Ти си звездата,
която огря небосклона безкраен,
моя красива, далечна мечта.
Отлетя като лятото
с бриза солен и отчаян, ...

Тъмно момиче и светло момче.
Над тях луната облаците тъче.
Шумят от вятъра млади каваци,
превиват гъвкави, дръзки гръбнаци.
Тъжно момиче. А чевръсто момче ...

На "Майки срещу дрогата"
В двора на човешката апатия посях зрънце надежда…
Малко, слабо, без "порода".
Поливах го със вяра,
с постоянство, ...

РОМЕО И ЖУЛИЕТА от ЛЮЛИН
Уредих си бабишкера
с много секси гарсониера…
Там на шестия етаж –
всичко е от “Бриколаж”… ...

Планината спи под преспи сняг.
Зайчета правят стъпки в снега
и слънцето в тях се оглежда,
бял сняг покрива стария
и мирише на слънце и облаци. ...

Като тъжна балада изнизват се дните,
танцува душата в унес протяжен,
красиво, но тъжно е чувството в нея,
опитва се сякаш друг ритъм да влее.
С носталгия търсим водопада светлинен ...

ти
Ти се появи в живота ми внезапно,
като неканен гост, но пожелан,
за да оставиш своя диря в света ми,
да сътвориш живот, отново цял. ...

Нима бих могъл…
Аз никога не ще забравя
това, с което ме плени!
И своята любов ще славя...
И наш'те славни младини! ...

Ще чакам музата си тихо
след месец-два да дойде пак,
та белким спретна стилно стихо,
а не пореден полуфабрикат!
Ах, музата! Къде ли тя витае? ...

В главата ми летят
ята от бели птици.
Със крясък ме зоват
и после закопчават ме
с червени белезници. ...

О, нека да е трудно. Нека да е пещ.
В това съм най-вещ!
Трай си сърце. Емоции надалеч.
Обадиш ли се - ще изгорим като свещ!
Но в този лъжовен свят как ми се иска - ...

пърхащи сърца кълват
следи от "после"
по копринени мисловни нишки

Животът ни е много странно нещо. Как приятелите се оказват онези, които ни предават. Тези, които мразим заради техните идеали и цели, всъшност се оказват с не лоши приоритети когато разберем нещо ново за тях – нещо, което подхожда на нас самите. Всеки ден откриваме нови неща за живота и всеки ден за ...

Не ти ли писна, все да ти прощавам,
защо превърна се в необходимо зло...
Един и същ въпрос да ти задавам,
а ти да ми отвръщаш със - Защо?
Във теб се е вселила Сатаната ...

ужаси +18
...................
Излезе навън, за да се разтъпче. Мразът отново го бе сковал. Видя, че мъглата се е вдигнала още нагоре и че иззад автомобила планината лека-полека се спускаше надолу. Влезе пак вътре, изключи от скорост и бутна ръчната спирачка. "Хюндай"-ът не помръдна.
Той слезе и забу ...

Остани
копнеж вълшебен,
онзи миг
на Сътворение,
на разлистване ...

Загубените битки на децата ни
Усещане за провал. Мащабна вина.
И мисъл за нещо пропуснато.
Децата ни тръгват направо към изгрева,
а ние стоим в самота. ...

"Мой да си" - пак си те заричам,
преглътнала твоите лъжи!
Преглътнала нелепите обиди и безгласното:
"Мерси!"
Защото знам пак лъжовно ми се вричаш ...

Вчера гръмна новина голяма -
друга по-сензационна няма.
Казват, че лукавата Лисица
вече била истинска светица.
(Е, да, но аз отнякъде дочух, ...

Искам да ти кажа сто неща.
Как да го направя? Научи ме.
Стиховете други ги четат,
с тях даряват своите любими.
С вятъра споделям своя сън ...

Импресия в черно-бяло.
Вятърът мете мъртвите листа по улиците на Града. Оловно сиво небе тежи на раменете на забързаните хора. На площада е пусто, само тъжни лампи мъждукат в празните магазинчета. Късна есен, обрулени хълмове, редки минувачи с вдигнати яки и намусени лица. Черни облаци закриват това ...

Авторът винаги има право
(3)
За него, глупчото!
Искра отметна бялото дантелено перденце на прозореца и започна да вдига металните щори.Уж го направи внимателно, да не събуди съквартирантите, но въпреки това шумът отекна в главата ѝ и тя ги остави спуснати до средата.,,Има нещо специално в тъмнината- ...

Красотата е спомен,
за всичко, което човек е видял
в мига преди да го разруши...
Днес мога да видя безкрая,
след края на сивия път. ...

Излизам от прегръдката на Мрака
и Лумва ярко в мене Светлината,
изтръгнал се от хватката, не чакам,
политам с устрем, сам сред Синевата!
И вихрени потоци мигом ме подемат, ...

Нека давя във бури дъха ти,
бриз със устни-вълни да родя -
Афродита откривам в лика ти,
плодонос щом из теб загнездя...
Фина амфора ласките ваят ...

Най-новата ми песен-болка, посветена на децата ми, които скоро ще напуснат Родината.
Текст и музика: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойчо Иванов
Изпълнение: Геновева Цандева и Бойчо Иванов
БЪЛГАРИЙО ...

* * *
Аз искам залеза да хвана
и утрешния ден да спра.
Гладното в мене да нахраня,
жаждата от дни да утоля. ...

Чумата да ги тръшне, дано!
Народно проклятие
Не съм червен, кафяв, оранжев, син...
Его-центрист. Или - чуждопоклонник...
На родната земя съм беден син. ...

Пиша това, докато стоя сама в дома ти и си мисля за теб. Бих искала винаги да мисля за щастието, което ми даваш, и за хубавите ни мигове заедно... Но понякога едно тънко, подло гласче в мен започва да ми припомня, че времето ми тук бързо изтича. И че животът ми пак ще се превърне в безкрайно очакван ...

Защо ли все още не те забравих,
защо ли тъй все трудно ми беше?
Защо ли в гнева ни поне аз не се поправих,
защо между нас все нещо не вървеше?
Защо мълчахме винаги, ...

В очакване
Сплела и сгушила
напуканите длани
и изморените нозе.
В очакване на мойте ...

Нявга в късна нощ унило, горест и печал стаила,
над писания без сили клюмах уморено пак –
в този миг на сънна скука в стаята отекна звук и
осъзнах, че някой чука вън пред моя вход сред мрак.
„Някой пътник, няма как – рекох – чука вън сред мрак. ...