толкоз мил,
не може ли да си като другите мъже,
да бъдеш арогантен, да си пил,
да бъдеш груб веднъж поне... ...

Българската Коледа
Нека всички да се включим
в инициативата добра,
с есемеса да отключим
свят без болка и тъга. ...

На доайена на радиопредавателната
техника в България, варненецa
проф. Христо Тихчев
В модерния свят навигацията, позиционирането, насочването на обекти към други обекти, както и определяне на точното време (часове, минути, секунди и дори хилядни части от микросекунди) се извършва чрез глобални навиг ...

Звън камбанен днес ми каза,
че ще бъде Всичкото наред.
Мир в душата ми предсказа
от простора Божи в мене снет.
С две-три думи ме засити ...

Събирам си останките след тебе.
Не беше най-достоен за обичане.
Не си ми като вярата потребен.
Не си ми невъзможен за отричане.
Не ми помогна да погребвам своите трупове. ...

Какво ни показва това, което не можем да видим? Нищо. То не се вижда. Какво искаме да е там е много по-различна и далеч по-сложна истина. А тъй като рядко пък знаем какво искаме, тя става още по-заплетена и непредсказуема. Някъде тогава си мислим, че това трябва да свърши или да започне нещо ново. Н ...

Човек се ражда с дързост на поет,
намерил се във ритми барабанни,
и ризата щом върже на куплет,
от истините - в себе си все пада...
И цар да е в най-чудния палат ...

Очите ти пеят най-дивната песен,
когато говорят на мойте очи
и сякаш целуват се - лято със есен
и буря от нежност в ума ми шепти.
Ръцете ти сякаш извайват вселени, ...

Коя съм аз?
Какво съм аз?
Коя съм аз?
Какво правя?
Някой ще каже ли? ...

„Как да я опиша”
Как да я опиша
тази бяла, леко скрита магия,
как да я разкажа
тази нежна приказка нескрита. ...

Всичко, което искам да знам, е дали ти си моята съдба, или просто случайност... но ако си само случайност, защо животът ме среща втори път с теб? Защо ти си единственият, който мога да обичам? Защо се чувствам виновна, дори когато само се опитам да си помисля да се откажа от теб? Защо очите ми са сл ...

Не потърсих в тревите обичниче –
аз сама ще ти бъда магия:
щом се влюбя, съм бяло кокиче;
щом разлюбя, съм пагубна сприя.
Ще ме срещнеш случайно– невзрачна, ...

Жалки
Безформени
Грозни
Жестоки
Изопнати ...

На пристанището беше тихо.
Лек морски бриз галеше косите ù, слънцето лека-полека се скриваше зад хоризонта. Малки, бледи звездички блещукаха по небето.
Прелетя чайка... в миг сетивата ù се изостриха. Огледа се, беше съвсем сама... на пръв поглед изглеждаше спокойна, но сякаш в главата ù се блъскаха ...

Бойко, на Живков бодигарда:
"Ако има излишък три милиарда,
ще асфалтираме на морето пътеката лунна.
Туй роди главата ми "умна"."

След вандализма,
именуван "Преход"
Държава ли?
НЕ! Склад, натъпкан със буркани!
Пълни с консервирани пари. ...

Приятелството свое аз ти давам
и от тебе същото очаквам аз,
с приятел лесно трудностите отминават
и пропастите смело се преодоляват.
Приятелството щастие донася, ...

Ана бързаше за училище. Тя беше петнадесетгодишно, нежно и хубаво момиче със своите мечти и надежди. Вече втора година беше гимназистка и учеше в мечтаното от нея хореографско училище. Точно днес ù предстоеше да представи за първи път пред публика своя нов танц, за който се беше подготвяла толкова д ...

Като един изминал ден,
близко си, но и вече далеч.
Както светлината в теб и мен,
рисуваща красота навред.
Както слънце, рано изгряло ...

(Събитията и героите са автентични. Е, случката е малко понапудрена, но...)
Ей такова нещо даже и най-възрастните съвременници не бяха виждали и не помнят. То не бе буря, не бе чудо - страхотия! Вихрушка като хала - притаяваш се, притихваш и безпомощно гледаш само каква пакост ще последва. А пакости ...

Като куршум
Забил си се във мен като куршум.
И много ме боля, но вече мина.
Остави ме без сила и без ум,
но оцелях и пак без теб съм жива. ...

Вали понякога без сняг.
Навяват думите ти преспи.
И тъне пътят в своя бяг
в дълбоки безконечни грешки.
Замръзват всички сетива, ...