виждам черно бяла дъга
която пълни душата ми
с безцветната си безсмисленост
и още без без
които не ми дават покой ...

Когато външно имаш всичко, хората често си мислят, че отвърте си кофа с помия.
Покажи на света своето мнение, но без да го налагаш.
Дай ми възможност да ти подаря усмивка!
Трябва да искаш нещо силно, за да го постигнеш напълно, но за да е по–стабилно, поработи обилно!
Как може на един толкова здрав ...

Тежки думи
Казаха ми тежки думи,
но не отвърнах, замълчах,
че прави бяха, както други
били са прави преди тях! ...

Можех, скъпи, можех. Но не бях
копчето в последната ти риза.
Малко късно, но сега разбрах,
че такава във илик не влизам.
Можех, скъпи, можех. Но не бях ...

В един спокоен дом живели мъж и жена. Те имали двама сина. По-големият се казвал Атанас, а по-малкият – Стефан. За разлика от другите братя, Атанас и Стефан никога не се карали. Разбирали се и се уважавали.
Когато пораснали и си намерили жени, решили да си построят къща, в която да живеят заедно със ...

Втора глава: Изкушението
И когато казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Рече: “Нима да се поклоня на този, когото Ти сътвори от глина?”
И рече: “Да Ти покажа ли какъв е този, когото Ти почете повече от мен? Ако ми дадеш отсрочка до Деня на възкресението, аз не ...

Припадък
Едни казват, че припадъкът му е бил
ПАРАЛИТИЧЕН.
Допълват други, че бил
АПОПЛЕКТИЧЕН. ...

Когато вечер слънцето залязва,
погалено от нощните коси,
самотен гълъб каца на перваза,
а сянката му - в моите очи.
Почуква сякаш плахо по стъклото, ...

Дива чалга :))))

Твойто име изрича в свойта светла и тиха молитва.
Пред Олтара свещица първо пали за теб.
Щом те чуе да пееш, цяла грее в щастлива усмивка.
Теб боли - тя е скършен, потъмнял слънчоглед.
Ти си нейното птиче. И разперва крилете тревожно - ...

Вече юли прегаря, а август наднича
иззад жълтата шапка на стрък слънчоглед.
Из лазура кобалтов немирно притичва
запиляло се слънце – къс пита със мед.
Зреят златни житата под глъчката птича ...

Женско рамо.
Изгряла луна
зад хълма на лятото.

Брезите намятат
кехлибарени шалове,
нетърпеливо,
слънцето бърза към теб.
Под стрехите, ...

Мълчанието носим
като знак
по себе си.
Обичат ни
и търсят ни. ...

Ще взема шепа радост от децата,
звезден прах от нощното небе.
Песента на птичките в гората,
перла от безкрайното море.
Това ще бъде твоята награда ...

Не ще те питам къде си,
нито пък как си...
Не искам да зная с коя си,
нито дали си щастлив!
От въпроси вече смисъл няма, ...

Тежестта беше просто непосилна. „С какъв акъл ги поръчват тези неща?!“, запита се той гневно, докато крепеше товара между краката си, спускайки се в тесния мръсен тунел. Напредваше полека-лека, не виждаше почти нищо, освен луната над главата си, която сякаш се присмиваше оттам, откъдето бе дошъл, на ...

Не искам да съм кукла,
с която ще си поиграеш
и ще ме захвърлиш.
Не искам да съм ураган,
като ме видиш ...

Човешките грешки за мен са търпими,
обаче една ненавиждам от тях –
човек да не вярва на своя любими.
Считам това за измяна и грях.
Нейде прочетох това и в живота ...

Искаш ли да поиграем малко,
но този път да има правила,
че да захвърлим всичко ще е жалко -
виж как изглежда моята игра.
Ти няма да ми обещаваш вечност, ...

За мене да се бориш, не поиска...
Каквото искаше, си го взема,
превърна ме в обувка - дето стиска,
не бях удобна вече... затова...
Раздялата ще бъде много кратка, ...

ЕСЕНЕН ДЪЖД
Небе и земя във едно са се слели.
Дъжд ситен и кротък неспирно вали.
Животни и птички къде са се сврели?
Навън е тъй тъжно и пусто, нали? ...

Така ме е страх да те опиша.
Ще станеш поредно несбъдване.
Насън интровертно усмихвам се,
ръмя причудливо отсъствие.
Така ме е страх да те опиша. ...

Капка трагедия
Държа бодлите на розата в ръцете си,
мислейки как бавно и мъчително отнемам живот,
разкървих сърцето на яростта си,
но винаги ме е боляло, що се отнася до любов. ...

Безброй роли – типажи, на които ставаме роби всеки ден. Крием се, бягаме и търсим всевъзможни начини да не се срещнем с реалността. Един вечен бал с маски, в който всеки иска да скрие лицето си! И непрестанно ровене. Непрестанно търсене. И жажда за одобрение.
Животът е изкривена картина на реалностт ...

Станах рано, за да се разходя,
да вдъхна вдъхновение от сумрачния ден.
Уж стих започнах, а пък става ода,
запяват чувства някъде дълбоко в мен
…. ...

- Защо?
- Защото така е правилно.
- Стига глупости! Нито ти, нито аз вярваме в "правилното" без логична причина!
Тя замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното - бав ...

Дали китарата не я боли,
по струните ú щом танцуваш...
Стихът ми щеше ли да се роди,
ако за тебе не будувах...
Защо в изтръгнатия вик ...

Лято е, още е Септември...
Какви са по витрините тези зимни дрехи,
къде е тръгнало това проклето ято?!!
Рано е, още е септември,
още не е есен, а е лято... ...

Последния път, когато видях две души да си говорят, си казах, че любовта е навсякъде около нас, но срещнах истината и тя реши, че аз трябва да спра да живея в заблуда и да ми отвори очите. Тръгнах с нея и открих, че колкото истина да ми казваше: колко безмислено, болезнено и неразбиращо може да бъде ...

Моите колежки, Боже,
как такива си направил?
Просто чудя се, как може
ти така да си се справил?
Още чудя се и мая ...

Пътища - безброй, различни.
Сънища - покой, мистични.
Души - рой автентични.
Хора - изгубени, символични.
Свят - без истини драстични. ...

Не ми е нужно цялото небе.
Парченце искам само от простора,
в което може да се побере
светът ми цял и мъничко умора.
Не са ми нужни хиляди цветя. ...

5)
НАМЕРИХ ТЕ
Не мога да повярвам, че те има.
Изневиделица и бързо ме намери.
Намерих те и аз – в сърдита зима, ...

Тъгата не ми отива!
Боцвам я с полуусмивка –
уви, не е балон със въздух,
а е като камък на шия.
И самотата не ми отива! ...

Ти беше пленен от красотата на едно великолепно цвете. И взе едно погрешно решение. Ти откъсна пленителното цвете и никак не проумя, че така отнемаш живота му. Ти лиши малкото омайниче от правото да бъде красиво и цяло. Лиши го от възможността да попива нежната и свежа утринна роса, отне шанса му да ...

ДЪЖД
лястовичи криле
нарязано небе -
от болката плаче
+ + + ...

1.
През мъглата на съня си той чу как телефонът ù звънна оглушително в тишината на нощта. Всъщност беше на вибрация, но за него винаги е било оглушително, защото означаваше, че тя ще се измъкне от ръцете му всеки момент и ще отиде на работа, взимайки със себе си всичката топлина на света и да го ост ...

Пак идат избори– без грешчици!
За всеки град, за всяко село
"урааа!" с партийните помешчици –
"градете наш'то велико дело!"
Навред гласувайте за кандидата наш – ...

Ще се завръщам винаги, море,
когато търся храм за себе си.
Тук мога да подвия колене…
Ще тръгвам сутрин с твойте лодки.
Ще пия вечер с твоите мъже, ...