Ако ли
в звездопада
от мечти
ме срещнеш
нейде ти, ...

Пръсната на хиляди парчета,
в междуредието на любовни стихове
все се пиша,но не се прочитам,
запечатвам отлетели мигове.
Стихоплетно се рисувам ...

Лошото-добро момченце пак седеше,
от това да мисли отново за нея, не се боеше!
Жадуваше, умуваше,
за втора-първа среща пак в желанието си от реалността се губеше!
Дори от сън се будеше и от това не се срамуваше! ...

Сякаш сме изречени
в хлебец за дома,
в чушчици опечени,
в бобец и дърва...
Сякаш сме изпити... ...

Дай ми една целувка и аз ще те запомня завинаги.
Дай ми любов безкрайно голяма.
Дай ми от мечтите си, за да мога да заспя,
да сънувам само теб в съня...
Дай ми надежда, че това е истина. ...

ЗАЩО
Защо след сладостта на меда
винаги горчи?
Защо са толкова думи,
щом си говорим с очи? ...

РАЗМИСЛИ ВЪРХУ БИБЛЕЙСКИ ТЕМИ И СИМВОЛИ
(ЕСЕТА)
СРАМ
За първородния грях
Замисляли ли сте се защо точно ябълката е плодът на познанието? И не е ли хедонистичното чувство, което накара първите хора да посегнат към него? Адам и Ева са първите авантюристи в човешката история. И от тях нататък, когато и ...

Кой може да контролира сърцето?
Кога сърцето се подчинява на “правило” и “неправило”?
Това са въпроси, които ми зададе ти, а отговор за тях аз нямам.
Кой може да контролира сърцето?
Това не е машина, за да се управлява! ...

Няма смисъл да плача на глас.
Няма смисъл при теб да се връщам,
да се люшкам - стрелка на компас,
ту напред - ту във старата къща...
... във която израснах... и с прах ...

Искам време, в пясъчен часовник.
Искам, щом вали, да съм червейче-дъждовник.
Искам нощно време да съм звезда,
а сутрин рано - красиви капчици роса.
Пеперуда искам да съм през деня, ...

на Мария Янакиева
Днес си тъжна… душата ти плаче
и ме питаш: „Защо са трънливи
тези сенки и гарвански грачат
във татул и гнездици коприва?” ...

Продължение:
Звънецът звънна. Бях сигурна, че това е той. Цяла нощ размишлявах и накрая бях взела решение.
- Здравей! - каза Джъстин.
- Здравей! - отвърнах аз.
- Какво ще кажеш за една разходка из парка? - попита ме той. ...

- ОТВОРЕТЕ!!! - някой тежко затропа по вратата.
- Олеле! - тихичко писна ефрейтор Верг.
- Споко - махна с лапа Черната Пантера Ра и попита: - План "А" или план "Б"?
- "А" - отговори Вълк в Сянка.
- "Б" - в същия момент избра Но Щен Вълк. ...

Някога рисувах с очи,
а сега в тях има само сълзи.
Някога пеех със глас,
а сега викам от бяс.
Някога бях дете и играех навън, ...

на върха
на езика
черешката
на тортата
се клати ...

Есен
Към намръщено ниско небе
дим от комини се стели,
отлетяха от нас, незнайно къде,
родени в късното лято химери. ...

Ще отпия глътка от съня,
преди мислите да го разлеят
върху тъмната покривка на нощта,
преди споменът да ми го вземе...
И ще го рисувам бавно, бавно ...

1. Ябълка сладка
с поруменели бузи
падна в скута ми.
2. Вятърът свири
с тръстикова флейта ...

Днес думите са тихи и не викат,
а само шепнат трудното ти име.
Навръх застинали са на езика ми.
Във гърлото заседнали са нелечимо.
Сърцето, Боже, не понася пранги, ...

***
Седни!
За проходилката
на мойте вторници
ще ти разкажа, ...

Когато обичаш
Знаеш, че обичаш,
когато искаш да отстъпиш в караницата.
Знаеш, че обичаш,
когато не отговаряш на любовни погледи от друг. ...

На зелената полянка,
излежава се мецанка.
Покрай нея две мечета,
се боричкат с крачета.
И побутват с муцунка всяка теменужка. ...

Ала ето, ще разберат -
вече в Нейните очи се топят.
На гълъбовото платно
в сияние размива се ефирно петно,
изникват сред белия дъжд ...

Лежиш и тръпнеш във очакване,
притворила очи, предчувствайки наслада,
а сянката ми в причудлива форма
е надвесена над тебе като хищна птица.
Готова си за жертвоприношение, ...

ЗАЩО НЕ МОГА
Защо не мога още аз да те открия?
Не чуваш ли ти мойте тихи вопли?
Лице разплакано връз твойта гръд да скрия
и мъжка ласка с нежност да ме стопли? ...

Опитвам се лаишки да се справя
с поредната игра на сложни чувства.
По правилата, знам, ще се удавя -
това съм го превърнала в изкуство.
Уроците от вчера, ненаучени, ...

Така и ще си умра -
с отворени очи,
загледана
в един силует,
скачащ на едри подскоци ...

Времето ще спре,
със себе си всичко ще отнесе.
Ще се носи към покоя,
ще вземе и душата моя.
Времето ще спре, ...

Отдавна на един език говорим -
отгледах те във своята душа,
целуваме се или ядно спорим,
ти си оставаш моята змия...
Когато съскаш, всичко аз разбирам, ...

Над дърветата
тихо
мокър дъждовен воал
с няколко упорити жълти листа
разговаря. ...

Извиках те силно в съня. Избяга далече от мен.
Не чуваше болката - само полъх студен.
Заплаках без сълзи.
Изгубих се - знаеш, нали?
Теб те очаквах, но го криех преди. ...

На живота есента
За любов до смърт е вече късно -
зрее младият ни плод,
наша грижа е да не допуснем
да го скършат твърде млад! ...

Сълзи, сълзи от егоизъм,
че има вече свобода
в покоите на непрогледната тъма,
далеч от болка и от песимизъм.
Във топлата прегръдка на ковчега, ...

Тайните служби дълбоко в земята
планове правят за юберсолдата -
умен да бъде за двама и трима;
с тяло да спира безкрайна лавина.
Няма за него ужасни апаши. ...

Плача за хубавите ни спомени, не за теб. Човекът, който си сега, не заслужава и една сълза. Плача за това, което бях аз. За този, който беше ти. За това какви бяхме заедно. За малкото прекрасни мигове, които ми даде. За усмивката, която възроди и умъртви на устните ми. За времето, в което светът спи ...

Стоеше. Мълчаливо. На брега
на морето,
пръстите ù играеха
с пясъка...
... изкушаваха я начупените миди, ...

Не!
Недей да ме докосваш!
Не са ме докосвали
мъжки ръце
от хиляда години. ...