Дълго търсих повехнали спомени,
колко будих заспало небе,
ала листите, с писък отронени,
сякаш черна ламя ги отне!
Не се стоплих от призрачни пламъци, ...

Когато си отивам, затвори
след стъпките ми плътно ти вратата.
И знай, че няма място за сълзи,
защото всички вече са изплакани...
Не казвай нищо. Може да боли, ...

Отречена любов, ненужен пламък,
угаснала свещица във нощта,
захвърлена е в срутения замък,
под купчината пясък на брега.
Затрупана, без въздух, онемяла, ...

Глава Първа "Изгубилите се магове"
Утрото разцъфваше, привличайки пак слънчогледите с ярките си, недокоснати от облаци, лъчи. Всичко живо сега даваше първите признаци за жизненост и радост, тъй като че ли се отблагодаряваше на огненото, енергодаряващо кълбо.
Гладко, лениво, на външно сякаш слузесто, ...

Вятърът свири
над мокрите покриви.
Идва зимата.

Да говоря ме е страх
за нещата, през които минахме.
Дори и да ме нарани,
сега е в миналите дни.
Всички карти изиграх. ...

I sit and wait
Does an angel contemplate my fate
And do they know
The places where we go
When we're grey and old ...

Днес си замислена, като хартия,
бяла и чиста, без гостенин - стих.
Как да те будя?! Как да те пия
сладко - заспала в среднощното Тихо?!
Изгърмя, изтрещя и се скъса Небето. ...

Не искам никога да виждам сълзи
във твоите прекрасни, зелени очи.
Искам само твоята сияйна усмивка
пред мен да грее, ден и нощ,
да не ми дава нито миг почивка, ...

Не ми пречи…
моля те, не казвай нищо.
Сама съм и така
аз искам да си продължи.
Обичам си сълзите… ...

Слънцето залезе,
звездите пак блестят,
в теб се забелязва
пак тъгата и плачът.
Ти си, знам, навън излязла, ...

Раждането на Поет
По действителен случай
Безлунната нощ сгъсти мрака в стаята. Плътна, осезаема тишина погълна единствения звук – часовникът спря. Завесата трепна едва, в безветрената нощ и застина. Сноп бяла светлина се плъзна през открехнатия прозорец, пръсна се на безброй светещи точици, разреди ...

Битките превърнах в чудеса
Обградих се с обич
Окъпах се в светлина
Преродих се от дихание
Нося синьото сияние ...

*
Загниват бавно
плодове необрани.
Есенен дъжд.

Риторично
От толкова скръб... преболях,
изгубих измамно-скъпи неща,
от лаври умирах... с рани живях,
сега с други очи гледам света. ...

БОЛКА
Треперя от студ!
А топлите ти длани са безчувствени.
Тишината кънти...
Любимият глас е заключен. ...

СЕЗОНЪТ НА ДОБРИТЕ ХОРА
Сезонът на добрите хора –
може би е пролет – влетяла
с разцъфтели клони в новия ни ден.
Заслушани във трелите на славея - ...

Заигравам се с времето.
Ходя напред-назад по въжето,
опънато над Гранд каньон.
Свети ми.
Един слънчев лъч ...

небето плаче ли понякога
за ангелите паднали
от други светове
или дъждът в очите ти
описва плахо ...

От пясък и чакъл
на Смъртта очи
ще нарисувам.
Да види тя страха
от пратеника си - ...

Безумие
Ще спре ли часовникът
безумното бързане?
Ще изгуби ли
бесния пулс на минутите? ...

Делийско Бреме. Точат се ханджарите.
От тъжен месец светят ни навущата.
Отдолу нейде чакат ни джандарите.
Иглянките фуражка не пропущат.
Делийско Бреме. Леят се куршумите, ...

В МИГ НА ОТЧАЯНОСТ
Като книга прелиствам душата ти,
за да се открия на някоя страница,
песъчинка в необятите
на горещите ти пясъци, ...

23. Посещението
Сградата на Следственото беше внушителна сграда и напомняше по-скоро научно-изследователски инстутут, отколкото сграда на репресивните структури. Обикновено обитателите на тази сграда бяха “политически”, случаят с Найден беше много специален и го бяха докарали тук.
Адвокатската карта ...

ИНТИМНО
Целуни ме! Целуни ме!
Лека нощ ми пожелай!
Пак заспи със мойто име
и за мен си помечтай! ...

Стоях на самотната скала,
някъде накрай морето,
а под нея бушуваше вода,
вълните се разбиваха и ето:
ти стоеше там със мен ...

Нямам нищо, с което очите ти пак да разсмея,
да докосна душата ти бяла - със капчици звън,
и във тихата вечер - превърната в мъничка фея,
да те скрия с усмивка в крилете на топлия сън.
Нямам нищо, с което сърцето ти пак да спечеля, ...

Пребъднал, пътят ме очаква възроден.
Нахлувам вън с избледняващи стъпки.
Аз вече (зад вратата) не очаквам теб.
Но звънне ли се, ме побиват тръпки.
И ме подканва. И извива се пред мен. ...

Тя разбираше, че всичко отдавна свърши. Заминало си бе като летния ден – бързо, незабелязано и оставящо купчина спомени ей така, просто реещи се в съзнанието й подобно на стотиците изписани бели листи, всичките посветени на него. А той беше нейното лято. О, да. Беше много повече дори. Тя добре осъзн ...

Колко трудно е да те отмина,
когато видя твоите очи.
Как трудно е да си замина,
когато искам да ми кажеш "остани".
Защо, когато те погледна, си толкова студен? ...

Господи, бъди ми опора!
Обичам го...
Вървя към пламъка му,
а бялата роба на мечтанията ми
облъхва я вятърът на желанията. ...

Сам, с китара в нощта,
ме обзема тъга,
наранено ми плаче сърцето.
Пея за самота,
туй е мойта съдба, ...

Не мога вече
Очите пълни със тъга.
Тя и сълзите пресуши.
Не мога вече вик да издам!
Не мога вече болка ...

Във вените ми днес шуми страстта,
разгаря огън буен във душата,
и вихрят се денят ми и нощта
със колелото бързо на съдбата.
Така се раждат дръзките мечти, ...

Понякога изгубва се душата,
отчаяно се лута мисълта.
- Дали съм прав? Дали пък смисъл има
във всеки миг с надежда, изживян от нас?
Понякога изгубва се надеждата ...

Прелитат помежду им
тъмни искри -
отблясъци на отминали чувства.
Имало е гняв и сълзи,
и безпомощност, тънка, ...

Вятър палав
скъса колието на нощта
и блестящи перли
пръснаха се по небето,
духна леко в чаша ...

Натежали падат, от гняв разпилени,
дъждовни капки върху лист похабен.
В песен превръщат се бурите летни.
Уморен заслушва се съдникът в мен.
Четиристишие ново, чувам го нощем, ...

„Европа побърка хората -
направи ги „цепеняци.”
Уличен музикант
Усет за освобождаване,
мирис на пол, ...

Оставих сърцето да се влюби,
но тази любов ще ме погуби.
Тя е грешна, забранена
и плаче душата ми от болка сломена.
Тя в мене всичко преобърна - ...