На брега скитат влюбени гларуси.
Есента ли докосна земята?...
Колко тъжни са празните плажове.
Сякаш някой ги скри в тишината.
Под вълните на есенни приливи, ...

Когато нощем, от морето,
задуха топъл, нежен бриз
и по небето, до безкрая,
се ширне звездният керван,
отварям портите на Рая, ...

Отдавна със нея, с Тъгата, играем неспрестанно на жмичка,
стръвно се гоним, на живот и на смърт все се дебнем.
Тя ухае на нощ и на мраз, аз обичам деня с дъх на кокичета,
в моето утро тя първа е там, а аз пристигам последна.
Тя подшушва на вятъра да пилее косите ми тъй самотно, ...

Как ли минава един работен ден на Господ? Сигурно става още преди изгрев слънце, за да провери дали слънцето ще изгрее и този ден, защото може и да не изгрее. Подобно на автомеханик Той запретва ръкави и започва профилактика на цялата вселена. Преглежда на канала всички закони на математиката, физик ...

Данък „обществено мнение”
Изпитвали ли сте внезапно желание да направите нещо щуро просто ей така, защото ще ви направи щастливи? И колко пъти сте го потискали, защото ви е хрумвало, че отстрани ще изглежда смешно и околните ще ви се подиграват? Честно? Много, нали?
Трудно е да не се интересуваш от ...

Скалпелът в ръцете ми трепереше. За първи път не се чувствах сигурен. Животът ми протичаше около операционната маса и винаги се стремях да измъкна пациентите си от хватката им със смъртта.
Този път беше различен.
Жена, пострадала в катастрофа без видими травми. Лекият удар в главата ме навеждаше до ...

Трудно ми е да започна. Бих искала да ти кажа много неща, да направя много за теб. Само че единственото, което искам да сторя днес, е да избягам далеч. Искам да се махна от тук. Искам в сърцето си да имам машина, която да изключвам, когато ми дотежи. Аз, мили мой, стоя пред теб и се усмихвам, а зад ...

В безкрайността на самотата ми
се събуди огорчението,
за да каже на тъгата ми,
че дошло е времето...
... да изплувам на брега, ...

Раменете ми, приятел, са заети отдавна.
На едното ангел е кацнал, а на другото - дявол.
Съжителстват. Лукав - единият, другият - паднал,
преобръщат пейзажа ми в черно и бяло.
Не тежат, клетите. Наполовин на душата са. ...

Защо не вярвам вече на жените?
Защото срещнах няколко от тях!
Опитваш се да им свалиш звездите…
А те се влюбват – чак те хваща страх!
Защо не вярвам вече на жените? ...

Покой! Това ми трябва само -
душевен мир и музика за сън.
Тъй тиха, монотонна гама -
в душата да отеква като звън.
Пренасям се в страна на чудесата - ...

Казах ти как се казвам
и колко съм щастлив,
че шепотът на твоята носталгия
разбърква мозайката от имена.
Но моето е вече център на вселената, ...

* * *
Мислех си , че поне ти ми остана .
Мислех си и вярвах в това .
Но вярата ми оказа се измамна
потънах в болезнена, подтискаща самота ... ...

Отдясно пред олтара, до дверите във храма,
над малкото кандило изписан женски лик
от старата икона със погледа на мама
печално гледа в мене. Трептящият светлик
на пламъка огрява лицето на светица ...

Аз пак се връщам с пламнали ръце,
оставила назад в мечтите рая.
Бях тръгнала към него, но без теб
помръкна той, защо - сама не зная.
Аз исках да открия красота, ...

Пристъпи във мрака, с мигли натежали.
И да ти се плаче – кой ще те пожали?
Слабият сълзите трябва да прикрива,
че, като ги види, всеки се присмива.
И добър да има, настрана остава – ...

По столичните булеварди ври животът,
стопиран от тревожни светофари –
и в този ред на хаос, смях и вопъл,
най-обичното чувство нас ожари!
Сред столичния бързей необхватен, ...

Запей, приятелю, когато ти е тъжно,
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче, ...

Нося те в себе си.
Виждам те в утринния полъх на вятъра.
Ще ти изпратя пролетно послание.
После ще изтичам под дъжда.
Ще почувствам топлия му пулс. ...

Слънца и облаци във времето се спрели,
преплитат се във дните монотонни,
и както на мъглата сивите дантели,
се вплитат на града в стени бетонни.
А този град е моята душа, ...

Ето, че дойде и този миг
на мъничкия лист хартия,
запечатан в черен плик.
Надеждата си ще затворя във кутия.
Който иска – нека да я вземе. ...

Като дар ме приеми
Затвори очи и сънувай,
като дар ме приеми,
бъди до мен нощ и ден,
намери ме и ме вземи, ...

С жестомимично изпружване на ръката, младият покани Янко в манастира, който представляваше двуетажна сграда с тераса и марсилски цигли по покрива. Орехът разклати клони, натъжено. На циганчето възложиха наблюдението на конете при изпомпването на водата от кладенеца, помитането на терасите и отнасяне ...

Палят вече се колите.
Скоро флагът ще се спусне.
Хора, чукнати в главите,
искат малко да се друсне -
малко те да се побият, ...

Аз тръгвам. Потеглям напред, без да зная какво ме очаква, без да предполагам какъв е пътят пред мен, аз просто тръгвам. И в себе си нямам абсолютно нищо. Оставям се изцяло на произвола на съдбата. Вярвам изцяло на нея. Бавно пристъпвам към това, което предстои. И малко по малко пътят се избистря. Из ...

ЕСЕН
Небето е забулено от облаци дъждовни,
а време му е - нали настъпва златна есен.
Забързани, в полето стопаните грижовни
прибират на своя труд нелек плода чудесен. ...

Всяка есен отброявам жълти листи
и дъждовни капки сбирам в шепи.
Шепна тихо - "още те обичам...",
натежала в гроздове от липси.
Кипва ми кръвта във вино младо, ...

Защо ни подкрепяше, след като сега
искаш да ни разделиш...
Защо забоксувахме и причината си ти...
Защо вяра нямаш ни и колкото и да
ти е странно, твоите помисли грешни са били... ...

В лъжи препъвам се,
защото истината някак си боли,
но дали цената на сто лъжи
може някога да се равни
на това, което в истината гори. ...

Моля, жените, които си знаят цената, да я отбележат в данъчните си декларации!
Не можах да изтрая илюзиите ми да доживеят до дълбока старост. Оставих ги да умрат... от глад.
Надявах се и на нашата улица да изгрее слънце, но гледам, че пак притъмня...
Някои политици непрекъснато декларират, че не яда ...

Часовете на деня бързо и неусетно отлетяха.
Хубавите мигове от времето ни пак безмилостно крадяха.
Ето вече нощ е, а аз все още седя на балкона и с надежда гледам навън.
Сякаш чакам да ме повикаш и без думи да ме призовеш в своя сън.
Но уви, светът цял тъне в тишина. ...

Когато зората се къпе в росата,
дарява ни цвят и просветва земята,
с усмивки и рози посипва деня ни,
блажен да е този, политнал омаян,
с розови мисли нахлули и жадни, ...

Тук искат да бъдеш червей -
мазен, лигав, пълзящ.
Тук искат интрига да има -
измислена може да е.
Тук искат материал да има - ...

на Варта Ценкова
Довиждане, Варта! Няма да спреш да танцуваш.
Арменската кръв за небесни ли танци завря?
Розите сутрин дъждовните капки целуват.
Знам, че се смееш, но, моля те, стига се смя! ...

ГЛУПАВО УСТРОЕН Е ЧОВЕКЪТ
О, колко глупаво устроен е човекът...
Той винаги след секса си върви!
И затова криви от правата пътека
и раната му след това кърви! ...

Боговете са дали лекарство
против змийската отрова,
но не и против лоша жена.
Еврипид
Ах, тези жени... ...

Коленича пред олтара на омайващото време,
когато двамата отпивахме от чашите със страст,
и се окайвам за сегашното си тежко бреме,
поглъщащо живота ми с отровна паст.
А всичко беше толкова небивало прекрасно, ...

ПИСМО
До някого, там – някъде си…
Ти къде си?
Защо не ме прибра?
Защо съм тук ...