Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Ти от нищото ми се случи
Изпепелени чувства - повест - шеста част
Имаше ус ...
Баничка със сирене
От една река
Изменям се и бързам,
ала все една и съща.
И бушува в мен
любов голяма, ...
Добро утро, пораснало момиче
Добро утро, пораснало момиче!
Часът е седем, време за кафе.
Оставяй мечо, нека се успива,
ти ставай бързо, времето тече. ...
Ако някога
Двамата с теб - почти в съня.
Ако някога се докоснем.
Между моята въздишка и твоята сълза.
Точно там ще съм истинска. ...
Суета
тресе ме модна треска, ах, тази суета!
Да съм екстравагантна, това ми е мечтата,
да мога винаги красива да изглеждам!
Какво от туй, че пленница съм аз на суетата ...
Гняв и мъдрост
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи, ...
Зов за прошка
за това, че много пъти
носех ти тъга.
И пренебрегвах… и лъгах те
и осъзнах сега, че благословия, майко си ти - ...
Мъката е смачкала човека
Голяма мъка, днес е смачкала Човека...
От зъбите й той е станал мек!
Тътрузи се едва, по кривата пътека...
За болките си, той да търси лек!... ...
Под Илчов баир...
Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване.
Нощите, потурчени светулки, гаснат бавно - черкви след молебен,
чакащи луната - черна булка, гърбом да захвърли светещ гербер.
Слънцето се вдига - гладен гларус, гмурне се в небето и се л ...
Залез
върху полето се излегна, разстла се в красота.
С него и в душите бавно слезе,
безмълвна мъдрост, тишина.
В очите Бог прогледна към майката Земя. ...
Есен 1
Смъртта на лятото
навсякъде прониква,
зимата в
зародиш е ...
Горчив океан
или Апокалипсис утре
/есе по мотиви на Андрей –“чери”/
Вече 80 години слънцето не беше изгрявало. Небето беше черно и беззвездно. Нямаше нито облаци, нито птици. Горе зееше една огромна дупка, като бездна. По традиция, останала от минали поколения, я наричаха “озонова”, но в нея нямаше ...
Oтивай си!
щом любовта ти крехка отминава!
В един момент тя силно ни гори.
Във следващия - нищо не остава.
Не се превръщай във отчаян зов! ...
Прах в очите
Онегин Евгени – пак се назлъндисва –
шакирената прашка взе по–по-най да му уйдисва
и по да му ардисва…
Затуй смени наш'та бяла пролет пражка ...
По котешките стъпки ме открий...
от пъстрото в очите ти прихванах.
Навярно си игра на жаден слух
и нарисувана тъга по памет.
В лицето ти от слънчице се взрях ...
В съня ми
и с воала от нежност - отново покриваш света,
и по нощните мисли - шептящи реки в дефилето,
пак се спускаш към мен с водопада от друга земя.
После бавно застилаш душата ми с бели циклами ...
...зелени очи...
Звезда във тях блести.
Само те са ми съдба,
даряват нежна топлина.
Незабравими зелени очи... ...