Вървяхме по осеяната с дупки улица в мълчание. Дъждът говореше вместо нас. Мразех подобни вечери – влажно, тъмно, мирише на студ и нещо те човърка отвътре. Чувствах се раздразнена, но не можех да реша какво точно ме дразни и това ме подразни още повече. Имах нужда от успокоение.
- Тая скапана влага ...

Дъждът измива ми сълзите,
отнася болката далеч
и, колкото и да крещите,
не мога да се върна веч.
Закрих очите си навеки, ...

Помниш ли, помниш, учителко добра,
когато преди години взе едни мънички деца,
изпълнени с обич и много мечти -
как уплашени гледаха детските ни очи.
Но ти ни поведе по пътя широк, ...

Във войната на живота оцелявам,
падам, ставам, продължавам!
Да се боря само ми остана,
не искам драма, нито рана.
Силните се борим до последно, ...

Любовта си идва и отива -
често кратка, рядко трайна,
но винаги след себе си оставя
пепел от пожари.
Изживените моменти - сливане ...

Ти знаеш ли, че имам свят измислен,
в който с тебе сме щастливи.
където ти си ми единствен
и нося с обич твойто име.
Там моите красиви дъщери ...

Ще те намеря
Ще те намеря пак
и ще ухаеш като мак.
Нежен и млад с твоя знак.
Сигнал или сирена - пак ще бъде в мрак! ...

С душа на бродник скитах след мечтите,
да срещна теб! В любовната омая
загърбих спомени, куп мисли запокитих
във ъглите на празната си стая!
Остана само мисълта за теб! ...

Болнична поема
Четвърта стая, ох, четвърто легло,
приюти ме днес с моето поредно тегло...
Ах, каква съдба, ах, какъв късмет... живот!
Как незнайно попаднах за миг зловещ в плен, ...

Стресна се. Бяха му казвали, че когато някой се моли за душата му, ще усети леко подръпване. Не вярваше, че може да му се случи. Толкова години вече се скиташе...
Казваха му още, че ако някой запали свещ на гроба му, ще усети топлината ù като погалване. Усети я. И пак не вярваше.
Но нещо го дърпаше ...

Четирсет перли мен ме украсяват
с различен блясък и едно начало.
Всяка все по нещо отразява,
отхвърля черното, привлича бяло.
Броят им с годините набъбва ...

Ти си ярката светлина
във моята душа... ти,
ти преобърна живота ми за миг.
Страх ме е от това чувство във мен...
ти разпиля всички дни по небето ми. ...

Премина пролетта,
след нея лятото избяга от живота ни,
сега настъпи златна есен в нашите дни,
изминаха сезоните, изминаха годините,
с тях изнизва се и нашият живот. ...

Бъди до мен в безсилие и радост
и вечно разгадавай моята душа,
и аз с една усмивка ще ти я даря,
че тя е цвете непогалвано и само
със нежност ще откриеш аз коя съм... ...

1. Шепот на птици.
Днес не искат да пеят.
Ти си виновен.
2. Две празни гнезда.
Тъжно, самотно поле. ...

ПЕСНИЧКА
Като снежинки звезди от небето
пристан намират във мойто сърце,
когато дъха ти усетя,
от усмивки роден. ...

Перо от птица днес при мене долетя,
докоснах го, прегърнах го с ръце -
нещастие, беда или пък щастие...
Усетих странен ритъм в моето сърце.
Перото нежно, пухкаво и бяло - ...

вдъхновено от
" Писмо без бутилка"
на Радост Даскалова
Здравей, приятелю...
Да споделим ли ...

Морето виеше обезумяло,
разкъсало пенливите си ризи.
Солта му бе строшено огледало
в очите на Света,
отрекъл Цялото. ...

***
Харесва ми обаче да си тръгвам,
когато имаш нужда да си с мен,
и да заспивам с мисълта, че утре
ще е щастливият ни ден. ...

Може да се срещнем
на края на нищото
и понеже ни боли от самотата,
отрязахме с ножица всичко излишно
и тръгнахме мълком нататък. ...

Авторът винаги има право
Матрьошки
„...Мила Искра,
По този стих нямам забележки и предложения, мила, no ще те помоля да ми разкажеш за тази украинска лекарка, с която сте чистили гарата. Сърцето ми се сви, като си ви представих, филолог и лекар, сред кошовете с боклук.
Дано намериш малко време да ми ...

Под стряхата на грохнала старица
днес слънцето намери си подслон.
И подлудило старата черница,
скри ловко своя сетен небосклон.
То в облачни кошари сбра стадата, ...

Неполитнала любов
Помоли ме небе... аз ще литна при тебе!
Триста грама сърце - как успя да ме спре?
Имах силни криле, но покоя превзе ги
и замръзнало в крясък е мойто лице. ...

Любовта ни дава сили
и размаха
на крилата.
От любов сме се родили
и с любов растат децата. ...

Избрах си от сергия за цветя -
два гербера - за гроба на България.
А там - сред бурените и калта
ме дебнат псета, просяци и гарвани.
Да се облажат сладко от смъртта, ...

Два етажа решили да си говорят. По-горният етаж казал на по-долния.
- Аз съм по-висок от теб и хората повече ме харесват от теб. При мен има по-богати хора, отколкото при теб. Славя се с повече сбирки, отколкото има при теб.
Долният етаж изслушал горния и му отговорил.
- Да, вярно ми говориш за теб, ...

Нося черни дрехи, даже ми отиват.
Всяка рокля спомня ми история.
С дантелената къса бях на парти,
а с дългата в една любов-пародия.
Пера ги, малко избеляват, милите! ...

Миг като вечност
„Посвещение за Стив Джобс и хората,
които промениха света.
Онези, които никога няма да бъдат сред лавината
пожълтели некролози.” ...

Приказка
И като в приказка вълшебна,
в камината танцуват пламъци,
ръце докосват, устни сливат се
и огън пламва и в телата ни. ...

РЕКЕТ Е СЕГА !
Рекет е сега!
Не пейте роби,
че някоя мълва
ще ви сложи скоби… ...