Силуетa твой в нощта рисувам -
устни страстни, очи красиви...
Спомен изниква как ги целувам,
нежен спомен в дните сиви.
Продължавам в мрака да рисувам - ...

Не искам нищо повече от тебе.
Дори ако поискаш ще ти върна
усмивките, деня последен,
дори последната принудена прегръдка.
Задръж и любовта си, цялата, ...

Поглед в поглед, сякаш от свенливост е невъзможно да кажем си здравей...
и значи нещо.
Значи нещо, което после – поглед в поглед, и всичко наоколо се разтопява.
Поглед в поглед, а всичко извън е сива пепел, заобиколена от света.
Това усещане дали го имаше и ти? Дали усети безумната измамност на мига ...

Натрапчивите звуци
на тишината
заглушават мисълта,
пронизваща
е самотата, ...

За доброто ни старо приятелство дай да пием до дъно със теб,
за доброто ни старо приятелство сипвай водка с повечко лед,
нека пием до дъно, а ти ще ме гледаш дълбоко в очите зелени,
ще останеш ли днеска, ще останеш ли утре, ще останеш ли винаги с мене?
Ще останеш ли? Ти си ми нужна, ти ме подкрепяш, ...

Пенливо беше виното, игриво,
и погледът ти шареше по мен,
загърбил чувството свенливо,
към страсти буйни устремен...
Докоснатите струни в мен трептяха, ...

Параклис. Бягаща пътека
сред ласките на глог и дрян.
Тук свалям всяка чужда дреха,
по съвест влизам в този храм.
И в бялото на тишината, ...

Танц на светулки –
феерична магия,
бегъл лъч
и на мига –
неусетно изтри я. ...

Paradise
When she was just a girl
She expected the world
But it flew away from her reach
So she ran away in her sleep ...

SANCTUS REAL - "I'm Not Alright"
If weakness is a wound that no one wants to speak of
Then cool is just how far we have to fall
And I am not immune, I only wanna be loved
But I feel safe behind the firewall ...

HEINZ KALAU Die Verhaeltnisse
Die Verhaeltnisse,
in denen du
nichts Neues ueber dich erfaehrst,
die Verhaeltnisse, ...

Биаджо Антоначи - Представѝ си
----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

С теб пропуснахме толкова изгреви,
и прегръщахме чужди мечти.
С жадни устни любов не поискахме…
Все сред хората бяхме сами.
Бавно бързахме в друми отъпкани, ...

Сънят
Тъмнозелените, кадифени завеси бяха спуснати. Прозорците затворени, за да се изолира шумът от преминаващите по булеварда коли. В стаята беше тихо. Слънчевата светлина не успяваше да си пробие път през завесите, но все пак осветяваше, макар и слабо стаята. Тя спеше - дълбоко и непробудно, за пр ...

Часът за свиждане бе приключил. Голямата светла стая се изпразни. Обитателите на психиатричната клиника на улица „ Джеймс Баучер” 46 си отдъхнаха. Никой от тях не обичаше вторниците и времето за свиждане в тях. Жаклин обходи с поглед тихото помещение. Тя работеше тук вече трета година. Първоначално ...

Преглъщай тъгата смирено и бавно
като билка омайна, като стара сълза.
Най-добре ще усетиш вкуса ù на гладно.
Не питай защо, откъде е дошла.
Повярвай - проблемът е само задача, ...

Е какво пък, ще отида, ще седна
на някоя маса от края
и ще гледам със поглед размекнат
как се смее светът до премала.
Нямам смях и не знам да се смея ...

Докосвам устна мекота,
отпивам топлината дъхава,
пригалвам те с една мечта -
да разцъфтя по тебе мъхове...
Разливам страсти - водопад ...

Стига! Ни молба, ни сълзи в очите.
Няма да хуля съдбата си. Не!
Даже отново да бликнат сълзите,
аз ще ги спра, ще ги скрия.
Зла съдба от живота ме измами. ...

Можем ли да заповядваме на сърцето си? Аз не мога! Това не го умея, а колко много исках да имам тази способност. Да захвърлям чувствата ей така, да забравям бързо болката и да бягам, когато не си заслужава. Да обичам когото трябва и да не очаквам прекалено много от всеки до мен.
Можем ли да заповядв ...

Отвъден шепот.
Малко грим,
сълза, обвита в нежност.
Птицата излетяла.
Невярващ, вървя по своя път. ...

Кой е казал, че нещата не търпят трансформации във времето? Нали всички помним крилатата следдемократична фраза „Гласувай с отвращение“. Е, посттоталитарните времена поостаряха с четири петилетки, а този призив се трансформира във времето и пространството, придобивайки нов вид на днешните избори две ...

Ама че беда голяма!
Митко предни зъбки няма.
Сигурно, дорде е спал,
някой му ги е окрал!?
Срам го е да се засмее, ...

Когато мъж ми каже, че съм ангел
Когато мъж ми каже:„Ти си ангел!“
във мен запява екзотична птица.
Сърце притискам силно (да не падна!),
лицето ми пламти, умът се пита: ...

Изригване
Животът е тежък и кратък,
превъща се в дим от комина.
Изнизват се дни без остатък
на гаснеща стара камина. ...

"Всеки е друг и никой не е самият себе си"
Мартин Хайдегер
Всеки ден в объркания свят, в който живеем, се сблъскваме с десетки въпроси без отговори. Всички сме герои в един своеобразен театър, на всекиму е отредена различна роля, но всъщност всички сме еднакви – търсим отговори на въпросите, които н ...

Сега е времето да обичаш
Когато истинска любов в сърцето е горяла
и със сбогом тръгнеш си... дори накрай света,
в самота облечен, винаги ще носиш
искрица малка - спомена за любовта! ...

Аз някога живеех като птица.
Небето беше дом, а през нощта
във моите конопени зеници
се раждаше и беше любовта.
И някога бях силна като буря, ...

Младостта продължава...
Вече си прехвърлила психологическата граница от 30 години. До вчера беше девойка, а вече си млада жена. Качила си някое килце, появил се е някой и друг бял косъм, някоя малка бръчица. Но какво от това, щом се чувстваш млада. И щом момчетата и мъжете все още се обръщат след те ...

Мишките отлитат на юг
„Българийо, за тебе те умряха...”
Иван Вазов, „Новото гробище над Сливница” 1885г.
Граби мотиките, народе, има още да се копае надолу...
Признавам си, във вчерашния ден за размисъл някак не успях да размисля. Сега пък умувам какъв ще да е тоя съвпадък точно на днешната дата да ...

Аз и ти
Аз нежност съм.
А ти - погубваща се страст.
Харесват те.
Дори те благославят. ...