оголени сред клоните фенерите
мъждеят
на тръгване Нощта отмъква
оскъдната им здрачна светлина
от (л)ятото забравен лист въздъхва сънно ...

Остави страха да прецъфти.
Не обличай голите съмнения.
Не буди тъгата. Нека спи
под завивките на топлото търпение.
На обидите във пепелта ...

Забързан е ритъмът, гърчат се вените.
Луната – зад облаци скрита.
Едничка звезда и тя тихо стене.
Платеното – пак недопито.
Зениците свити, порязани с болка, ...

Безгрижна, вятъра ще гоня,
отвял от мене болка и тъга...
В щастливата си лудост, вдетинена,
ще плюя срещу него... на шега...
Небето тъжно и мъгливо ...

Защо се дърлим
Не знам защо така се дърлим,
та чак земята се тресе,
вместо дисагите да хвърлим,
и всеки да се понесе!... ...

Съдбата ми
не бе добра към мен –
във сбъркана държава съм роден.
Във нея само който е богат
е уважаван. Той е кум и сват. ...

За ползата от гнилите домати
Тя беше красива, никой не го отричаше, а и на кого му е нужно да се забърква в такъв спор. От скоро се беше нагърбила със сложната задача да обича. Освен това, беше нагърбила и няколко килограма български домати - от онези, с които се слави родината ни.
Но нека оставим н ...

Къде е Бог ли питаш…
Тихо е…
В дъжда се скитам.
Когато ме забрави и се сетих.
Танцувам му…! ...

В мрака на нощта луната пак изгрява,
безброй звезди повежда по звездния им път,
блести в искряща сребърна одежда
като добра орисница на любовта.
Прашинки нежност праща към земята, ...

Хубаво е! През октомври.
Когато обгорените листа скърцат под краката ми.
Обичам този шум,
примесен с девствения хлад на разголената есен.
И, понеже по навик пак съм по риза, ...

Град. Следобед. Горещо е. Хората бързат:
сякаш жито вали от чувала развързан
на безлюдния в нощите дневен капан.
Силна с другите, слаба - когато ги няма,
на площада, подобна на клечица слама, ...

------
Обичам да гледам ръцете ти - с пъргави пръсти
рониш зърната умело и с много любов!
Прибираш ги в избата тъмна. И с вяра се кръстиш,
щом чуеш в нощта на лозата последния зов! ...

Мухата прелита пак бавно -
край мене на болест вони.
Помахва с крилата си плавно.
Не спира, върти се, лети.
Замахвам с ръка през крилото - ...

С виното истината идва,
разголена, безсрамна и красива.
Не крие нищо,
всичко разгадава
и поднася чашата пенлива. ...

Любовта ми...
Любовта ми ще те върне...
Тя е семе - ще покълне.
Тя звездa е - ще изгрее.
Тя e птицa - ще запее. ...

What's a miracle, if life itself is not?
Who am I to praise his worth with a hymn?
I may stumble over words that I forgot,
Just as life itself will slowly begin.
Sing me a song for the mountains to move, ...

Натежават мъглите. Самовили се давят във блатото.
Ех, че изстрел! Не на мен провървя...
Свечерява се и се вдигат над езеро патици.
Угоени са... много пух... много храна...
Завъртяла е Есен латерната с тъжни мелодии. ...

Скъсана струна
Кой извива глас из нощната фъртуна?
В неведома тъма тъгата скъса струна.
Нима духът блуждае притеснен, терзае,
или сърцето в буря, в забвение ридае? ...

Описах всичко.
Всеки един момент,
всяка една емоция
и най-важното остана за края.
Полето на истината… ...

Млада циганко, само танцувай!
Лудостта нека в теб да гори.
В тази нощ есента те целува,
в тази нощ тишината кърви.
А очите, по-остри от стърнища ...

Всеки ден удря Времето със заточена брадва
и се пръскат треските на нечий дръвнясал живот,
скрити болки, разцепено щастие мигом пропадат -
някой грабва ни мислите, страстите и едната любов...
скрит във дашника, пали огнището с въглен душевен ...

От граници и грешки ни извая,
от думи премълчани и желания.
Направи тъй, че вкъщи да заваря
само спомени в размити очертания.
В тихата му обич бях се скрила, ...

Обичам, когато
затворя очи,
да виждам теб!
Обичам, когато
винаги във ...

"Бюлетина номер осем -
дай гласа си срещу Росен!
Ний, велики БСП-ари,
ще ви пазиме от твари!
Бойко - новият тиранин, ...

Хайде, всички гласове - във урните!...
Добре забъркахме народното тесто!...
И майсторски го мятаме във фурните...
За хляба става всякакво брашно...
Почакайте, немирни хлебчета! - ...

С необяснима сила ме привличаш
И с взлом нахлуваш в моя свят
Всичките ми мисли ти отвличаш
И в себе си аз виждам непознат
Влизаш буйстваш и владееш ...

Студена тишина пронизва тъмнината,
огнени кълба осветяват днес земята.
Нощта зарува над градчето,
в покоите си на небето.
Всичко зло що има, ...

Прах - при прахта,
пепел - при пепелта,
пръст - при пръстта.
Болката със сигурност голяма,
сълзи пресъхнали, ...

Ако не знаеш кое е твоето пристанище, за теб попътен вятър няма
Сенека
Най-видният философ на Рим - Сенека, винаги ни е впечатлявал със свойте дълбоки мисли, относно човешката природа, представени същевременно в изящна литературна форма, например в неговите "Нравствени писма до Луцилий". Но би трябв ...

Тази вечер беше първата вечер на Мила в града. Макар и изморителното пътуване да я беше накарало да спи през светлата част на деня, сега тя стоеше пред огледалото и се взираше в другата част от себе си. Очите ù се разшириха пред мисълта, че сега започва всичко отначало, изтривайки всички спомени, ко ...

като мили братя и сестри –
стадо нежни, пъргави Сърни
с водача си Елен – добър, но строг
и Козелът – снажен, виторог,
водач на стадото си от Кози – ...

Потопих се в душата ти.
В самотата ти давя се.
Не можах да отключа сърцето ти...
Но заключих и своето...
От страстта си отрекох се. ...

С визия... привличам!
С чар... пленявам!
Със сексапил... изкушавам!
Зная.
Зная го добре. ...

Лалета
Подариха ми лалета
много, много.
В душата се разстлаха
в розов цвят! ...