Седя си. Ей така, до камината си седя. Хубавичко ми е, топличко ми е, ама нещо ми липсва. Нещо не е точно така както ми се ще, ама знам ли и аз какво ми се ще? И аз май че съм една щета, та остави се. Хапнал съм си, пийнал съм си, мезенце има, винце има още и какво? Аа, май се сещам: защо няма сега ...

- Но защо човек сънува? - пита Поетът.
- Питай защо се събужда - казва Дара.
„Лавина” – Блага Димитрова
И аз не исках много пъти да се будя.
Подреждах си живота във съня. ...

Нека споделя защо и как искам да бъда със жена.
И защо имам притеснения
Аз не съм била с жена досега. В смисъл не съм стигала никога докрай.
Някога, много отдавна, като ученичка, имах такива помисли. Странното е, че това беше насочено към сестра ми. Даже не знам чия е била инициативата тогава. Къпех ...

Понякога, само понякога
ужасно завиждам на жалкия щраус –
заравя главата си в пясъка
и мигом изчезва житейският хаос.
Не е ли това облекчение! ...

ТРИ СЕСТРИ
Любовта и красотата –
завистливите сестри на човещината;
любовта е до време –
красотата е до голо и плешиво теме; ...

Всеки ден е като нов,
всеки ден е равен на обичам,
като написано във малка строфа,
в която срещам някой друг, различен.
Някой непознат, горящ, ...

От миналото нищо не отричам.
За бъдещето сляпо не гадая.
Навярно бил съм някога обичан,
дали ще ме обикнат пак - не зная.
Не се побирам някак си в калъпа ...

Дългите самотни дни,
безкрайните и тъжни нощи,
без теб,
без обич,
без усмивка, ...

Търсех себе си. И често се разочаровах толкова много от това, което намирах. Имах един вътрешен образ, който отвън имаше съвсем друго измерение. Те напълно не съответстваха. Никак даже. Това ме плашеше, смразяваше ме и се питах дали отново ще мога да продължа напред. Страхът тогава бе по-голям от ме ...

Момичето
Вчера плака и валя...
Днес пак вали и пак и е така...
Замислено и замечтано,
момичето поглежда го през рамо. ...

Път
Понякога съм просто наблюдател
на случващото се във този свят безлик.
А друг път просто съм посредник -
на финото, което грубото във мен, ...

На Недка и Цоньо Цоневи
Тя ласкаво го води под ръка
и той върви уверено до нея.
Минават по градинската алея
и дълго се разхождат из града. ...

Когато идваш уморен при мен,
събирам в шепа твоите надежди.
Обличам ги за малко в самота.
Стигат ми любовите ти прежди.
Когато тръгваш уморен от мен, ...

В този двор дръвче посях,
в този двор сам си играх,
и то с мене бързо ще порасне,
и то с мен накрая ще увехне.
Знам времето не жали млади и стари, ...

Прости й ти, че няма повече да те завива,
че няма аленото ти лице да гали,
тя всяка вечер неговото тяло ще завива
и неговото алено лице ще гали.
Прости й ти, че няма да те помни, ...

Бряг срещу бряг. Нямам мостове,
само река помежду им.
Нямам табели, ни помен от знак
със ярко изписани думи.
Влак подир влак, без коловози. ...

Умрях точно в четири часа сутринта. Разбрах че е толкова, защото градският часовник е недалеч от нас и чух много ясно как отброи четири удара.
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята – напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за ...

СПОМЕН
Разглеждам снимчиците пожълтели,
оттам ме гледат усмихнати лица
на свежи, жизнерадостни младежи,
със дръзки мечти, със пламенни сърца. ...

Хей, животе - изплезих език,
да те следвам - същинска къртица,
a пък уж обеща да си кротък и тих -
(за какво ли ти плетох терлици)
Склерозира съвсем - взе да бъркаш посоките ...

Да си призная, когато ми се стъжни в живота, гледам да се мяркам по-често при Гелето, моят по-възрастен братовчед. Това го правя не толкова заради роднинското внимание, колкото да почерпя хумор от извора, защото Гелето си e един непресъхващ извор на хумор. Той живее сам, но при него винаги има по ня ...

Авторът винаги има право
(7)
Адашът
Искра прочете късичкия мейл от Мария и се усмихна. Днешният ден се очертаваше да бъде наистина хубав! В цяла Испания- почивен вторник, навън –слънце, в стаята- кафе и препечени филийки...Сега и този шеговит мейл от редакторката в София относно стиха за Адаша ...
О ...

От извора ида,
момчета,
от извора ида,
където по тъмно конете
чаткат с копита-огниво. ...

Красиви очи с тъга на кръгове
рисувам в синьо и дълбоко,
сълзи като сталактити стърчат
и в ледеността си,
изключвам за болката в мен ...

Ти в сърцето ми влезе отново
и усмивката върна в мойте дни,
страстта бушува и вилнее
изпепелява нашите души.
Как още на теб съм подвластна ...

Днес
На Митко Върбев
Днес е твоят ден да ме обичаш,
гласът ти да пронизва тишината.
Като пясък от ръцете ти изтичам ...

Пешеходеца отвори входната врата и онемя. На стълбището стоеше Катя.
Жена му.
Бившата всъщност.
Понечи да затръшне вратата под носа ù, но ръцете му го предадоха. Дори отстъпи крачка назад и тя влезе в коридора. Изглеждаше напрегната, но неотстъпчива.
Пешеходеца се примири. ...

Ти влезе във живота ми неканен,
задъхан от пороя на живота.
Поиска лек (за да забравиш раните)
и малко огън (уж за да се стоплиш).
Поканих те, макар че беше тясно ...

Поема за верността
Верността си отминава
и покрива скреж сърцето.
Празна пустошта остава
и нагарча пак кафето... ...

Копнеж
Сладки думи, чувствена усмивка
от устни мили и желани.
Да остана поне за миг почивка
върху чувствата постлани. ...

Между пръстите
..........................................
натрупаха се думите
едни и същи
каквото могат ни оставят ...