Искам да дойдеш. Желая.
Но си сянка.
В сърцето.
Предай го нататък.
И край… Морето отми ти следите.

Ти само покажи, че имаш нужда
от нежност и от топлина...
Макар за теб все още чужда -
припалвам си последната искра.
И моята душа нерядко страда, ...

КАЖИ МИ...
Кажи ми как да те забравя,
кажи ми как да забраня,
кажи ми как да те намразя,
кажи защо с друга си в нощта?! ...

Засадено в деня на раждането ми, на двора,
то стои сега и тъжно, и самотно,
а дойдох с него да си поговоря,
че беше моят най-добър приятел във живота.
То никога не ме предаде, ...

Аз се давя в морето. Покрай мен минава лодка, подават ми ръка да се кача и да се спася. Страх ме е да изляза от водата. Стояла съм толкова дълго, че солената вода вече ми е сладка. Стар ме е, че ако изляза, няма да има за какво да живея. Няма да ги има вълните, с които съм се борила, няма да я има с ...

Същата съм. Виж ме - саморасляк.
Луда, дива - колкото си искаш.
Като огън, дето мъчно ще угасне,
даже и с вода да го наплискаш.
Още на сърцето чиракувам. ...

Искам да хвана и да се напия...
да пия до припадък,
да отпивам с ярост и да пълня с воля тази проклета чаша...
Искам да те няма!
Искам да не мисля, дори да знам, че не мога. ...

Свят (Вселената)
=============
Небето спомня ли си нашите неволи?
Защо ли чакало ни е да се родим?
Чия ли мисъл ни извая с дланите си голи, ...

Поех по калната пътека,
изпълнена с трудности и толкова тъга.
Бях сама, без никаква утеха,
но не се отказах въпреки това!
Вървях и опознавах света, ...

Ей Българио
Сянка от минало
Нямам друго какво да ти дам
Но където и аз да отида
Ще си бъда пак Българин там ...

Да ми замеси с обич мама хляб.
Да го замеси с тревога и надежда.
Да сложи вътре вместо сол сълза,
която през душата се прецежда.
Да ми замеси с обич мама хляб. ...

Май все на глътки пия тишината,
прокраднала се в сивите ми делници.
Родените да мерят крачки с вятъра
не могат да обичат с лицемерие.
Какво ,че ще открадна твойте мисли ...

Запомни ме такава:
неизменно добра.
Плаха. Кротка. Неправа.
Шепот. Зов. И игра.
Нарисувай ме смислена: ...

Какво ме вдъхнови?!

Поточе кротичко извира
и в долчинката ромоли.
В коритото си то събира
води от други планини.
Превръща се в река голяма ...

И защото съм мътна и дива река
те повлякох в дълбокото с мене.
Нямам пристан, но пак и така си тека
към безкрая на лудото време.
И защото съм тиха и твоя сълза ...

Идва вечерта.. започвам да мисля за изминалия ден... изпълнен със смях, шеги и закачки... Денят, чийто часове са изминали толкова бързо между кафетата и усмивките... И през този ден нямах времето, или по-точно не исках да мисля, за нещата, от които ме боли толкова много... Тези неща, които ме карат ...

О, БЪЛГАРИНЪТ РОБ ЛИ ЩЕ УМРЕ?
"О, на серсем глава
ногите теглят!..."
Аз тази истина
от малък знам. ...

..

Колко много мечти нараних,
колко много любови прегазих.
В колко жадни очи не живях
и заспивах без обич по залез.
Пресушавах пенливи реки, ...

Някога бях наивната,сляпата,
тази,която за всичко ти вярва.
После станах желаната,милата,
тази,която обичаш и тя те обича.
Бях и ужасната, лошата, ...

Слънца, родили се от Любовта Ни
и Звездни ветрове от Ласките Ни,
Луни, сияещи от Нашите Целувки
и Светлина, струяща от Очите Ни!
Вселената Едно е Тук, във Нас самите, ...

Свали юздите
на разума!
Отвържи мислите
от въжетата на илюзиите.
Разлей страха ...

Искам те... като пролетен дъжд,
уловил самотата ми в лед на градушка...
Искам те - аз съм рана на мъж
от насочена в болката мислена пушка...
Искам те - като топло небе, ...

*****
Слепите на виждащите не завиждат
щом здрачът падне, убивайки последните лъчи.
Смисълът: Не колко хората ще виждат,
а за какво могат... да "затворят очи..." ...

Дори и вятърът притихва омагьосан
с реверанс към именниците
Мария се прибира... Отдалече
подават тънки токчета сигнали.
Мустаци сучат в кръчмата мъжете, ...

Завърнах се, а нищо не откривах,
забравена, далечна и излишна,
прахът, от вятъра издухан, бивах,
споменът за някоя отминала - предишна.
Търсех обичта и нейното значение, ...

Защо ли те видях?
Защо ли с теб се запознах?
C фалшиви думи ти плени моето сърце,
а после твърдо каза „НЕ“...
Кажи ми как сега да живея без теб, ...

Замъкът на Лотар също бил обвит от чувство на тъга. От мига, в който той напуснал езерото, вече не се чувствал добре. Обикалял безсмислено по дългите коридори и сам си задавал въпроси, на които не намирал отговор. Някакво съмнение го измъчвало и го карало да е неспокоен. Лотар се преобразил, превърн ...

Едно малко дете, скрито в сърцето,
поиска в съня сякаш нещо да каже.
Протегнах ръце и погалих телцето,
преди тишината и двете да смаже.
Прошепнах му тихо: "Помня те още ...

ДИХАНИЕ
Въздъхна някой там
– тихичко във мрака –
сред заря и плам
– огньове заиграха… ...