Дописвах всеки стих (от безобразие),
опитвайки очите да намеря.
Но търсих ги, изгубена във мрака,
а не гореше светлина в тунела...
И обещанията празни, безполезни, ...

Една част забавно впечатление първо,
една част усмивка, направена по модел,
после как очите изкуствено ще извърта
и разговорът в друга посока поел...
Една част чар и намигания вътре в душата, ...

Иска ми се
да беше тук,
до мен сега!
Иска ми се
да зърна поне ...

Как искам аз да хвърля ръкавица на Съдбата,
да я попитам как измерва нашите грехове.
Защо понякога е тъй жестока
и мачка безпощадно нашите души?
Уж раждаме се равни и всекиму е даден шанса да живее, ...

Седя и слушам музика.
Лек поп-рок на руски.
И си мисля.
Дали трябваше три години да уча славянски езици, за да разбера какво значи: “я твоя не первая, ты моя случайная” или животът сам ме научи.

От днес
На моята Мони
Сълзите ще изтрия с опакото на ръката
и спомени ще скрия там, дълбоко в гардероба.
Тъгата, отколешната приятелка позната, ...

Сърце на нозе
Сън ми се присъни, Мило,
полегнах вчера на полето,
там под онова голямо било,
и засънувах зло проклето. ...

Колко щедро – даде ми глътчица въздух,
какво да я правя, колко време с нея да дишам?
Солен океан се просна в очите ми – възнак –
да се давя ли в сълзи, или да бързам да пиша,
додето кръвта ми във вените още пулсира, ...

Бих изляла душата си с думи и стихове.
Щом теб те няма и стиховете ги няма!
Каня те на чаша кафе
на терасата - отвън.
Моето - недопито, а твоето - до дъно. ...

„Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка.“
Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
1.
Залезът кърваво се стече върху далечната дюна и украси набръчканата ѝ кожа с цвета на умиращия ден. Само малко още и пустинята щеше да си отдъхне от мора на изпепеляващото слънце. ...

Не сте ли се замисляли кое е по-лошо – да получиш истината, или да не я получиш. Бих казал, че и двете са еднакво добри и лоши. По-тежко е да осъзнаеш истината. Тогава тя наистина придобива образ. Тогава тя наистина говори. Тя като всички неща свързани с мисълта е нещо много относително. Не можеш да ...

Рисувани по чашата сърца
се стичат и безгласно плачат.
Изпием ли със теб страстта,
стигаме ръката на палача.
Сърца по изпотена чаша... ...

ВЛЮБЕНИ НАПЕВИ
І
Твойте óчи мóри,
като млади буки
листят ми в сърцето. ...

Ежко Бешко
Намерих таралеж
в копривата отвън.
Как да кръстя
аз тоз бодил!? ...

Докос до твойта кож
ме прави мног благ.
Косите ти разрош,
ще бъда много драг.
Ще пия с дъх и плам ...

Аз не искам да те обичам,
но не мога без теб нито ден,
в нищо вече не се вричам,
радостта избяга от мен.
Ти си далеч, а си тук постоянно, ...

(басня)
Истина ви казвам – няма
тука никаква измама!
Нашата Кумичка мила
се с Петела съюзила ...

В очакване
на нещо диво, ново,
различно,
неживяно досега.
Препуска днес ...

Не исках грижи да създавам,
стараех се да съм добра,
животът мина, без да осъзнавам,
щадейки другите, как си вредя...
И не посмях живот да дам ...

Влюбеният
Влюбеният е ефирна мрежа от желания красиви!
Влюбеният има желания на хоризонта чак отвъд!
Има той желания възвишени, далечни, причудливи,
затова и Влюбеният пътник е, а желанията му са път! ...

В самотната нощ
Венера когато в небето изгрее
и почне да пръска щастливи лъчи,
и щом от Балкана вечерник повее -
аз пак съм човекът с най-много мечти... ...

Вървиш, а не знаеш къде си тръгнал,
път, в който край няма да видиш,
надеждата от душата не изтръгнал,
изхода си ти не ще намериш.
Всичко след себе си празно оставяш, ...

Харесвам те и потен, рошав, необръснат,
обикновен и мърляв, недоспал и адски уморен,
с мечти оплели се на живота из бодливия плет,
но запазил във очите си букет от юлска топлина,
в косите ти съзирам лъскавата, черна конска грива, ...

Най-сетне си купих дрехите,
за който мечтаех от месеци.
С тях ме харесват навсякъде,
приличам на малка принцеса.
Най-сетне получих парфюмите, ...

Все още го сънувам еднокрак,
приседнал до бунара да обядва.
Хляб и сол, и стръкче пресен лук
ядеше гологлавият ми дядо.
Очите му разказваха предания, ...

Аз дяволска магьосница съм, зная,
влудявам твойте сънища подред...
Дори не предполагаш как омайвам,
владея женски хитрости безчет.
В очите ти ще влея пламък огнен, ...

Огънят в душата ми се разпламтя,
пепел остана след това.
Ех, колко боля дори не мога да опиша,
раната оставиха да зее и да диша.
Ах, кога ще спре, кога ще мине, ...

Delete, изтрих те от живота си, изчезваш, няма те! Блокиран си, не можеш да ми пишеш вече; край - ще изтрия номера ти, смс-ите ти, мейлите, няма те! Отдъхнах си!
В реалния живот не мога да те изтрия и залича, но тук, във виртуалния свят, ти за мене си никой. Не съществуваш. Познавал съм те бил, пил ...

CUBA LIBRE 6
От три дни Жорж беше затворен в тази вила-затвор. Не беше лишаван нито от храна, нито от внимание. Часове наред го разпитваха за целта на пътуването му до Куба, за връзките му с американските власти и специални служби. Явно търсеха нещо, което той не можеше да им даде. Пътуването му беш ...

Да си добър значи да се опитваш да не нараняваш никого, но какво ли е ако заради доброто в себе си нараняваш себе си.
Единственият човек, който знаеше това, беше Авелин. На пръв поглед тя беше като всяко друго седемнадесетгодишно момиче, но само на пръв поглед. Тя беше от хората, които могат да се о ...

Ресторантът беше топъл и тих. Стъпките ú приличаха на ноти, изписвани по петолинието на пода. Дъхът ú спираше, оглеждайки се на коя маса я чака...
- Здравей, заповядай - каза той и бавно протегна ръка за поздрав.
- Извинявай, задръстването беше невъобразимо!
Ръцете им се срещнаха за секунди, но тя н ...

Гласът ти нежен пак се чува,
отсреща пак се виждаш ти,
в мене тежка буря все бушува,
все за теб и твоите очи.
В този миг веднага те спечелих, ...

- затвор за влюбени червеи мечтаещи за пеперуден залез

Пътят сякаш съвсем се оголи...
В кални стъпки избяга денят.
Като свещи, две тъжни тополи
тишина край реката редят...
Шепа студ е последното съмване... ...