Обичам те всякак!
Пред мене полегнала,
жадна, гореща,
очакващо-тръпнеща,
разтворено цвете - ...

На една ръка разтояние съм от теб сега,
моляте недей да тръгваш веднага.
Живота е една лъжа.
Забрави за всичко,недей така,
не ми го причинявай ти сега. ...

Всичко започна през 2005-а година в един град в Северозападна България, където беше китно и хубаво, макар и бедно. Времето сякаш беше спряло някъде в 80-те години на миналия век. Старите хора се препитаваха кой с каквото може, отглеждаха си животни, поддържаха си дворовете и градините, а младите хор ...

Светулка
Лудо вино пих,
с дъх на роса от ягода.
В душата го размих
и почуствах аз наслада. ...

Защо душата днес не е щастлива,
защо очите не блестят,
до вчера бяхме заедно щастливи,
а днес сме тъжно разделени.
Колко още ще сме разделени, ...

В чужд стих
Бях себе си намерила...
В чужд стих потъвах
И изплувах…
А моята поезия ...

Щастие
Раят ми във тебе се оглежда.
А тихото ветрило на небето
косите ти игриво пренарежда
и слънцето в очичките ти свети. ...

Сърцето, което отнел съм,
с фалцета си
задъхано моли: ,,Поспри!’’
А отровните кестени
валят от дърветата ...

Не съм от някое знатно потекло
и нямам титли по рождение,
но всъщност съм точно такъв,
великодушен, прям и царствен,
зодия скорпион, по обич пръв. ...

Утрин рано, в село,
по моравия изгрев,
будила ли се е твоята душа
и под на гугутка дивия припев
влизал ли си в хола с боси крачка, ...

Обичам да мога да гледам
твойте красиви очи,
обичам да мога да виждам
в тях две чисти сълзи.
Да докосваш с пръстите нежни, ...

"... най-добрия поет
е всъщност Животът..."
Кирил Палачоров
Той не пише куплет след куплет
и не вплита сам себе си в рими, ...

Усмивката ми слезе от лицето,
когато ти замина надалеч,
тъга обзе сърцето
и сякаш го разби на две!
Очите вече не синеят, ...

Магнолия нежна на морския бряг,
цъфтяща, искряща предложи ми
сняг - цветове, аромати различни.
Избягала бе от местата двулични.
Почудих се как, защо и кога ...

ТЕРЗАНИЕ
Аз всеки ден те търся във тълпата,
наричам те с различни имена.
С надежда хуквам към вратата.
А после - тъжна самота... ...

От спомена как камъчета по дървото
почукват и в шепите ни има пръст,
без кръв е от преливане виното,
без плът е хлябът върху кръст.
С последната си капка на сърцето, ...

И днес осъмнах с твоите очи,
откраднах си ги снощи, на смрачаване.
Не чух как пеят първите петли,
навярно днес и те са онемяли.
Или пък зорко пазят моя сън ...

Кога ще започне животът ми,
за да отключа отново усмивката?
Да разпилея трохите на птиците
и да налея от виното пивко.
Преди да започне животът ми, ...

Можеш ли да си откраднеш
Спомен от вълна пенлива
Да погледнеш в картина жива
Да си вземеш от огъня искра
Да стоплиш нечия душа ...

Чудесна юлска сутрин е,
разхождам се по улиците празни
с поглед в хоризонта син,
вървя и радвам се на тишината,
покрила със спокойствие света. ...

Здравейте, аз съм Винкел Патрашков. По професия съм философ и ще спра с това за мен дотук. Подчертавам, че не съм писател реалист (дребнавист) и ,,никога няма да бъда“ - тран-тара-ран-тан. Главно ще ви разкажа за моята жена - единствената и неповторима, (не)красивата Чичарита.
Искам да подчертая, че ...

Във душата ми светна семафор,
влакът литна със писък в мечтите
към далечните мислени гари,
построени в звезди от очите ти...
И изчезват безброй мимолетия, ...

Демагози, демагози... –
легендарни синове –
сбъдват всякакви прогнози,
щом мандатът ги зове!
Лесно се властта не взема, ...

Ще се разтворя в капки дъжд и
ще заваля над тебе,
за да попия в кожата на мъж,
който е до мене и в дъждовно време.
* * * * *

Понякога ù се струваше, че в душата ù е Пролет. Пролет, изпъстрена с хиляди гласове и слънчеви лъчи, с крехка зелена премяна и едва доловимия дъх на първите плахи цветя. Тогава се чувстваше лека и изпълнена с толкова обич и топлина, че очакваше да се пръсне на хиляди късчета, малки парченца от обич ...

И моята сестра отново го направи. Съдбата, тя отново го направи – преряза тънката връв ленена прежда и паднах, паднах за пореден път в гнездото на Лъжата и Отчаянието, които ме очакваха с трепет, готови да ме изпият, да ме изпият, докато очите ми не се обърнат назад, тогава ме захвърлят на прашната ...

С лека подхлъзваща стъпка
тя литна в балетен дует.
Стотина малки жълти листенца
политнаха в своя последен летеж.
Получи се вълшебна картина. ...

СВЕТЛИНАТА ВРЪЩА ВСИЧКО МРЪСНО
Аз гледам черно-бял исторически филм,
за това кой и как пирамидите египетски е построил.
На екрана дават възстановка.
Египтяни подобно на Сизиф мъкнат камък след камък боси. ...

Наистина ли всичко е магично?
Наистина ли имам те сега?
Понякога се смея иронично
и вярвам, че съм в сън на лудостта.
Защото ти дойде от тъй далече, ...

През 80-те и 90-те нямахме никакви проблеми да се запознаваме къде ли не. Бяхме млади и щури, СПИН беше просто абревиатура, а диското беше начин на живот. Когато светът полудя по Интернет и запознанствата станаха някаква кибер-форма на общуване, се запитах:
КОЙ КОЙ Е В ЧАТА
Свалките в нета са като с ...

(из цикъла "Вицове в рими")
„Ела, Иванчо, да те питам нещо! –
сърдито каза таткото, когато
момчето се прибра. – Ти моите вещи
защо си пипал?” „А, не съм ги, тате…” ...

Донесе я горският Димитър, конфискувал я от бракониери, които убили майката и взели малкото ù.
-Храни я, Иване, ти обичаш животинките. Протокол има за нея в полицията. Когато порасне, ще видим - или в гората ще я върнем, или в градския зоопарк.
Иван захрани сърничката с козе мляко. Трудно я накара д ...

Нищо назад не се връща,
остава спомен, който гори...
Любов и обич прегръщам,
но само в мойте мечти.
Обичам те с тихата, спокойна обич, ...

Слънчеви зайчета боси притичват
по синята морска усмивка.
С белички зъбки вълните потракват,
само миг... и аха, да ги схрускат...
Но не успяват и близнали пясъка, ...

Недей ме убива с ласки, с целувки, до болка сладникави. Ако си истински, убий ме с искреност, с доказани истини. Ако си истински, бъди за мен героят, не искам само празни приказки.
Ако ръката ми е ледена сега, не се страхувай! Хвани я и здраво я стисни. Тя има нужда да бъде стоплена от някой, който ...

ДЕТСКА ПЕСНИЧКА
Моите ръчички
много са мънички -
вече не палуват,
цветенце рисуват… ...

Аз съм доброто момиче.
Тази, която попива сълзите ти.
Сутрин оправя леглото ти.
Вечер живее с мечтите ти.
Аз съм тази, която обича, ...

Цяла нощ мърмореше капчукът
и порои мътни се изливат.
Едри капки
по стъклата чукат,
в чуден танц снагите си извиват. ...

Болния старец започна да рухва.
Малко по малко гръбнака избухва.
Паднал в кревата, лежи на система,
боднат в ръката, лекарство приема.
Болест ужасна от време вилнее. ...