Същина
Градът е трескав. Тътнат още трусове
и сякаш че земята с плуг орат.
А ние, да не вярваш, помежду си,
сме дваж по-близки и от брат със брат. ...

Вече нямам сълзи
и не мога да плача!
Да, изплаках ги всички докрая
И не мога дори
да изхлипам във здрача, ...

Къде ли да отидем, скъпа -
за да се любим? На спокойствие...
Тук дяволи Цветята късат...
Убийци дебнат зад завоите...
От Фейсбукарско... до Мал-дивите ...

Разделяме се пред вратата,
влизам в тъмното едва.
След теб затварям и оставам
друга, искрена, сама.
До днес изграждах си представа ...

Априлски сняг,
фалшива пролет,
натрапник, звяр -
как да го изгониш?!
Килими снежни ...

КРАДЕЦЪТ НА СЪНИЩА
Не зная какъв си,
но зная – крадец си
на сънища чудни
от цветни градини. ...

"Ванка сгъна на четири изписания лист
и го сложи в плика, купен същата вечер
за една копейка…
Помисли малко, натопи перото и написа адреса:
На село за дядо" ...

Моето морско момиче
С усмивка от морето ти излизаш,
по кожата ти капките блестят
и грабва ме внезапната ти близост
в един по-друг и по-чаровен Свят!.. ...

...

Навярно напоследък склерозирам,
събличам се и чакам да ме стоплиш.
Денят ще бъде хубав – прогнозирам.
А времето ли? То ще е разкошно.
Земята ще се врътне като луда ...

„Жената е човешко същество, което се облича, дърдори и се съблича.“ — Волтер
Днес прибрах се със заплата,
а жена ми очи мята,
хитро гледа и ми рече:
„Ох, не мога, стига вече, ...

- Да! Това е!
- Кое?
- Това!
- Не разбирам за какво говориш.
- Не се преструвай. Знаеш, че съществувам. И знаеш моето име. ...

Някой ми беше казал: ''Ще разбереш какво е любовта, когато обикнеш един човек истински. Едва тогава ще видиш как два свята, две души, две тела и две сърца се преплитат в едно цяло! И попаднеш ли в тази необяснима страстна вихрушка, при всяко излизане винаги ще боли ''. Ето ме! Сега съм в центъра на ...

И пак поредната ми аритмичност -
произведение на недодяланост зловеща...
Идва ми, когато е пред мен
да я отместя нейде там - отсреща!
И тутакси ще се завърне - знам, ...

Слушайте ме, обувки, вие сте
мои танкове, мои локомотиви, искам
движение от вас в царството на
хомо сапиенса, имунната ви система,
кожа, език е с висок интелект, дръжте се ...

провокирано от пиесата на Макс Фриш "Дон Жуан или любовта
към геометрията"
Една невъзможна любов – вселена от копнежи,
съновидение на гений, висша геометрия,
необяснима, непонятна, луда, безнадеждна, ...

Преди да издъхнат в следи от сълзи,
последните прегърнати капки мечти
един разнежнен вятър пак ги шепти -
ранимо и крехко. Счупени сърца лепи.
Разпилява ветрила от листите празни. ...

Дочитам последните страници
от томовете със спомени,
лягаш на възглавницата до мен
като в чисто нов кадър.
На забавен каданс минава нощта, ...

Когато обичаш силно
без думи излишни, без свян и без страх,
без граници и предели,
без сълзи, а само със смях,
си мислиш нима е реалност, ...

Здравей, Любов! Толкова чиста и клиширана, стара, архаична и необуздана. С аромат на ванилия и с дъх на цветя. С мирис на вино, червено ароматно и пенливо. Но къде си, Любов? Толкова дълго те търся и толкова трудно те намирам. Намирам те в очите на един човек, но не знам там ли си, или отново си пло ...

Той отби, изгаси колата и се загледа в нея. Мълчеше. А тя трепереше на седалката до него. После я сграбчи, започна да я целува като обезумял, сваляйки дрехите ѝ. Издърпа я върху себе си, за да може да я усеща с всяка част на тялото си, загледа очите ѝ отблизо, за да успее да бъде повече от всякога в ...

Някой седи на пейката с наведена глава,
друг върви, свел поглед в земята.
И така забързано се разминават,
без желание да се познават.
Пред очите си имат решетка, ...

Не, не ми казвай, моя любов -
аз си го знаех в самото начало.
Моята обич за теб е затвор
и ти ще си тръгнеш, не ще да останеш.
Недей ми го казва, моя любов - ...

Всичко е преходно,
само любовта може да е вечна,
всичко е преходно,
само любовта може да е завинаги, идват,
отиват си ...

Днес решение взех.
Ще сложа ново начало
на живота свой.
Без сълзи и печали,
без омрази коварни, ...

Прекрасен ден
Ден, като всичките обикновен,
безцелен, пуст, като кошмарен сън,
и денят се заговаря с мен,
щом изляза аз навън... ...

- Остро главоболие ми казваше да се прибера у дома. Но домът ми беше място, което вече не съществува. Осъзнавах, че ми остава още съвсем малко преди да умра, а не бях щастлив. Най-близкото, с което мога да сравня това усещане, е онова чувство, което изпитваме като деца, когато усещаме, че рождения н ...

Киви!!!
Искам да съм малко киви.
Лудо, упорито, живеещо в мечти.
И въпреки природата жестока,
напук на всички то ще полети.

Слънчев ден навън е, а ти с усмивка си сега,
идва твоята любима, чуваш ù гласа.
Но в този слънчев ден настъпи мрак във твоята душа,
защото твоята любима е със лоша вест дошла.
И казва ти, че няма смисъл, че не те обича ...