Тишина
Тишината е безволевата - празна скица.
Висяща на стената в душата ми.
Крещи със тихия си глас,
забива се във мен. ...

Комерсиално обречени думи
И там стоеше тя - в цялата си прелест,
красива, нежна и добра била,
а аз се чувствам в тежест.
Мястото ми не е тук, ...

Тя идва неочаквано и тихо
като сянка се промъква покрай теб,
не пита тя добре ли си живял
и колко дълъг път си извървял.
Безшумно, леко се промъква, ...

http://vbox7.com/play:2d8bf63c
Лавандулови поля -
виолетова безбрежност...
Във сърцето ми преля
лавандуловата нежност. ...

60 ПРОСТИ!
Виновен съм пред теб, Любима!
Не исках да те наскърбя…
Насила чувства аз не взимам...
Но пък и свойте не хабя! ...

Вечерта е като бягане от досаден час, всичко и всички спят и слънцето не праща огън по напукалата се земя. Луната гледа те с грация от високо и носи ти вятърът хлад. Небето чисто, от облаци измито и светкат по него разпръснати звезди, а някъде там и "моето мило" спи. В градината сред цветя, цигара а ...

Позна ли я?
Крехка и нежна е тя,
от фино стъкло по-чуплива.
Сякаш от порцелан изкусно изваяна,
чиста като сълзица бистра. ...

Българският преход - едно двадесетгодишно явление. Толкова много политически партии, толкова много платформи и толкова много политици... Изобилие от месии и обещания, но тотална липса на морал, на отговорност към хората. Но защо, защо българите - граждани на Европейския съюз от 2007 г., се чувстват ...

Когато Лили се погледна в огледалото,
стъклото посивя.
Оттам я гледаше светът
и Лили се засрами.
Прикри си крехкото, разяденото тяло ...

Старата пещ
Острието на кирката се забива в тялото ми и ми причинява непоносима болка. Мъжът, който купи старата къща, няма нужда от мен. За какво му е една стара рухнала пещ. Сводът ми е паднал, вратичката счупена и захвърлена под стряхата на схлупената вече къща. В лятната кухня, където са нощвите ...

Изсъхнало червило ще намажа на напуканите устни. Спирала без цвят върху миглите ще сложа. В Братиславските дерби ще забродя, търсейки публика, а тя няма да ме намери. Минавам покрай Йезуитската катедрала. Надничам да зърна поредната омша. После Францисканската катедрала... Отивам и до „Синята Катедр ...

Като те видях до себе си,
толкова се зарадвах,
че непрекъснато бърборех.
И, между многото глупости,
казах нещо, което ...

Утрото с любов събира
нежна бисерна роса
и - дарява по ефира
на изгрялата зора.
Всеки лъч е ласкав шепот, ...

Мистика
Мистиката те изпълва,
загадъчността те допълва,
тайната те завладява и опиянява,
неизвестността привлича, ...

Как безумно го искам любовно,
а някак отвътре е празно.
Плашещо ехото гасне.
Сякаш е призрак страстта ми
и сякаш ранена без рани. ...

Ще продължи ли да ме наказва съдбата?
Да надбягва в сънищата ми диви, черни коне?
Жестоки, красиви, силни и неукротими,
като теб...
Бягаш... бягаш от мен?! ...

В ОКОТО НА ПИРАМИДАТА
По долината на мъртвите,
в царството на сенките –
венците са за първите,
мълчат гробовно бенките… ...

На едно цвете
Нежно бяло цвете, ей така
поникнало на педя пръст,
напук на порядъка в света
сред пътеките околовръст. ...

Любов...
Цял живот търсена... Все още търсеща...
Позакъсняла... Или пък бързаща?!
Намерена... Или отдавна изгубена?!
Безразсъдна... Дори до безумие. ...

Бистри извори вливат живот
на бездънното езеро.
Планините грижовно над него
издигат чела.
А сред пурпур и бисери ...

Защо търсиш живота в книгите,
нима с тях ще можеш да се утешиш?
Тяло, покрито с невинността на дрехите,
няма сърце, знай, ти пак и пак грешиш.
Бил ли си, бил ли си, ти кажи, ...

Не зная
Какъв ще е утре денят?
Не зная
колко и дали ще ми липсваш.
Що е това нещо мъгла? ...

Времето
Спряла съм се на мисъл на писателя-драматург Хенри ван Дайк, защото тя ме докосна. Усетила съм как минава времето в различните житейски ситуации, пречупено през емоционалното състояние на личността.
,,Времето е твърде бавно за тези, които чакат, твърде бързо за тези, които се страхуват, твър ...

Алисън усещаше как всеки момент ще превърти. Стаята ù се виждаше прекалено тясна, покривката на масата – прекалено ярка, а закачалката, на която като одрани кожи висяха десетките ù якета, елечета и наметки, сякаш дебнеше определен миг, за да се вкопчи в гърлото ù със стоманените си куки и примки. Мо ...

Вярвай, много ми се иска!
Ала струваш ли си риска?
Знаеш как да ме разсмиваш.
Секси да ме провокираш.
Пробваш ме дали ми стиска. ...

Посвещавам на моята приятелка.
Не спирай да вярваш в любовта, рано или късно и тя ще повярва в теб.
Нощта беше тъмна, беззвездна. Само преминаващите коли осветяваха за секунди лицето му. Но истината, дори на тъмно, беше кристално ясна. Тя се вгледа в очите му - тъмни, беззвездни... И нея я нямаше та ...

Нашите мисли създават нашия свят. Нашите мисли създават собственото ни изживяване. Есенцията на това, което виждаме и проектираме в ума си, се проявява във физическа реалност, в нещо, което можем да видим и пипнем. И всичко това се случва благодарение на Вселенските Закони.
Колкото по-ясна е картина ...

Като атоми,
разпадащи се в безизразното ми лице.
И фрагменти
от всичките ми мисли.
Изгубих паметта си. ...

Две яйца, неразрешили
помежду си спор - се сбили.
Това, което оцеляло,
сила в себе си видяло.
От радост то подскочило, ...

ЗАЩО
Защо не ми казваш вълшебните думи,
отдавна ли огън ти нямаш за тях!?
Защо се старая да бъда разумна,
а снощи с безумната болка заспах!? ...

ах, ти, Нарцисе...
Не съм, за Бога, самовлюбен Нарцис -
зад мен не са търчали мериади.
На любовта загадъчните знаци
разчетох, пих горчивите наслади. ...

Усети как се въздигаш, ти си една птица,
кръжаща над полята, планините,
реките, океаните, горите, над природата,
която е тъй красива.

2011-07-13
Веднъж душата попитала сърцето:
„Защо винаги си с мен - и в добро, и в лошо…?”
Сърцето се замислило,
но въпреки трудния въпрос ...