Защо трябва да започваме да говорим за криза само когато с ужас забележим, че джобът ни изтънява, когато мизерните ни спестяванията все повече и повече се топят, като докоснат от слънцето сняг, когато започнат поголовните съкращения на работните места или борсите да се сриват тотално, когато започна ...

Има ли дим, когато гори?
Има ли облак, когато вали?
Има ли болка, когато има сълзи?
Има ли?
Зависи от това как чувстваш се ти. ...

Луднала навярно като теб съм, ветре.
Вместо да дожъна жито за хамбара,
хукнах по следите севера да гоня
и го диря още, все тъй неуморна.
Той да охлади устните ми жарки, ...

Нощта отива си, а аз не мога да заспя!
Мисли ме тормозят всяка вечер.
Ще мога ли без теб да продължа?
Да те оставя от мен да си свободен.
Знам! Казвал си ми, че не си готов! ...

Животът чезне като вик,
във гърлото на тишината,
а ежедневният му щик
със всеки хлът убива вятър...
Във устрема си - уловен, ...

Остани като сън - от любимото лято
разпилял във очите ми - капчици дъжд.
Остани като птица - от дивото ято
очертало лика ти - над буйната ръж.
Остани като вятър танцуващ в полето, ...

Поспря за малко. И си тръгна.
Като от щанд за втора употреба.
Повярвах вече. Не съм първа.
(Прогледна истината - кривогледа).
Не тé чакам! И не плача. ...

В сърцето на Балкана тъй отдавна –
на свято място – град е построен!
Предците ни нарекли са го Трявна,
благословен от Петър и Асен!
Божествен кът от Търновското царство, ...

Кристалчета са сякаш твоите очи -
блестяща влагата във тях попива,
дори когато погледът мълчи,
във тях се отразявам аз красива...
Кафява мекота от тях се стели, ...

Полъхва вечер - нежна и вълшебна...
И пак запяват птици и щурци...
Красива песен, от любов родена,
и днес вълнува светлите души...
Певец прекрасен за любов жадувал. ...

Вали. Бавно, бавно вали.
Заспиват под снежна постеля бели спомени.
Тихо е. Без цвят и глас.
Всичко заспива.
Умората разстила своя шал. ...

Започна забавно и уж на шега,
но ти ме подведе в играта.
Промъкна се тихо и стреля в гърба
и паднах ти в краката.
Любов ли е? Лудост ли е? Какво е? ...

Ако всичко в живота се плаща,
ако болката има цена,
то тогава недей ме изпраща -
аз платих да поставят стена.
Да ме спира, щом пак устремено, ...

Полумесец
Бял полумесец изгрява,
небето нежно озарява,
красотата му неусетно покорява,
неописуемо удивлява, ...

Тя е толкова, мъничка, Господи,
погледни я, като птичка e лека!
Та с подбити петички и боса
да не ходи по тая пътека
към рая ти – вдигни я на гръб. ...

Вечер по тъмно се гонят светулките
с бляскаво нежни очи от сатен.
Лутат се в мрака си, търсят милувките
на безграничния пролетен ден.
Цъфва надеждата в бяло облечена ...

Разбрах, балонче мое,
че искаш да летиш.
Но, моля ти се, малко
при мен да постоиш.
Да идем с тебе в парка, ...

Вярвай ми
и аз ще ти вярвам,
както на никой до днес,
дай ми капчица нежност,
за да получиш море. ...

Нощта е безпорядъчна -
в дискретното изнизана.
Прокрадва се загадъчна
усмивка Мона-Лизена
по възлестата скупченост ...

на Константин
Не се ли сещаш от време на време за нас? За онова, което имахме.
Защото аз си спомням красивите моменти на щастие, изпълнени със смях, с любов.
Липсват ми. Тогава бях щастлива. Но откакто замина, аз не съм същата, няма я усмивката ми.
И ти посветих тези редове: ...

Върху пръстче на Мартинка
кацна мъничка калинка.
- Литни - каза Мартинка -
към красива градинка!
Намери си дружка, ...

Ох, ти тленна моя,
тъгата е все твоя .
Цял живот пазя те,
от всичко браня те,
а все откъсвам си парче ...

ВЪТРЕ В МЕН
Макар и далеч си вътре в мен,
мисълта за теб ме сгрява всеки Божи ден,
макар и сама, без приятелска ръка,
аз със теб усещам, че не съм сама! ...

Да бях
Звезда да бях, когато ме изгубиш,
да се взираш в беззвездното небе,
сълза да бях, та да ме усетиш
по своето помръкнало лице. ...

Доброто
Доброто... то е във всеки от нас,
родено и израснало дълбоко в нас,
раняваме го с грях... лъжи...
и пак с усмивка го посрещаме ние. ...

***
Човек се ражда бял
като листата на тетрадка, като бистрата вода.
Порасва, после прецъфтява -
изписан, изподраскан на дявола от вещата ръка. ...

И тъй, минават дните разпилени.
На прах станали са всички спомени!
И в завързаните моменти, когато е трудно.
Далече в полети над малките светове.
А късно ли е, или пак съм подранил? ...

Пролет е, зелена и красива,
хубав слънчев ден.
Време е за поход,
с пълна кошница храна,
и раница на гърба. ...

ВОПЪЛ
Аз чопля с нокът
китайската стена –
като мина оттатък,
знам – ще се спася… ...

Вгледана в полета на ятата,
цяла в дантели от есенна паяжина,
притихва мълком, помъдряла, гората,
загубила за пореден път лятото.
Отвъд билата залезът догорява, ...

Дяволът
..............................​...
Не се боях от алчността.
Животът ми не бе дилема.
Аз вярвах, че е кратка младостта ...

34 ДУШЕВНА БУРЯ
Връхлита като буря във душата
нашлата се от някъде любов!
Не търси тя врата във тъмнината,
а само дивеча на своя лов. ...

Седя пред отворения латоп в тъмната си стая. Малко след полунощ е и се опитвам да реша дали си струва да пиша тези редове. Но тъй като желание за това не ми липсва, защото фрустрацията ми има колосални размери и поради това все някак трябва да ескалира, пък дори и в едно хейтърско и злободневно писа ...

Няма вече дъга над косите ù.
Няма слънце след проливния дъжд.
Мъгла забули очите ù
и вечно е здрач или нощ.
Няма изгрев и залез. ...

На Корина
(за моя живот, мойта любов, мойта надежда)
Лежах там с цигара в ръката.
Гледах мойто момиче и мислех си за съдбата.
Как ме намери? Защо ме видя? ...

Луната потъна в забрава...
Дъждът студен неуморно вали...
Мъгла непрогледна падна...
И пенят се сурово морските вълни...
Мълниите безмилостно пробиват небесните ширини... ...