В дълбокото на залеза ръми
опушената вяра на мечтите.
И думите превръщат се в игли,
пробили суеверието на дните,
които ме обричат да съм път, ...

По времето на социализма, бившият десантчик и барета Иван Руски, познат и като Чичи Ваня, беше на голяма почит.
Най-красивите жени се въртяха около него, а мъжете го гледаха със страхопочитание и се стараеха да са в добри отношения.
Нашият герой обикновено излизаше с по две гаджета, естествено всяка ...

наоколо е
кротко чака То да извърви
последното парче от авенюто си
идва
коронована ...

ПРЕРАЗКАЗ НА ЕДНА БОЛКА
Рисуваше те. Думите ù бяха
за мене огледало на сетивност.
В очите на въпроса ми горяха
сълзите - неприкривани и чисти. ...

Кажи му, Обич, че без него всичко
е пролет без ухание и цвят.
Душата е палитра без боички,
животът - стар триножник на куц крак.
А вятърът, заключен в сейф от пясък, ...

Прихлупи се небето.
С надути бузи вятър летен
едри капки дъжд изпрати
да напои земята,
разпукана от жажда. ...

Любов несподелена
Любов несподелена таи се в моята душа
и болка сърцето ми раздира.
Във мрак потъва радостта
и сякаш всичко в мен умира. ...

Преди изгрева
Преди изгрева на слънцето, преди големите отговорности отново да те застигнат, ти си свободен да мечтаеш, копнееш, сънуваш и да живееш. Тогава пред теб и любовта няма ограничения, а само блаженство. Това е мигът, в който си с любовта на своя живот и мечтаеш този вълшебен момент никога ...

Усещал ли си тишината в тебе -
не идват мисли,
истини
и думи…
Отпускаш се безпомощно и дебнеш ...

МАЛКО РАЗСЪЖДЕНИЯ
Какво безсмислие ни е живота.
Не можем да го разберем!...
Защо сме в скотобойната до скота!?
И трябва ли тъй да умрем?! ...

Снегът падаше тихо и спокойно. Нямаше вятър, не беше и чак толкова студено. Но в зимната вечер нямаше никого навън. Само една фигурка се виждаше в заснежения град. Имаше дребно телосложение и се придвижваше несигурно в глухата тишина, от което всеки би разбрал, че бродещият е дете.
Накрая се спря и ...

ДВУЛИКИЯТ ЯНУС
Клаус Рингел бе ловец на изгубени колонии. Това не бе популярна професия, но съществуваше от близо триста години. Заселването на подходящи планети беше започнало преди пет столетия, когато на Прародината Земя е бил изобретен свръхсветлинният двигател. Двеста години по-късно в Галактик ...

Майки
Дърветата в Борисовата градина бяха вече цъфнали, във въздуха се носеше нежен пролетен аромат. Софиянци, преживели една много тежка зима, чувстваха слънцето все по-силно. Градът беше силно засегнат от ожесточените бомбардировки на 10-ти януари и 30-ти март. Половината град беше в развалини. Пр ...

Внезапно изпълзя луна брокатна
и тихо плъзна лъч в морето,
една вълна издигна гребен любопитно
и към брега понесе лунната пътека,
попи във пясъците ненаситно, ...

Денят изтича някак сив и тъжен,
и сякаш търси смисъл да възкръсне.
Къде ли скита по бездомни пътища,
преглъщайки досадата... до втръсване.
Но този сив и тъжен ден е скучен. ...

Усещам те –
вълшебен лъх,
с мигли,
с очи,
с устни… ...

Ревящо, стогласо море!
Вълните се гонят със тътен
и никой не може да спре
стихията - вятър разпътен.
Чадърите плажни платна са ...

В посечен вторник
и през рамо
рано
сутрин само
слушам грохота ...

МОЛБА ОТ СЪРЦЕ И ОТ ДУША
Мили Боже, занапред -
друг път като правиш свет -
ще ти дам един съвет:
помисли си по-напред! ...

Дните, като песъчинки от калдаръм
изковаха накит от години.
Ръцете ти художнико, аз чакам,
да ме изваят с трепет като глина.
Нежни форми нарисувай трайно ...

Ти за мене си Вяра,
вярвам в теб, както вярва се в Бог,
ти за мен си не просто една изневяра,
а икона, молитва, пророк.
Ти за мен си Надежда, ...

Безцелен ден и ведра тишина.
Стоя спокойно в центъра на всичко.
В минутката – събрана вечността…
А смисълът – във песента на птичка.
Планински хлад под нощното небе. ...

Всяка стъпка раздира...
Elsion
Всяка стъпка е грешка. Но вървя и вървя.
Път в пустиня. Горещо. А нозете кървят..
Ни мираж, ни оазис. Само пясъчен ад. ...

Не пожелавай голото ми тяло!
Душата си предлагам – също гола.
Поглеждаш я презрително и вяло,
прекършваш я със злъч и груба воля.
Не ме наричай своя и любима! ...

Защо не мога да запълня тази празнота,
която бавно унищожава моята душа?
Защо животът ми е толкова сив,
безсмислен и със сълзи пропит?
Къде избягаха хубавите дни, ...

Рожден ден
Годините неусетно прелитат,
бял сняг по косите вали,
душата лети устремена…
Ех, младост, младост, ...