Дано съм непозната
Гледам ви в ресторанта,
едно семейство така красиво,
две сладки деца и прелестна дама,
изглеждате толкова много щастливи... ...

На Дева Мария
Горещо ти се моля да си с мен!
Да ме закриляш!
Да ме водиш с обич!
Дори да бъда глупаво дете, ...

В моите мисли той е още красив
и където за грешници няма чистилища,
без бледния образ сънят ми е сив,
а гласът ми изражда ранена виелица.
В моите празни мисли той още е жив, ...

Очаквах да чуя: обичам те, мила,
а не, че другата не си забравил
и все още нея обичаш и желаеш ти.
Да беше ми казал, че тя е всичко -
в сърцето и в ума ти! ...

Бих желал сега малко свобода.
...........
Бих преплувал океански бездни.
Бих пребродил джунгли мрачни и пещери тесни.
Бих полетял из небеса чудесни. ...

„Продава се”
Преграждат
пътя ми
отвред
табели: ...

Потъпкана гордост,
треперещи ръце,
сълзи в очите...
Да молиш за какво -
да чуеш от някой обичам, ...

Тази нощ е без сенки. Даже белият път е матиран.
Дървесата край него неподвижно стърчат.
Гласовете затихват, на нощта гласовете замират.
Тъмнината плътнее и сгъстява до черно боя.
В потъмнелите локви - на вчерашната буря следите, ...

Зимата иде, сняг вали.
Тъмни нощи и мъгли,
улици, сковани от студа.
Сутринта е над гората -
сняг вали - пухкав и студен, ...

"Аз вярвам в мълчаливата любов", Давид Овадия
Нека пеят певци за онази любов, мълчаливата,
дето с поглед се врича.
Ти нахлуваш, превземаш... Със думи за миг ме опиваш.
Аз трептя като птичка. ...

Предизвиквах завист и едновременно възбуда. Изваждах тъмната страна в хората. Присъстваше и възмущението, но в редките ситуации на по-зрелите, които по случайност, объркани са влезли в клуба.
Музиката изпълваше съзнанието ми и аз ù се отдадох изцяло.
Това беше последният танц, който щях да изживея.
...

Мигове
Нека с теб сме ловците на мигове -
да препуснем в безумно сафари,
птици в мрака са те - нямат стигане,
нека с устни-куршуми ги галим... ...

Смразяващо. Нещо, което ти спира дъха. Когато съдбата ти е предначертала нещо такова, не можеш да ù се опълчиш, не можеш да избягаш. Усещаш, че си прикован, безпомощен. Чувстваш се като мишка в капан, толкова малък, толкова безпомощен и толкова незначим. Кой си бил преди това вече няма значение. Кра ...

Всичко е енергия
Мъжете, които мечтах, до един ме отминаха.
Останах - забравена лампа да светя,
да черпя енергия в празна квартира от минало,
сред чезнещи щампи на стари тапети. ...

Ще видиш !
Поемам струя въздух и продължавам напред -
ти си вече минало,
не мисля за теб,
нали така ни било писано! ...

Да търся пътища назад аз не желая,
да нося само спомени непоносимо е за мен,
в живота има днес и утре,
в миналото няма път за мен.
Да бъда днес. Да чакам утре, ...

Не искаш ли с носталгия горчива
да имаш топлината ми сега
от времето, когато бях за теб красива
на първата ни среща с любовта...
Не искаш ли докосване последно, ...

Часовникът на Господ спира,
a за душите няма лек -
след катастрофата умира
в автомобила млад човек!
Отлита в празното духът му, ...

Пристига навреме експресният влак,
веднага намирам вагон
номер пет.
Отварям купето,
а вътре е мрак - ...

Калени в кръв и кал, и бира,
пред нищо войните не спират.
Крадат и бият, и умират,
пред нищо войните не спират.
В полето газят, колабират, ...

Преобразяване
Не бях ли онзи леден вятър, за който може би мечтаеш?
Замръзнала, сънуваше във моите ръце!
Не бях ли онзи ден, през който те видях да плачеш?
Покрила с длани своето лице! ...

Разграбваше ме времето без жалост.
Не питаше! Обсебено от мойта плът,
не ми остави непорочност, радост,
достигна то до всеки таен кът.
Какво не взе? Какво ли ми остана? ...

Само тебе и тебе душата ми иска,
полудяла от нежния спомен
за лято - далечно дъждовно.
Празна -
половината на пясъчен часовник. ...

Просто тривиална история
по „Почти тривиална история”
с любезното разрешение на
Дори в метрото времето лети невероятно бързо, когато разделя хората. Сякаш точно това му е работата. Не го интересува колко дълго младата жена ще остане да живее със спомените, направили я толкова щастлива. Харесваше му ...

Черна нощ
Няма край
А звездите светятя дълго над Дубай
Зноен дъх
Скален бряг ...

С песни птиците се гонят
из небесните поля.
Чуден аромат се рони
от невинните цветя.
Ореолът на луната ...

Бавно стъпва, шепне в мрака.
Лека загадка, движи се
с изискана крачка.
Ексцентрична и мелодична.
Изплувала от морето ...

Светът е нагъл, лицемерен,
подъл, несъвършен, студен,
обграден от дебели стени,
безсърдечен, ироничен,
присмехулен, жесток, ...

СПОКОЙСТВИЕ И ЗДРАВА ХРАНА
Тато наш – той с железния юмрук
има много тежък махмурлук,
старата дама е в деменция,
а чичо Сам – в абстиненция… ...

Този свят е разтворен прозорец.
Късче синьо небе за живот,
ако днес взора си тихо отвърнеш,
ще пропуснеш поредния рейс.
Затова усмихни се, погледай ...

Убеден съм, че всичко стана заради очилата.
Не че съм компютърен маниак, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито сред ...

Този дъжд, тези капки, от страст
полудели, в среднощния мрак
безспирно редят песента на два
влюбени лебеда бели.
В любовен екстаз гушки са вплели, ...

91 АЗ ЧАКАМ
Аз те чакам и не зная
ти дали при мен ще спреш…
Искам да те разгадая!...
Чакам знак да ми дадеш! ...

Разхождах се безцелно из полето,
без път вървях, по мократа трева.
Навъсено над мене бе небето,
макар че вече беше спрял дъжда.
Вървях и вдишвах въздуха пречистен, ...

Посвещавам
на българския историк –
Божидар Димитров.
Дали историята,
тази жалка блудница, ...

Сърцето ми е жива клада,
изгарящо във огън див,
душата ми - разгаряща жарава,
думите минават, но споменът е жив.
Думите, с които ме убиваш ден след ден, ...

Аз вярвам, че си там,
вярвам, че те има,
но, моля те, дай ми нужната сила!
Направи ме веднъж истински щастлива,
нека в душата не идва поредната зима. ...