Сърдечен шепот
Аз още помня първата ни среща
събрала ни от пътища, съдби..
Луната замечтана, мека и гореща
въздигна своят трон с мечти. ...

Два познати силуета.
Вероятно аз и ти.
Път към най-сините морета
търсим, за да извървим.
Два познати силуета. ...

Недей ми казва, че дошъл е краят...
Обичаш ме, аз знам това -
дори и кучетата... вече знаят...
претръпнала признавам го сега
Не исках любовта ти извратена, ...

Дървото на живота
е зелено -
и туптящо.
Стъклото,
през което ...

- Гледам вчера – от гората
са изчезнали листата.
Де ли са се скрили те,
питам се сега, дете?
- Сигурно са отлетели ...

Черни въглени в белия сняг.
Гледат ме – очи изплакани.
Тъжни въглени в белия сняг.
Времето свършва… някъде.
Мъртви въглени в белия сняг. ...

И след мен ще останат момичета,
които горят като въглени,
и в сърцата Им пак ще е лято
от сънища недосънувани.
И след мен ще останат въздишките ...

В късния ден
Подир много луни,
подир много лета,
със които измервам живота си,
с отмалели ръце ...

---------
Избрах твоето име
в дългата листа с кандидати.
От вълнение
ръката ми се разклати ...

- Тя наистина е прекрасно момиче! - каза Филип, седейки на леглото на спящия си брат.
Ерик отвори едното си око и погледна брат си. Реши, че е по-добре да изслуша какво има да му казва и чак тогава да реагира.
- Какво искаш? – попита той.
- Искам само да ти кажа, че се налага да отидеш при татко и д ...

И ето, светлината пак угасва,
сълзи се стичат и маската се свлича,
какво не правиш за едничка ласка,
но виждаш сам, че ТЯ не ти прилича.
От опит, казват, не боляло, ...

Боли…
Когато те видях за първи път, така прониза съзнанието ми, замъгли погледа ми и разтуптя сърцето ми, че усетих болка. Истинска болка. Болеше ме, но бях щастлива. Осъзнах, че съм способна да обичам.
Когато усетих за първи път устните ти върху моите, дъхът ми спря. Не исках да поема въздух, за да ...

Душата на Ваня
На Ваня ù липсваше връзката с Бога и тя подсъзнателно се стремеше към него.
Междувременно Ваня чистеше, готвеше, переше, простираше, гладеше, гледаше двете си малки деца и ги готвеше за училище, работеше на две места, пазаруваше на старите си родители, а най-накрая, късно вечер, миг п ...

Като перла в морето блестиш.
Пътя ми нежно осветяваш.
Като орлица над мене кръжиш.
Любовта си със страст подаряваш.
Моето бижу си ти прекрасно. ...

Помниш ли годините, прекарани в мечти,
лутането и зигзагите ни вечни,
всичките копнения на нашите души
романтични по химерите далечни?
И как кат слепци протягахме ръце ...

Уж трябваше всичко да мине –
сълзите и болката, сърце да изстине.
Гласа ти не може още да чувам,
но правя го, даже със него рисувам
безкрайните нощи, изпълнени с мъка, ...

Някога, отдавна,
разхождах се във нощно време.
И някъде, из далечината,
съзрях цирк, затихнал - в лунно бреме.
Отидох да разгледам, ...

Зашити мисли
Ще изровя в мъката живот,
и от жарта без плам - любов,
в безчувствената пупур - благослов,
по днешни белези геройски зов... ...

Луната надникна
иззад облак лениво,
непокорният вятър
свещиците звездни изгаси,
жълтите листа от клоните обрули, ...

Обичам те, мила,
/ така бе казал Петьофи /
отдавна без тебе не мога…
За мен ти си слънце,
кристал, ручей планински, ...

Пакетира фабрикантът вещо,
своите метафори в палета,
А пък ти чети и се досещай
к'ви мераци е втъкал поета.
Щото нормата го задължава - ...

Всичко започва с обичане – така се създава живот.
Когато обичаш родината – създаваш един патриот.
Така се създава дъгата – слънце, простило на дъжд.
Мечтата се сбъдва жадувана – жена, впила устни във мъж.
Така волна птица се ражда – затоплено в зима яйце. ...

Наши дни
Жуженето на самолетните двигатели на Боинга се сливаше с тихото похъркване на професор Хари Коен, който бе задрямал преди час. Бе нощ и повечето от пътниците в икономичната класа спяха. Някои бяха закрили очите си със специалните наочници, които се раздаваха в самолета. Линда О’Браян седеше ...

Превърнал си се в третия ми крак,
без който не понечих красотата
да зърна през сърцето си. Да отлетя
далеч до острова на свободата.
Да се разходя по красивия му бряг. ...

Отдавна съм загубил пътя!
Чувството си за вина съм приглушил,
добрината в мен от себе си съм скрил.
Смутителната личност от преди убих със собствените си ръце,
а над кървавата диря сега виждам ...

Ръцете ú бяха студени. Столът се впиваше в бедрата ú. Адски неудобно. И после спекулумът... И той бе студен и груб. Заболя я! Отправи остра забележка към гинеколожката. Тя надигна глава, погледна я учудено и каза:
- Тия опашки пред кабинета ми не са, защото прегледът е най-приятното нещо на света! С ...

Толкова е прекрасно да летиш.
Не с балон, не със самолет, а с мисъл. Разперваш ръце и се извисяваш в небосвода.
Свежият въздух ободрява дробовете ти, лекият вятър докосва нежно бузите ти.
Летиш над вечнозелени гори, кристално чисти реки, спиращи дъха планини.
Горските животни вдигат очи към теб, пти ...

Наркоман по таван
Алегорични стенания пропиваха цялото му същество. Стенания на цигулка, чело, орган... Мисълта е бедна скитница пред гениалността на изкуството, сковаващо духа му сега, чак до всеки изминал момент на мехури спомен. Ще пребъде зависимостта, а знанието му в тоя утопичен миг нямаше веч ...

Време е да преглътна сълзите,
време е да си тръгна от теб,
но, знаеш ли, липсват ми дните,
в огън превръщащи лед.
Миналото е черна преграда, ...

Жалко
Поникнаха словата като гъби.
Не в зелената ливада,
а върху жарта...
За някой са не ядливи, а отровни. ...

на Морган Скот Пек,
автор на "Изкуството да бъдеш Бог"
Няма утре и вчера - има само сега,
не очаквай мига си - улови го с душа...
той е всичко, което животвори света - ...

И дано климатикът изсуши
сълзите ми,
забранено е да плачеш,
забранено е да чувстваш...
трябва да си клоун, ...

Защо ли имам нужда да те помня!?
След толкова мълчание ти пиша
и есенно в душата ми се ронят
уютни цветове, които дишат.
Обичах да се уча на доверие, ...

Времето отлита безвъзвратно
като птица
в сините простори.
То не връща взетото обратно
и не може нищо ...

А трябваше отдавна да се случи,
кракът ми да пристъпи този праг...
когато ти вратата ми заключи,
сърцето ми извика "Закъснях"...
Когато гордостта ми бе ранена, ...

Не спирай сълзата, вода е тя жива –
лекува душата – надежда открива...
Без помощ залитнал, тя дава ти сила –
от злоба те пази, със обич закриля.
Сърцето не спирай, заплаквай в молитва – ...

Усещане за ненасищане
и дъжд от падащи звезди -
и аз, и ти,
и нощ, и тихо,
и страст, и страх - ...

Всеки има си роля в днешните избори -
"въртеливо", като крив тирбушон,
един се изкачва към властта по спиралата,
друг, вече бивш изпечен престъпник,
изгаря вместо "бушон", ...

Разсъмва се...
Навън е още тъмно.
Като тъгата във душата ми.
Винаги сутрин си тръгвам.
Ти оставаш след мене... ...

Не ме търси в тъмнината,
там ме няма.
Погледни навътре към душата ,
там сме двама.
Прегърни ме в мислите си пак, дали ще можеш, ...