Без очите ти светът потъва в мрачна бездна,
без гласа ти тишината я отвеждат на бесило,
без ръцете ти загубих усет към доброто,
без целувките ти съм изоставена в пустиня.
Времето спря, когато те видях, чух и докоснах. ...

Изгубената любов
Дойде есента и задуха вятърът
и листата на дърветата падаха поред.
Фучи вятърът и пронизва ме бавно,
защото любовта не беше вече в мен. ...

Не ме търси! Аз много дълго чаках...
Да ти простя, ще мога ли? - Не знам...
Надявах се, ръце протягах в мрака,
с душа опита, пълна с нежен плам.
И ти дойде... Очакван и желан. ...

ИСТИНСКИ ОБИЧАМ ТЕ, МОРЕ!
Морето... -
толкова непредсказуемо, свободно...
Като детето -
невинно, синеоко, превъзходно! ...

Последно вричане
(посветено)
Ти със сила неземна, с кипеж
всяко утро в блян светъл обличаш.
Жарки дни до полуда ковеш ...

- кълбо от неизречености за намиране обратния път към себе си в гората от пустословия

Да ме покани
във такава нощ
под цъфнали липи
омайни,
и на луната ...

Поетът от глад умира,
но от сладък глад,
душата му е сита,
духът му млад...
Поетът от глад умира, ...

Всички пътища водят за някъде.
Ти, Сърце, избери си един –
даже гари и знаци да няма,
ние с теб ще оставим следи.
После някой по тях ще премине, ...

Нашите деца пребоядисват нещо старо!
... та било то паметник
или стена, от време посивяла...
Това е техният стремеж да са в крак със времето!!!
- Спорна тема: ...

***
Потъвам в теб... изгубвам се..
безсрамното ми тяло
като въже се вплита
вселена от усещане... ...

Обичах я -
любов от първата секунда.
Очите ù -
ах, тези шоколадови очи!
Така дълбоки, ...

Де си, Левски,
що не слезеш
от бесилото си зверско?
Що висиш си там по памет
на народ, окъсал нерви? ...

ВЪНШНОСТ И СЪЩНОСТ
(РИТОРИЧНА ПОЕМА)
Избухва пищна пролетна заря
от глъч, зеленина и аромати;
в кордон от китки, ...

Признание
Ти завладя най-далечните кътчета на душата ми,
превърна в твоя вярна следовница съдбата ми,
заплени ме,
с любовен плам осени ме, ...

Чико Чиков в Горна Оряховица
Жега, пек, камък се пука. Но на Чико хич не му пука. Бързо стяга багажа, нарамил фотоапарата, чифт чорапи и парата, и хайде на автогарата. Зад шофьора се настанява, вади вестник, жълт като лимон, нали по пътя трябва да се забавлява. По шосето всички задминава и в 12 прис ...

Под кожата ми днес е грапаво
и стърже недодялано
през дрехите
а май отдавна всичко беше казано –
езанът* вън звучи ...

Да живеем в мъглата на своето време,
нека гоним ний празни и тъжни лъжи.
Щом дори светлината лицето не грее,
пламъкът е студен и фалшив, запомни!
Всеки ден ще пилеем парченца надежда ...

Всички ключове свършиха. Не отваряй вратите,
през които си тръгваш, миг преди да те спра
и не чакай дъждът да прикрие сълзите,
дето мерят живота ни с чужда вина.
Разруших всички мостове.Те събират реките, ...

заваля похот
изчерви се словото
стихът съгреши

Направих с ужас аз откритие
за промени в моето развитие:
от главата падат ми косите,
а расте в носа ми и в ушите.
Не мога да пикая вече, ...

Добър вечер... любов,
аз посрещам те вече угаснал,
и през сълзи, на всичко готов,
още милвам те с поглед пораснал...
Добър вечер... любов нелогична, ...

Празнота като в златен или позлатен барабан.
Виждал ли си как слънцето се дави в облака,
в последните му прегръдки,
надупчени с цигаре от стоманено безразличие
и капят индигови капки по краищата… ...

Какво ме вдъхнови?!

Тя няма дом и тесни са ù къщите,
очите ù са пълни със мъгла.
Замества дните си с надежди за завръщане,
продава бъдеще във клечки светлина.
И няма принцове по бледите си устни, ...

Съвременният свят е модерният свят. В него човекът се развива с всеки изминал ден, открива нови неща, разработва ги, а после ги използва по предназначение.
Ако един пещерен човек се върне от миналото в настоящето и навлезе в нашия свят, ще се изуми от билбордове, небостъргачи, големи реклами на хран ...

Събуди ме отсечен шум
Звън от детската ми касичка
Която падна и разпръсна
Мечтите и надеждите събирани по Коледа
Благослових децата че ги има ...

не може Майката Земя вместо нас
да издигне глас неистов
задето търсят и в гъза газ шистов