Що кметове се изредиха
в един провинциален град,
живяха, ядоха и пиха
сред безработица и глад –
че този град е със култура, ...

Има две неща, които никога не успявам да разбера – глупаците и техните роднини.
Съдбата не е сервитьор, че да ти сервира разни неща, Животът е на самообслужване.
Ще прощавате, ако не Ви се обадя, но виждам, че батерията на телефона ми пада... от 13-я етаж.
Незабравими (с)ПОМЕНИ...
Има ли алтернативе ...

Мълчиш! А мене ми тежи
това мълчание след толкоз много думи.
Да бяхме замълчали по-преди,
когато можехме да бъдем още други.
Сега е късно, време е за път, ...

Ще изгоня тъгата от тебе…
Своя смях ще вплета във косите ти…
Ще разреша косата ти с гребен
от треперещи пръсти, които
топлината от теб ще отнемат ...

Сега съм човек.
Занимавам се с човешки реалности - радости, работи, мечти, истини...
Ако съм котка, как бих виждала света? По-сложен или по-елементарен?
Дали ще е само борба за оцеляване и потомство?
Бог по какви критерии решава какви да бъдем - човеци, котки, листа... ...

Казвам се Човек.
Моето его е над всичко. Не ме интересуват чувствата на другите, най важното е на мен да ми е добре. Аз да съм щастлив. нали живеем само веднъж. Защо да пропилявам собствената си радост. Какъв е смисълът да давам, след като мога само да получавам. По-точно да взимам, защото няма Чове ...

Като утринна роса ме докосна любовта.
По-прекрасна си от пролетта.
Най-красивите цветя, аз и ти накрай света.
Моля се да не е сън това.
Рефрен: Пролетно момиче. ...

От утре се забравяме…
Защо ли не престана да ме търсиш?
Защо виждам още с погледи тихи
как ме викаш, как бавно ме погубваш?
Така и аз непрекъснато с устни те зова, ...

Посвещавам това стихотворения на един от най-великите хора на тази планета - Жак Фреско.
Близко - там в далечината
нещо черно се белее.
Младо, скромно старшината
удря, рита и живее. ...

Страхувам се от есента
и не искам да идва.
Празните птичи гнезда
аз не искам да виждам.
Късните изгреви ...

Две гледни точки за живота
Изборът е Ваш
Песимистична
Живот безсмислен,
същинска рулетка. ...

Защо ли музите обичат
Защо ли музите обичат
в тишината на безлунна нощ
в душите тайно да надничат?
Дали боят се, че Луната ярка щом изгрее, ...

ПОЗИТИВНО
В утрото на светла ера
излезнах на далавера…
Пай голем от тортата гепих
и с финт кражбата прикрих… ...

Фея. Чух, че фея ме наричат.
И над тези думи пак се смея -
нима не знаят, че поредната лъжа изричат?
Всичко бях, но не и фея.
Или може би била съм? ...

Лятна неделя
Неделята ми – гиздава и тънка,
стъкмена по последна лятна мода,
ме гледа под око и чака вънка,
но аз, нали съм делнична порода – ...

Ти ме познаваш, аз теб - също...
и двамата се гледаме нетърпеливо!
Някак си край теб се чувствам вездесъща,
неустоявайки на тази любовна съпротива!
Ден след ден минава всичко, ...

РЕКАТА
Във планината се роди едно поточе малко...
То смучеше води от преспите и от земята.
То стана вадичка несигурна, дори и жалка.
Която и до днеска Времето насам-натам подмята!... ...

От дългата нощ се пробужда Земята,
засмяна от Слънце, огряна!
Задава се утро в добро настроение,
денят влиза във свойто владение!

Легендарният руски десантчик Иван, чиято фамилия вече никой не помни, остана в историята като Иван Руски или Чичи Ваня.
Роден през 1944 година, но това не му попречило да участва в събитията от 1939.
Руските войски губели позиции, Вермахтът настъпвал неудържимо и тогава Сталин извикал Жуков, за да с ...

Наднича слънцето
през облачната пелена.
На палаво дете прилича,
прикрило се зад своята беля.
И в опита да се усмихне, ...

Ражда се един живот,
ражда се едно дете,
една усмивка стопля
твойто майчино сърце.
На първо зъбче се усмихваш, ...

Има в живота моменти...
Някога така се получава,
на някой му се налага да замине,
а на друг на място да остава.
Но щом иде реч за Приятел, ...

Мразя деня, в който ще тръгнеш
далече и аз ще остана сама...
Мразя, че не зная дали ще се върнеш,
а как ми се иска да вярвам в това!
Мразя сълзите, които се стичат, ...

"Усмихни ми се вече, живот!
Докога ще ти гледам сърдитата мутра?
Регина
Не ме обичаш вече, живот.
А прескачах за тебе огради. ...

Кънти в жестокото пространство
една набъбнала тъга.
С непозволено постоянство
очаквам себе си сега.
Дъждът ми праща есемеси, ...

Поисках те да бъдеш моя вяра,
опора - че и аз живея,
живот сред тихите пространства на душата,
които необятност определя.
1999г.

Изтрило и последната сълза,
на деня небето се усмихна...
Превърнала се в хиляди слънца,
дъгата на света намигна.
След бурята навила бе крачоли ...

Хайде, измисли ми ново име…
Туй старото не го харесвам вече…
Живота си започнах с теб на чисто.
Измисли ми име ти различно.
Наречи ме слънце, обич, вяра, ...

Скрити спомени
Още чувам звуци на китара,
още усещам аромата на сено,
още помня конюшнята стара
и моята истинска първа любов... ...

Защо ме пращаш в обятията на друг,
когато до последно твоя бях?
На себе си или мене правиш услуга?
С тебе света в цветни краски видях!
И сега се отдръпваш от мене с нежност, ...

Не тази тишина -
нуждаем се
от другата.
Когато слушаш мен,
а чуваш себе си. ...

Една история, която някога ще има своя край...
Не толкова мрачен, колкото предвиждам, надявам се... Дано съм лош пророк!
Хенрик Мозес - разбира се!
Б.
Тя… ...

Отдавна не се бях чувствала така. Толкова щастлива. Толкова лека в мечтите си. Толкова свободна в сърцето си. И това е заради теб. Всяка моя усмивка е твоя. Всичко в мен ти принадлежи. Мислиш ли, че някой, някога ще успее да те замени ?
Откакто влезна в живота ми, разбрах какво е борба. Вече имаше з ...

Понякога имам чувството, че хората, които искат да си имат второ дете, го правят, само за да може то да прави компания на първородното. Да не е любимото чедо само, да има с кой да си играе, с кой да споделя, кой да му е опора в живота. Предполагам, че повечето хора наистина раждат второто си дете им ...

Животът се усмихна
от невидим кръстопът
и потъна в тихите пътеки
на безкрая.
Случаен силует, ...

Дали съм наивна, защото тичам след теб,
или пък силна, защото се боря за теб?
Нарекохме това помежду ни просто авантюра,
но такава ли е, щом продължава толкова време?
Страхувам се толкова много да не те изгубя, ...

Черен Петър се намести
във уютния ми дом,
носейки ужасни вести -
перси готвели погром.
Те обличали в доспехи ...

Отново блещукат звезди
и те отвеждат в далечни галактики,
и с загадъчно нежна душа
ще достигнеш планети омайници.
Там има енигма неписана, ...

4)
УЛИЦА БЕЗ ТРОТОАРИ
Искам УЛИЦА БЕЗ ТРОТОАРИ!
Улица на песни и мечти,
събрала поколения от млади и от стари. ...

Като пясък, изтичащ през шепите,
се стопяваш, родено в прибоя.
Няма спиране. Няма известие,
няма истина - моя и твоя...
Няма никаква диря по пясъка, ...