Докосват се мечтите ни в нощта,
когато с теб преплитам длани,
даряваме си живата вода,
изригнала от любовта ни.
Ръцете ни са търсещи криле, ...

Недей отрича любовта!
Не я заменяй със цинизъм!
В ранената до смърт душа
вирее доза егоизъм...
От километри ти личи, ...

Аз няма всеки ден
за теб да плача.
Някой ден ще спра,
ще се усмихна и напред ще продължа.
Ще срещна нови момчета. ...

Истината в мен
Обичам те при изгрев,
обичам те при залез,
обичам те, когато звездите
на небето блещукат, ...

Не се налага да почиствам килера
и изхвърлям стари вещи
и непотребни неща.
Ти не беше там.
Беше скътан в сърцето, ...

Протегнах ръце
Да прегърна мечтите си
Избърсах сълзите
Намигнах на залеза
Отворих кафеза ...

ОПТИМИСТИЧНО
Не се учудвай, дядо Ной,
ковчегът с хората къде е.
Удавници без чет и брой.
И кой победна песен пее? ...

Пълнолунието - пита,
месена във късна доба.
Тя глада ми не засити,
а запали в мене огън.
Вехна, чакам те да дойдеш, ...

Палми. Птици. От любов ли миражи
по очите на небето рисувам -
своите спомени с морски пейзажи
и на струйчици топли се стичам.
Нежна пяна с вълните прииждащи ...

Не всеки разбира поезията.
Не всеки може да чете сложни изречения, между чиито редове се крият непредвидимо обикновени и прости думи.
Поезията е най-чистата и преднамерена форма на изповед.
Тя прави човека това, което е.
Тя сваля всички маски и изобличава душата в нейната грозна, неприемлива голота. ...

Наречи ме егоист
Цял един ден си представях картини
плашещо скучни, докаран до бяс,
една подир друга изреждах причини
да вярваш безцелно, но истински в нас. ...

ДО ВЧЕРА
За помощ пак ли махаш с бяла кърпа,
заточена от самота на петия етаж.
Щастливото хвърчило живота ти издърпа.
Отново ли съм верният ти страж? ...

Питаш ли се често какво е самотата?
Питаш ли се често каква е тя самата?
Прибираш се вкъщи, отваряш вратата
и виждаш на стола седи тя - самотата.
Чувстваш вътре в теб празнината, ...

there's no always tommorow
bad behaviour or disfavour
when the target will fall low
with redemption and exception
say i've been always wrong ...

Понякога
е просто болка…
не се побира в теб
изтича…
рисува бавно ...

Акция BG ”Пенсиониране при...”
Кой ви е казал,
че ще бъде тъжно!
Когато почвата
изчезне под краката ...

Дъщеря ми се прибра. Всяка събота става по обед или следобед, хапва набързо, после чай или кафе и:
- Тате, дай ми пари!
- За какво са ти?
- Ами да си купя нещо сладко.
Тази вечер слагам вечерята - боб яхния, печена скумрия, картофена салата и чувам дъщеря си: ...

Животът - гладно и хапливо куче
напада в гръб красивите илюзии,
а истините под лъжи заравя
и бяга все по-силно и по-бързо...
Съдбата - неопитомена черна котка ...

Любов
Заваля...
Моят дъжд заваля.
...
Знам, не измива всяка твоя следа, ...

Навън нощта припада,
излъгана от здрача,
небесната ограда
една луна прескача.
Залита и се спъва, ...

Да бъдеш винаги в движение -
това е смисълът на живота.
Посоката е по твое усмотрение
и разликата между човека и робота.
Тичал е индианецът след бизона, ...

...
Природата - кралица -
на своя трон седи,
волна като птица
над всички ни бди. ...

Не искай много. Има си предел,
зад който стойностите се променят.
Дотук съм дала. И дотук си взел.
Останалото ще узрява в мене.
И по-добре да се превърна в мит – ...

Защо, когато си най-тъжен, няма никой до теб?
Да ти помогне да се усмихнеш,
да спреш сълзите и да продължиш напред.
Да те спаси от мрачния облак,
който с пълни шепи пръска тъга. ...

СПАСИТЕЛЯТ СЕ БАВИ…
Спасителят се тутка, бави, пипка –
измряха опълченците на Шипка…
Сега сме на три мешарета –
Столипиново, Суходол и Факултета… ...

Не искаш ли
да ме обсебиш
със слънчевата си усмивка,
скрита в сянката
на бягащите мигли? ...

Мечтая те,
когато пада здрачът
и вечерта
на пръсти се прокрадва,
изящно ...

Обичам мълчанието помежду ни,
като вятър онемял сред тъжните звезди.
Обичам сънищата, във които,
погалвайки душата ми, шептиш.
Обичам и далечното пространство, ...

Тя е най-тихата жена.
Крилете ù опират о земята,
в гласа ù вече няма синева,
копнежите ù в бездната се мятат.
Тя е най-кротката жена. ...

В едно мастилено петно
събрал бе Той
цялата поезия.

На мен ли ми се струва,
че ти сега дойде,
в сърцето мое влезе
и от там ти не излезе.
Какво ще правиш вътре, ...

След смъртта на думите
Думите лежаха мъртви. Буквите бяха отметнали ръце, крака, глави, нахвърляни безредно в безсмислени пози. От разкривените им тела стърчаха копия и стрели, допълнително преплитайки жертвите на бойното поле в плътна, почерняла маса. Войници на своя дълг и своята чест, те бяха отд ...

Преди онази злополучна дата - четвърти декември, две хиляди и... година и през ум не ми бе минавало, че ще дойде ден, в който ще се изпълня с всепоглъщащ копнеж да се върна час по-скоро в България. Този момент обаче настъпи и независимо че изникна сякаш изневиделица, то той, както по-късно осъзнах, ...