Ти идваш отдалече и за малко си,
(с презокеанските си истини),
минаваш, като вихър през душата ми,
като торнадо, а след теб трески...
А после за броени дни, ...

Да съм тъжна - не стига ми време,
че съм нервна - е, не е беда...
Пренареждам житейските схеми,
а пак чувам на Господ смеха.
И с инат на осел се захващам ...

П Р И С Т А Н
Искаш ли да те целуна,
във вечността да бъда с теб,
искаш ли дъхът ти да полепне
по тялото ми като мед... ...

В моето сърце си ти,
в моите мечти си ти,
като звезди са твоите очи,
любов за мен бъди.
Моята надежда винаги си ти, ...

Каква сатурнова дупка? Няма такава.
Октомври любезно ме кани на среща.
А петите ми тлеят от лятна жарава.
Горещо е още в сърцето ми. Пещ е.
И нека да нижат на две куки годините ...

Пресънувах те - в хиляди сънища, които ме будеха,
и дълго не можех да спя.
Препрочетох те - в многото стихове,
които написах за теб.
Преразгледах те - в планове, в блянове и в безкрайни албуми със спомени. ...

Не се отнася за собствените жени
Когато Господ Ева е създавал,
е взел Адамово ребро.
Дали тогава Той е осъзнавал,
че е създал голямо зло... ...

Соко
Не знам защо ви разказвам тази история. Някои неща не ги разбирам, но са ми много интересни и затова трябва да ги разкажа на някого, за да не ме тормозят. Например аз си мислех, че в света всичко е комбинация от случайности. Но дали е така? Май вече не знам. Случайно ли е всичко това, което се ...

Седнах аз да се изпразвам
от чудовищна поквара.
Почнах Господу да казвам,
че нуждая се от вяра.
Аз излязох сред полята - ...

На лятото с умиращия дъх
предесенното слънце се пропука.
А сянката по бледия му път
затваря се в сърцето на светулка,
…преобразява всички цветове. ...

ДАНАИЛ
На миналото, което кове характери...
Звънецът избръмча подканящо и в класната стая се разнесе въздишка на облекчение.
И в мен трепна радостното - петък, последен час. И аз като другите прибрах набързо всичко в раницата и хукнах с приплъзване по коридора. И аз като другите се усмихнах на април ...

Мога да изпиша двеста листа
за теб и твоето сърце.
Мога да напиша два романа
за нашата история, 'дето я няма.
Мога да преплувам всички океани, ...

Един самотен гларус, посивял,
под звуците на морски сто пиана,
приседнал бе на плажа опустял –
отпиваше замислен морска пяна.
На пръсти приближих се, но от страх ...

*
Есенна пеперуда -
колко трудно намира
цвят за кацане!

Искам само това
Позволи ми по теб да изгоря,
да изживявам мигове, които да броя.
Нека да си позволим
един на друг да се насладим, ...

Щастлив край няма
Ватю още приживе изглеждаше страшен, но като таласъм стана направо ужасяващ. Кожата му подпухна, а ноктите станаха дълги и остри. И помен не остана от черната му къдрава коса, гола остана главата му. Очите, които някога гледаха с толкова любов, кръвясаха. Никак не приличаше на себе ...

До кофите с боклук, сред локва кал,
в преспапие захвърлено от някой,
застинали в прозрачния кристал
листа от роза никого не чакат.
Капризна суета е сътворила ...

На гости бях. У баба.
Всé на Задушница ме кани.
Посрéщна залеза отдавна -
за сбогом биеха... камбани.
Залостена е портата. Вовéки. ...

М И Л А, М И Л А, Б А Б О Л Е Н К О ! Ч Е С Т И Т Р О Ж Д Е Н Д Е Н !
Родена съм на осми август, 1919 година. На 92 години съм... днес ги навършвам. Труден живот живях, труден. Четири деца родих, отрано останах вдовица. Сама. Сама с децата. Три дъщери и един син. Родена съм няколко дни преди Богород ...

Изпивах чувствата до дъно.
Разпилявах в пропаст любовта.
Жигосвах си сама душата.
Крещях във песента.
Събуждах изгреви отново. ...

И ето аз дишам, ровя, живея.
И мечтая, до колкото мога. Вселените от кал над мен се стягат в исполинска хватка. Но не спират моя ров.
Помня как изгасваха последните копнежи. И вярата в по-добър живот. И как изгаряха свещените химери. Спомням си и сивия си гняв , който вкочаняваше душата ми. И празни ...

Понякога от любовта боли.
Горчи пелинено, следи оставя.
И дълго след това кърви
неизлечимата душевна рана.
Понякога е просто светъл миг, ...

Всяка късна любов има път...
към душата така закопняла.
Скрита струна в задъхана гръд.
Страстна песен от там долетяла.
Сляпо стъпва на нашия праг, ...

Ориса ме добрата фея,
да бъда нежна и добра,
да срещна принца от мечтите,
да открия щастието в любовта.
Срещнах аз момчето от мечтите, ...

Когато едно дете се сгазва
и законът не се спазва,
политиците са много "смели"-
крият цар Киро във хотели.
Нямат сила старите пиари ...

ПОТОП
Корабът потъва – бавно и недоказуемо,
корабът потъва – постепенно и непредсказуемо,
а капитаните не са на вахта,
не се тревожат за земната ни яхта… ...

Доволен ли си? Всичко ми отне…
Съня ми, нощите ми, дните…
И нямам вече собствено небе,
към което смело да политам.
Прекрачи нагло тихия ми свят ...

Този лъч е различен,
но не виждаш от гордост...
През очите ти той е
и слаб, и студен,
едноцветен, ...

Стоим заедно на летището, косите ни се веят от вятъра. Пронизват ме тръпки на студ, но те са до такава степен примесени с трепетно нетърпение, че са дори приятни.
Ти обаче се загръщаш в топлото си яке и се смръщваш срещу суровото време. Иска ми се да ти кажа, че те предупредих, но си знам, че така и ...

Все нямам време да си подредя къщата,
пардон... душата.
От години съм си все същата -
все искам да яхна вятъра,
да хукна нанякъде, дива, безсмислена, ...

Гледам се в огледалото и не се виждам,
като съвременен вампир оживял,
защо ми е вечен живот без пътища,
без храна от души и без светлина,
погубих тялото си младо в страсти, ...

Тъжна есен
Спомен се забива
в сърцето като искра.
Лист, отронен от асмата,
като птица бяга от плен без крила. ...

Сънувах босоного и безметежно лято. Сънувах коприненото море, галещо изгорелите ми крака на созополския плаж... Сънувах сърдечния звън на китара, докосващ струните на душата ми. Сънувах разпалени среднощни огньове, в чиито пламъци горят мечтите за огненото утро. Сънувах приятелите. Тези, които Форту ...

КЪДЕ
Къде хвърли пъпа ми, мамо?
На облак ли?В кошче за смет?
На зарче ли с него играхте?
Ама че улав късмет! ...

РАЗЛЮТЕНАТА ЕСЕН
О, днеска Есента е разлютена.
Дойде при нас надъхана и зла.
Подгонила Ноември със остена
и с бяс нахлу във тихите села!.. ...

Във тишината на нощта
преглъщаш минали копнежи,
прибрал проскубани крила,
раздали в миналото нежност.
Живот разлистваш лист по лист - ...

- Олеле! - възкликна ефрейтор Верг. - Пътищата са два, по кой ще тръгнем?!
- Нека да подходим научно - предложи Но Щен Вълк. - Ооо... онче-бонче счупено пиронче...
- Не така! - сръчка го Вълк в Сянка. - Нека да хвърляме ези-тура...
- Ама това ли ви е научният подход?! - плесна се по челото Верг.
- Д ...

16. ПРОКУРОР И ПОЛИЦАЙ
Животът в малкото балканско градче продължаваше да тече спкойно, даже монотонно. Градът имаше добро ръководство, което практически беше преминало в ръцете на един и същи човек. Другарят Иван Иванов имаше цялата власт, но какво от това, ако не я използваше за лични облаги. Тук ...