Жълтее хартията и ме стиска за гърлото...
Премина животът ми, хапан от вятъра...
Само и единствено в думите търся го,
света си осмислям и бягам от пясъка.
Зачевам на крилете си очарование ...

Преди да си вкусил страха,
на ръба се събуждаш без време,
прелиташ гори, езера,
морета, океани големи.
Преди от страха да си пил, ...

И аз подхранвах нечии илюзии,
посяти в празнините на самотност.
А после извенъж си тръгвах грубо,
без жал разтърсвах нечии животи.
И аз отлагах най-безцеремонно ...

ПРЕСЪХНАНЛА РОЗА
Чувствам се самотна
като пресъхнала роза,
като изгубено цвете в полето,
жадувам за обич, ...

Чужда стая.
И чуждо легло.
Аз заспивам
на твоето рамо.
Капки нежност ...

на моята Мънки
МАЙМУНКА
Правя ú закуска,
за обяд - салата руска...
За вечеря със банани ...

1971 година след Христа
Снегът бе престанал да вали от няколко дена. Дори слънцето се опитваше да пробие поизтънялата сива облачна пелена, която се носеше на юг, към Белите планини. Въздухът бе студен, а снегът скърцаше под ботушите на мъжете от персонала, които разчистваха алеите с големи гребла. О ...

Когато страхът е отрязан
и съвестта не боли,
а споменът превързва раните
със бинта на здрави мечти...
Когато прохожда желанието ...

сплетени
в кротка молитва
край реката върбите
за огъня тих
на звездите ...

В наше село - панаир...
бабаджанковци момчета
спретнали голям турнир
по надхвърляне с кюфтета...
Всеки мята като луд, ...

ПЪТЕЧКА
Човек върви по своята пътечка.
Току виж - стигнал кръстопът.
В дясно свил - може да го срещне мечка,
в ляво - вълци да го обкръжат. ...

Там съм, там горя,
от ядрото на земята аз крещя.
Раздиран съм от болка,
изстискан, свит на ролка,
пресъхнал без живот, ...

Вятърът на ухо ти шепти,
изрича вълшебни слова.
Гали те със своите шепи
и ти загатва за дума една.
Не вятърът ти нашепна, ...

Целувай свойта мъничка звездичка.
Студена съм и все недоцелувана...
Не чакай аз да заблестя самичка -
налей ми блясък и кажи, че съм жадувана.
За теб изгрях за пръв път в юлска вечер, ...

СЮРРЕАЛИСТИЧНО
В приглушената
меланхоличност
на среднощна
сънна тишина ...

Самотен вятър
премрежени сълзи реди.
Изтляла обич.

Насън зовях аз нещо,
сещам се от спомен блед,
че изведнъж ми става тъй горещо,
а после ме сковава лед...
Ала що сънувам - аз не помня, ...

Огледало 2
1.Читателю, ето това продължение -
Написано с вдъхновение
за отношение
и преклонение! ...

Трима сме, Господи, - аз, ти и Времето.
Влачим хомота, вървим и мълчим.
Ти - с постоянство, аз - с нетърпение,
то между нас като облаче дим...
На Времето никак за нас не му пука - ...

Времето изтича бързо
чрез нашето дихание,
в любовни чувства
и дни на мъдрост.

[Chorus: Andrea Martin]
I only fuck wit'chu, on two occasions
When I'm drunk, when I'm high
I would be broke, if I would be wit'chu
That is why it's fo' one night ...

С отворени очи е по-тъмно.
В мечтите си от думи не кървях.
В свят на псевдоистинната мъдрост
е все тъй хладно. Аз ще си вървя.
Всяко безпокойство е безумно. ...

За картините и рамките
... не, че разбирам,
но рамките някак ми действат
ограничаващо.
Поне на мен. ...

Първото нещо, което изпита, когато отвори очи и се огледа, беше негодувание. Опита се да анализира състоянието си съобразно заобикалящата го крайно потискаща гледка, но изводът, до който стигна, бе толкова абсурден, че заряза тая работа. Вместо това се отдаде на справедлив гняв.
Що за болница беше т ...

Те мислят, че не мога,
но аз ще им покажа
какво значи да разбираш Бога!
Моите цели и мечти
никой не ще може да ...

66-и СОНЕТ
„През дрипите прозира всеки грях,
а мантии и шуби скриват всичко."
У. Шекспир
Виж ти! Стартира в Интернет ...

Дописвах всеки стих (от безобразие),
опитвайки очите да намеря.
Но търсих ги, изгубена във мрака,
а не гореше светлина в тунела...
И обещанията празни, безполезни, ...

Една част забавно впечатление първо,
една част усмивка, направена по модел,
после как очите изкуствено ще извърта
и разговорът в друга посока поел...
Една част чар и намигания вътре в душата, ...

Иска ми се
да беше тук,
до мен сега!
Иска ми се
да зърна поне ...

Как искам аз да хвърля ръкавица на Съдбата,
да я попитам как измерва нашите грехове.
Защо понякога е тъй жестока
и мачка безпощадно нашите души?
Уж раждаме се равни и всекиму е даден шанса да живее, ...

Седя и слушам музика.
Лек поп-рок на руски.
И си мисля.
Дали трябваше три години да уча славянски езици, за да разбера какво значи: “я твоя не первая, ты моя случайная” или животът сам ме научи.

От днес
На моята Мони
Сълзите ще изтрия с опакото на ръката
и спомени ще скрия там, дълбоко в гардероба.
Тъгата, отколешната приятелка позната, ...

Сърце на нозе
Сън ми се присъни, Мило,
полегнах вчера на полето,
там под онова голямо било,
и засънувах зло проклето. ...

Колко щедро – даде ми глътчица въздух,
какво да я правя, колко време с нея да дишам?
Солен океан се просна в очите ми – възнак –
да се давя ли в сълзи, или да бързам да пиша,
додето кръвта ми във вените още пулсира, ...

Бих изляла душата си с думи и стихове.
Щом теб те няма и стиховете ги няма!
Каня те на чаша кафе
на терасата - отвън.
Моето - недопито, а твоето - до дъно. ...

„Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка.“
Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
1.
Залезът кърваво се стече върху далечната дюна и украси набръчканата ѝ кожа с цвета на умиращия ден. Само малко още и пустинята щеше да си отдъхне от мора на изпепеляващото слънце. ...

Не сте ли се замисляли кое е по-лошо – да получиш истината, или да не я получиш. Бих казал, че и двете са еднакво добри и лоши. По-тежко е да осъзнаеш истината. Тогава тя наистина придобива образ. Тогава тя наистина говори. Тя като всички неща свързани с мисълта е нещо много относително. Не можеш да ...

Рисувани по чашата сърца
се стичат и безгласно плачат.
Изпием ли със теб страстта,
стигаме ръката на палача.
Сърца по изпотена чаша... ...