Циганка щастлива срещнах във града,
стройна и красива, с шарена пола,
с дълги черни къдри, с мургаво лице,
със загадъчна усмивка и с огнено сърце.
Тя плени ме бързо, с черните очи, ...

Преминавам
в отрицание,
за да се пръсна
(по тъгата ти
като светулка). ...

Ти си най-чистата любов,
дойде в сърцето деликатно,
като мансардов изгрев нов,
докоснал небето абстрактно.
Ти си най-нежната любов, ...

Пчеличка
Пчеличка златокрила,
много си работлива.
Гостенка на всеки цвят си!
Пренасяш ти прашец, ...

Дъще моя, още малка си ти.
Имаш свойте безбройни защо-та.
И през твоите сини очи
прост навярно изглежда живота.
За теб всичко е черно и бяло все още ...

Обичала съм тихо. Като кражба.
Със взлом съм се ограбвала лудешки,
а след това невинно съм се раждала
от чужди истини и свои грешки.
Обичала съм остро. Като изстрел, ...

ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ
Закъсняла любов, закъсняла надежда
прилича на късна, студена мъгла.
Слънчице мъчи се, плахо поглежда,
но навред е само мрак, тъмнина. ...

ВТОРИ ШАНС
Рай или край - безсмислена дилема.
Животът следва своя ритъм -
днес срещаш някой, утре си отива...
Бориш се за щастие, а оставаш сам. ...

Далечен град. Далечна есен.
И дъжд далечен и студен.
В един момент това ме стресна:
той пише по-добре от мен!
Той по-добре от мен измисля. ...

Ти винаги насън си ме обичал
и никога лицето ми не си целувал,
през погледа на друг си ме събличал,
желал си ме и пак си ме сънувал.
Ти винаги безкрайно си ме търсил, ...

Eceннa гopa.
Отивaт cи лиcтaтa
и моитe дни...

Във този бар изпихме лятото
сред възгласи: „Наздраве!“ и „На екс!“,
но бързо ни видяха сметката
с въпроса: „В брой или със чек?“.
Във този бар остана спомена, ...

Ела, когато сладките неща започнат да горчат и може би в ръждивия час пак ще ти разказвам аз. Късна доба нахлува през прозорци и врати, тежи, както и преди. Има ли място есента за още спомени и слова? Намирам в нея колебание, блуждаещи мисли и желание; но тя не иска да даде отговор и яснота за моето ...

Все по-често се връщам в съня си
към онези добри времена,
дето Чая водите си носи
и е приказно детство светът.
Там Вечерник ми сплита косата ...

Taylor Swift - Ours
Elevator buttons and morning air
Stranger silence makes me wanna take the stairs
If you were here we'd laugh about their vacant stares
But right now, my time is theirs ...

Героите днешни, партийни другари
господа се наричат, а жалки са твари -
за облаги сволочи жадни - би казал Алеко,
но народът мизерства, а на тях им е леко.
Агенти - лекета, доносници мръсни ...

Убиваш ме по малко ден след ден.
И ласките ти даже са копривени.
А погледът ти… Боже, как боде...
Мълчание поредно, рана и умиране.
С куршумените думи ме разстреляй, ...

Някъде в нищото
Загубвам вярата във себе си, оставам сам-сама.
Вселената ме приютява -
звездите са като зора.
Очаквам някакво признание, ...

Един слънчев ден в лятото ми появи се
и изчезна като цигарен дим.
Каза ми: ,,Животът е прекраен - усмихни се!";
имам чувството, че всичко беше филм.
Ти беше просто сладка лятна авантюра, ...

Само ти ми остана в света,
бяла сянка от нощна картина
и във моята тъжна душа
и последният стих се спомина.
Само ти още мислиш за мен! ...

Дъждовни капки, влага в корен тръпнещ.
Пастели в сиво, време във застой.
Хиляди загадки, дъх прохладен, тътнещ,
предели, лутащи се диво, семе във покой.
Угарка от листа, тишина в синхрон, ...

„Не е страшно да си сам -
страшно е да си самотен!”
П.И
Не ме е страх, че ще си тръгнеш,
че ще тръшнеш вратата пред мен. ...

Аз съм малко изгубено духче,
върни ме в света на живите
с магия.
Бяло ми е и прозрачно ми е,
и синьо в очите, но шепи, ...

Конкуренция (чието английско наименование е competition) в икономиката е термин, който обхваща идеята за индивиди и фирми, които се стремят към по-голям дял от пазара за продажба или закупуване на стоки и услуги . Оттук следва да отбележа, че тя се подразделя на съвършена (перфектна) и несъвършена.
...

оголени сред клоните фенерите
мъждеят
на тръгване Нощта отмъква
оскъдната им здрачна светлина
от (л)ятото забравен лист въздъхва сънно ...

Остави страха да прецъфти.
Не обличай голите съмнения.
Не буди тъгата. Нека спи
под завивките на топлото търпение.
На обидите във пепелта ...

Забързан е ритъмът, гърчат се вените.
Луната – зад облаци скрита.
Едничка звезда и тя тихо стене.
Платеното – пак недопито.
Зениците свити, порязани с болка, ...

Безгрижна, вятъра ще гоня,
отвял от мене болка и тъга...
В щастливата си лудост, вдетинена,
ще плюя срещу него... на шега...
Небето тъжно и мъгливо ...

Защо се дърлим
Не знам защо така се дърлим,
та чак земята се тресе,
вместо дисагите да хвърлим,
и всеки да се понесе!... ...

Съдбата ми
не бе добра към мен –
във сбъркана държава съм роден.
Във нея само който е богат
е уважаван. Той е кум и сват. ...

За ползата от гнилите домати
Тя беше красива, никой не го отричаше, а и на кого му е нужно да се забърква в такъв спор. От скоро се беше нагърбила със сложната задача да обича. Освен това, беше нагърбила и няколко килограма български домати - от онези, с които се слави родината ни.
Но нека оставим н ...

Къде е Бог ли питаш…
Тихо е…
В дъжда се скитам.
Когато ме забрави и се сетих.
Танцувам му…! ...

В мрака на нощта луната пак изгрява,
безброй звезди повежда по звездния им път,
блести в искряща сребърна одежда
като добра орисница на любовта.
Прашинки нежност праща към земята, ...

Хубаво е! През октомври.
Когато обгорените листа скърцат под краката ми.
Обичам този шум,
примесен с девствения хлад на разголената есен.
И, понеже по навик пак съм по риза, ...

Град. Следобед. Горещо е. Хората бързат:
сякаш жито вали от чувала развързан
на безлюдния в нощите дневен капан.
Силна с другите, слаба - когато ги няма,
на площада, подобна на клечица слама, ...

------
Обичам да гледам ръцете ти - с пъргави пръсти
рониш зърната умело и с много любов!
Прибираш ги в избата тъмна. И с вяра се кръстиш,
щом чуеш в нощта на лозата последния зов! ...

Мухата прелита пак бавно -
край мене на болест вони.
Помахва с крилата си плавно.
Не спира, върти се, лети.
Замахвам с ръка през крилото - ...