Някъде в далечината на мрака, който ме обгръщаше, чух детски глас.
- Помощ! Чувате ли? Помощ.
Хълцанията и детското раздиране ме върнаха в съзнание. Боляха ме гърдите, но сега можех да си поема нормално въздух. Опитах да се раздвижа, но не чувствах половината от тялото си. Сякаш се бях вкаменил на п ...

Ранната утринна буря властно нахлу през отворения прозорец. Грабна завесите и, обвила се в тях, затанцува победоносно. Смаяната котка я гледаше с ококорени очи и настръхнала опашка. Даже изръмжа с присвити уши и, извила гръбчето си като дъга, полетя право към зейналата врата на гардероба. Люшнаха се ...

Снегът затрупва бавничко калта
и улиците черни побеляха,
досущ като във моята душа -
тъга и радост във едно се сляха.
Рисувам си живота на платно, ...

Любов голяма, колкото вселената обичахме се ала щастливи не бяхме
бях готова за нея да се боря с всичко изпречило се на пътя ми,
но ти не пожела...толкова ли трудно бе да повярваш в нас?
Добре, тръгвай тогава! Недей ме съжалява! Не ме мисли!
Всичко хубаво, бъди щастлив! ...

Аз до вчера лудях в твоя ден.
Бях по-жарка от огнено лято.
Бях вълна в необятно море,
птица бях горе с птичето ято.
Днес съм твоята морна лоза, ...

Шест малки сини очи.
Изнизваха се последните дни на юни месец, когато аз седях под прохладната сянка на лозите в предния двор, наслаждавайки се на отсъствието на учебни часове и на прохладния ветрец, галещ лицето ми. Внезапно върху глезените си усетих нещо топло, пухкаво и мъркащо – бременната ми ко ...

Престъпно е дори да не боли,
когато си отиваш от съня ми.
Боях се, че безумно ще горчи
и мислех, че ще рухне с теб света ми.
Очаквах, че небето ще пропадне. ...

Стоя на ръба на света,
силуетът ми танцува срещу мен,
ала дали и аз танцувам?
Облаците носят тишина,
песента ми някъде заглъхва ...

Едно за теб, едно за мен
“блещук” от горе долових...
И все едно подарък съкровен,
в душата си го пуснах и го скрих...
А ти, дете, какво направи? ...

Не ми слушайте музиката на колонките на лаптопа. Няма смисъл.

Извинявай, подминах те.
Едно разминаване не е страшно,
ако глаголното време е минало.
Лошото е, че подминавам в сегашно.
Зима е, а вятърът пролетен - ...

Лятото
по-дълго
от обикновено
свърши
в есента ...

Облечи душата си
В любовта
Цигулка заплака
В нечия ръка
Роди се мекота ...

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
Имало едно време, не много отдавна...
Незнайно как, край прашен друм до полето, две тънки пръчици избутали буците пръст и се устремили нагоре. В началото никой не ги забелязвал сред крайпътния храсталак. Търкаляло се колелото на времето, търкаляло се... И те, крехките някога пръ ...

Далечността едничка ми остава,
където слънцето е пещ горяща
и рози не цъфтят. А аз, тъй млада,
тихо изчезвам под луна всезряща.
За да ме няма под звездите даже ...

Някъде по пътя изгубих себе си. По онези стръмни пътеки. По онези тъмни улички. По онези прашни и страшни места. Сред сивите тълпи от хора. Сред ужасната реалност. Сред мечтите, които се разбиха, както вълните се разбиват в брега. Някъде по пътя душата си разтворих, както двете си ръце, когато го пр ...

На дъното на нечие очакване,
когато лятото узрява в есен
и се прелива бистро като ручей в стомна
изгубена сред хълмовете песен,
когато хоризонтът се изгърбва ...

4 a.m. упорито твърдеше електронният часовник на нощното ми шкафче.
„Луд умора няма”, усмихнах се.
Дали се сетих за това, защото някой би ме помислил за луда, щом стоя по това време на терасата, без особена цел, просто взирайки се в мастилено-синьото небе? Или просто бях толкова лудо влюбена, че не ...

Начертани са пътищата,
но ние избираме Пътя,
а сърцето - посоката.
Съдбата е раница,
за някои - бяла и лека, ...

Босичко, стъпило в пясък-жарава,
на петички завърта се Лятото,
бризът разрошен е, устни издува
към рокли - закачка за фотото.
Дъга седемцветна разпуска коси ...

Захарни мигли, медени клепачи...
Тихо, напевно плаче дъждът.
Листи замислено вятърът влачи.
Свит като куче дреме денят.
Платинени длани, нокти зелени... ...

Срещнати погледи, замиране, хлад.
Усещане, близост - любовният глад.
Застинали крачки - без път назад.
Безразличие вчера – днес пък обрат.
Целувка единствена. Стон от екстаз. ...

Запътих се към моргата. Това бе единственото място, на което се чувствах напълно спокоен и необезпокояван от нищо. Трябваше ми време да помисля.
"Докато ти, всепризнатият хирург, се нагласяш да възстановиш себе си, там горе, на масата, един живот се бори.''
Вътрешният глас ме изяждаше. Трябваше да с ...

Събудих се, направих си горещо кафе и седнах на масичката с вестника, когато внезапно се позвъня на вратата. Не очаквах никого, за това бях малко изненадан. Отворих вратата, а пред мен стоеше мъж със загоряло от слънцето лице, който набързо ми изтърси, че за мен има пратка от анонимен адресант. Връч ...

Завръщам се аз след години
и отивам на морския бряг,
вълните ме плискат студени
и навяват спомени пак.
Бавно вървя по брега ...

Като пясък се спущат косите
върху нежна обвивка на тяло.
Изгаряща багра допълва
картината в своята цялост.
Омагьосва, ...

"Колко е хубаво на власт,
да режа лентите е страст!
Оплесках цялата държава,
но народът пак ме обожава!
Пътищата явно трябва да ги има, ...

Тази нощ ще попазя съня ти
Затваряй очи...!
Тази нощ ще попазя съня ти.
Не
че в мене горчи, ...

прегърни ме и танцувай с мен,
единствено сърцето ти да бие,
да бъдеш топъл, нежен, запленен,
да бъда твоето омайно биле.
прегърни ме, в мене потъни, ...

Ще ви разкажа една история! С годините е малко избледняла, но силните моменти ще останат в съзнанието ми, докато съм жива.
Месец декември е. Зимата на 1982 година бе тежка. Толкова сняг не бе валял повече от 40 години (разказват по-старите хора). Малка къща в центъра на селото бе затрупана в преспи ...

Петъчната нощ се промъкна като закъснял пътник и се настани край припламващата камина. Разположи се удобно в мекия фотьойл и потъна в среднощно очакване. В тези приказни часове, когато тялото заспива, повалено от умората на отминалия ден, душата се събужда за среща с вълшебството ...
Тържествен акор ...

Замислям се върху думите на Исус. Нима ние, в нашето сиво ежедневие забързани за някъде, не забравихме що е хуманност? Кой ще ти мисли за нея? Вървим все напред и не знаем защо бързаме. Накрая какво? Все тази сивота. Не изпитваме никаква нежност и състрадание. Все този унес, без да виждаме около себ ...