Избягаха. Дали ще се завърнат
при шепотния пристан на Бургас?
Децата... Не, не могат да си тръгнат -
сърцата си оставиха при нас...
Живота си побраха в раковини, ...

Есен, есен... чакаш своя дъжд.
Ветровете ти са полудели.
Някъде зад хълма влюбен мъж
те сънува с плодове узрели.
Че те има теб - жена от есен, ...

Стиховете... страници сиротни
от книгата, наречена Живот.
Те снимки са моментни, епизодни,
пазители на светлата любов.
Емоции събрани във букети, ...

На времето, когато бях дете, една гледачка ми предсказа, че в бъдеще време нещо ще застраши живота ми. Но нали по принцип съм си неверник, не обърнах внимание нито на нея, нито на думите ù.
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не с ...

12 НАСТРОЕНИЕ
Напира през стъклата,
закъсняла пролет.
Съдбата си оплаква,
стария капчук! ...

Сменям талисманите
на другите
с циркулиращ
в тялото ми
хаос ...

"Мисли" на съвременен политик
ЩОМ ПО РАДИОТО ЧУЯ ДА ГОВОРЯТ
САМО ХУБАВИ ЗА МЕН НЕЩА,
ИЛИ ПО TV И В ПРЕСАТА ДА СПОРЯТ
В МОЯ ПОЛЗА, БЕЗ ДА ЩА, ...

Има приказка една
от много стари времена,
как на българския бряг
дохожда конница със силен бяг.
Водил я добър и смел юнак, ...

Човекът е семе прокълнато,
но за някой е бреме,
даже това да докаже -
чрез покълване.

Не аз, не!
Вие ми дадохте това ваше безценно сърце...
С каква благодарност и радост
го поеха, треперейки, тез мои ръце.
Бях щастлива! Безумна!... Богата!... ...

ПРАГМАТИЗЪМ
Не щеме ний заплати,
ни тънки занаяти –
сал дебели връзки,
шарени на пръски… ...

Месечко, разкажи ù как я искам в мойте ръце!
Как ставам сутрин в пет да изпроводя Тъмнината...
Как стържа до синьо едно уморено лице...
Разкажи ù, бе Месечко, че ми вади душата...
Разкажи ù, за пет лъжици "Нес" и за топла водица... ...

Не знае миг спокойствие немирната душа,
не може вече дъх да си поеме...
на границата между светлина и тъмнина,
приседнала е уморена.
Над нея се издига нечовешка буря, ...

Чак сега разбирам, че във тишината
или пък във тряскането на вратата,
се крие нещо друго, нещо истинско,
дори понякога да изглежда детинско.
Винаги съм искал вратата да тресна, ...

От устните ти нека пия
мечти, събрали топлина,
и с ласка - моята ръка
сълза в очите ти да скрие...
Ще ти прошепна две слова ...

МЕЧТА
Когато бях малка, имах една мечта
и тя бе да полетя.
Глупава мечта, ще кажете вий,
та нали съм човек, как бих могла да летя! ...

Малкият есенен дъжд
почуква
по дългите ламарини
тихо,
невидимо. ...

Преди година и половина ти ме обикна такава, каквато съм - ексцентрична, луда, различна, на настроения. Тогава не ти пречеше! Искаше ме такава, обичаше ме такава, вече не! А аз не съм се променила изобщо. Аз съм същото онова жизнерадостно момиче, което дойде с униформа и бели очила на първата ни сре ...

Спокойствието ми се срути
като Вавилонската кула.
По непредсказани маршрути
и с неизследвана молекула
твоето съществуване дните ми разтресе. ...

Този век ми е мащеха-майка -
той отвори за мене вратите
и така - от Мадрид до Ямайка,
ме остави сама да се скитам.
И поскитах, разбрах: небесата ...

Всяка обич сърцето ми разбива,
всеки до мен това сякаш цели.
Но вече ми омръзна да се раздавам
и да оставам с разбити мечти.
От днес нататък ще бъда студена - ...

виждам черно бяла дъга
която пълни душата ми
с безцветната си безсмисленост
и още без без
които не ми дават покой ...

Когато външно имаш всичко, хората често си мислят, че отвърте си кофа с помия.
Покажи на света своето мнение, но без да го налагаш.
Дай ми възможност да ти подаря усмивка!
Трябва да искаш нещо силно, за да го постигнеш напълно, но за да е по–стабилно, поработи обилно!
Как може на един толкова здрав ...

Тежки думи
Казаха ми тежки думи,
но не отвърнах, замълчах,
че прави бяха, както други
били са прави преди тях! ...

Можех, скъпи, можех. Но не бях
копчето в последната ти риза.
Малко късно, но сега разбрах,
че такава във илик не влизам.
Можех, скъпи, можех. Но не бях ...

В един спокоен дом живели мъж и жена. Те имали двама сина. По-големият се казвал Атанас, а по-малкият – Стефан. За разлика от другите братя, Атанас и Стефан никога не се карали. Разбирали се и се уважавали.
Когато пораснали и си намерили жени, решили да си построят къща, в която да живеят заедно със ...

Втора глава: Изкушението
И когато казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Рече: “Нима да се поклоня на този, когото Ти сътвори от глина?”
И рече: “Да Ти покажа ли какъв е този, когото Ти почете повече от мен? Ако ми дадеш отсрочка до Деня на възкресението, аз не ...

Припадък
Едни казват, че припадъкът му е бил
ПАРАЛИТИЧЕН.
Допълват други, че бил
АПОПЛЕКТИЧЕН. ...

Когато вечер слънцето залязва,
погалено от нощните коси,
самотен гълъб каца на перваза,
а сянката му - в моите очи.
Почуква сякаш плахо по стъклото, ...

Дива чалга :))))

Твойто име изрича в свойта светла и тиха молитва.
Пред Олтара свещица първо пали за теб.
Щом те чуе да пееш, цяла грее в щастлива усмивка.
Теб боли - тя е скършен, потъмнял слънчоглед.
Ти си нейното птиче. И разперва крилете тревожно - ...

Вече юли прегаря, а август наднича
иззад жълтата шапка на стрък слънчоглед.
Из лазура кобалтов немирно притичва
запиляло се слънце – къс пита със мед.
Зреят златни житата под глъчката птича ...

Женско рамо.
Изгряла луна
зад хълма на лятото.

Брезите намятат
кехлибарени шалове,
нетърпеливо,
слънцето бърза към теб.
Под стрехите, ...

Мълчанието носим
като знак
по себе си.
Обичат ни
и търсят ни. ...

Ще взема шепа радост от децата,
звезден прах от нощното небе.
Песента на птичките в гората,
перла от безкрайното море.
Това ще бъде твоята награда ...

Не ще те питам къде си,
нито пък как си...
Не искам да зная с коя си,
нито дали си щастлив!
От въпроси вече смисъл няма, ...

Тежестта беше просто непосилна. „С какъв акъл ги поръчват тези неща?!“, запита се той гневно, докато крепеше товара между краката си, спускайки се в тесния мръсен тунел. Напредваше полека-лека, не виждаше почти нищо, освен луната над главата си, която сякаш се присмиваше оттам, откъдето бе дошъл, на ...