Пазиш ли във своята усмивка
мъничка частичка от смеха ми?
Устните ми още ли опиват,
в твоите оставили дъха ми?
Има ли ме някъде във тебе, ...

У нас, от снощи, имаме си гости.
Стъкмих им маса, откъде да знам, че
на крак дошли са коледните пости.
За всеки има по едно кебапче,
на скара и кюфтето се пече. ...

Смърт да беше – един път да се свърши,
да си тръгна, без да искам пак да дойда,
че да гледам как сълзите бършеш,
не на друга плоча, а на мойта!
Стига с тая болка – годините ми взе, ...

Днес ми е тихо. Ще помълча,
претръпнала.
Скрита.
Без да си спомням. Без да нижа
думи във стихове. ...

Опустяха ми нощите,
дните.
Нищо не чакам,
не искам.
Вятър отвея ...

Под малка боза
вкиснато се усмихват
големи кифли.
# # #
Те и кифлите ...

Сега ще ви разкажа за моя съсед - кметът на Редута.
Чичо Любо има апартамент и гаражи. Той е дал мястото за построяването на блока. Миналата година той построи гаражи и ги дава под наем.
Чичо Любо котарак на име Чочо, който седи на трон.
Чичо Любо е кмет на Редута и държи целия Любов район, който за ...

А тази силно пареща в гърдите болка? Тъмнината в тунела? Едната-единствена точка, в която гледам... Ами сълзите по лицето ми... изгарят го... боли! Махни ги! Моля те, спаси ме... Завинаги изтрий ме... Заличи ме!

Искам да съм птица...
Да се издигна в небето
и да полетя над морето.
Да обиколя света
и на твоя прозорец да дойда... ...

"На човека частите резервни." -
туй са бойковите думи скверни.
"От стволови клетки
ще правим яйцеклетки."
Бойко, мозъчни клетки трябва да ти присадят, ...

И бях, и вървях,
и без тебе не спрях.
И те исках, и те търсих,
в чужди... Непознати,
страдащи и щастливи очи. ...

Отвори ми вратата,
нека вляза при теб,
идва с мен топлината
на белия вятър - аромата
на влажна земя. ...

Вървяхме по осеяната с дупки улица в мълчание. Дъждът говореше вместо нас. Мразех подобни вечери – влажно, тъмно, мирише на студ и нещо те човърка отвътре. Чувствах се раздразнена, но не можех да реша какво точно ме дразни и това ме подразни още повече. Имах нужда от успокоение.
- Тая скапана влага ...

Дъждът измива ми сълзите,
отнася болката далеч
и, колкото и да крещите,
не мога да се върна веч.
Закрих очите си навеки, ...

Помниш ли, помниш, учителко добра,
когато преди години взе едни мънички деца,
изпълнени с обич и много мечти -
как уплашени гледаха детските ни очи.
Но ти ни поведе по пътя широк, ...

Във войната на живота оцелявам,
падам, ставам, продължавам!
Да се боря само ми остана,
не искам драма, нито рана.
Силните се борим до последно, ...

Любовта си идва и отива -
често кратка, рядко трайна,
но винаги след себе си оставя
пепел от пожари.
Изживените моменти - сливане ...

Ти знаеш ли, че имам свят измислен,
в който с тебе сме щастливи.
където ти си ми единствен
и нося с обич твойто име.
Там моите красиви дъщери ...

Ще те намеря
Ще те намеря пак
и ще ухаеш като мак.
Нежен и млад с твоя знак.
Сигнал или сирена - пак ще бъде в мрак! ...

С душа на бродник скитах след мечтите,
да срещна теб! В любовната омая
загърбих спомени, куп мисли запокитих
във ъглите на празната си стая!
Остана само мисълта за теб! ...

Болнична поема
Четвърта стая, ох, четвърто легло,
приюти ме днес с моето поредно тегло...
Ах, каква съдба, ах, какъв късмет... живот!
Как незнайно попаднах за миг зловещ в плен, ...

Стресна се. Бяха му казвали, че когато някой се моли за душата му, ще усети леко подръпване. Не вярваше, че може да му се случи. Толкова години вече се скиташе...
Казваха му още, че ако някой запали свещ на гроба му, ще усети топлината ù като погалване. Усети я. И пак не вярваше.
Но нещо го дърпаше ...

Четирсет перли мен ме украсяват
с различен блясък и едно начало.
Всяка все по нещо отразява,
отхвърля черното, привлича бяло.
Броят им с годините набъбва ...

Ти си ярката светлина
във моята душа... ти,
ти преобърна живота ми за миг.
Страх ме е от това чувство във мен...
ти разпиля всички дни по небето ми. ...

Премина пролетта,
след нея лятото избяга от живота ни,
сега настъпи златна есен в нашите дни,
изминаха сезоните, изминаха годините,
с тях изнизва се и нашият живот. ...

Бъди до мен в безсилие и радост
и вечно разгадавай моята душа,
и аз с една усмивка ще ти я даря,
че тя е цвете непогалвано и само
със нежност ще откриеш аз коя съм... ...

1. Шепот на птици.
Днес не искат да пеят.
Ти си виновен.
2. Две празни гнезда.
Тъжно, самотно поле. ...

ПЕСНИЧКА
Като снежинки звезди от небето
пристан намират във мойто сърце,
когато дъха ти усетя,
от усмивки роден. ...

Перо от птица днес при мене долетя,
докоснах го, прегърнах го с ръце -
нещастие, беда или пък щастие...
Усетих странен ритъм в моето сърце.
Перото нежно, пухкаво и бяло - ...

вдъхновено от
" Писмо без бутилка"
на Радост Даскалова
Здравей, приятелю...
Да споделим ли ...

Морето виеше обезумяло,
разкъсало пенливите си ризи.
Солта му бе строшено огледало
в очите на Света,
отрекъл Цялото. ...

***
Харесва ми обаче да си тръгвам,
когато имаш нужда да си с мен,
и да заспивам с мисълта, че утре
ще е щастливият ни ден. ...

Може да се срещнем
на края на нищото
и понеже ни боли от самотата,
отрязахме с ножица всичко излишно
и тръгнахме мълком нататък. ...