Майчице Богородичке
„Ще те измъчвам, за да пишеш все по-хубаво...“
из писмото на един приятел
Богородичке! Майчице!
Аз така ли орисах се? ...

Когато ме събличаш с поглед…
… и всяка ласка е усещане за после
недей обгръща тишината с думи!
А само напомни ми че съм твоя…
и стихналите в пазвата ми удари ...

Не докосвай мечтата с ръка,
остави я да те води нагоре.
Нека грее над теб кат звезда -
недостижимото е винаги порив.
Не мечтай да узнаеш мига, ...

В празната стая си говорех с вятъра.
Той последно се докосна до теб,
изпрати те хладно до прага
и тръшна вратата.
Собата тясна обгърнах с душата. ...

На всеки ъгъл дюнер,
каза Бойко, наший тунер.
На Тиквата гаф голям.
Как не я е срам?

Недей да бъдеш тук. Не искам
нито устните ти, ни сърцето.
Към теб недей да ме притискаш,
с длани не гали лицето.
Нежно не целувай, не докосвай ...

Като тръгна надалече
Като тръгна надалече
по ръба на таз земя,
не ми казвай пак, човече,
че главата си троша. ...

ПЕТЕЛЪТ
Още като малък започнах да имитирам различни животни, но по- добър успех имах при косовете и петлите. Вече бях младеж изслужил, но още се задявах с петлите в селото. Закукуригах ли, петлите от цяло село се надпяваха с мен.
В съседния двор живееше Петър Шумкаря, човек на възраст и опит с живо ...

Колоната от четири армейски фургона, от ранно утро, тихо се движеше по сухата трева на степния път към крайната си цел. Слънцето вече падаше към хоризонта от обедния си заник, когато обкованите с метални обръчи дървени колела затрополиха по каменната настилка, която отвеждаше пътя до най-южната точк ...

- Изрод, изрод, изрод, изрод! – крещеше дебелото момче на двора и подскачаше на един крак, сочейки с пръста си към слабото дете, което беше седнало на земята с кръстосани крака и криеше лицето си в шепите.
- Не съм изрод, ти си лош! - хлипаше безпомощно Симо и бършеше стичащите се сълзи в ръкава на ...

Кой съм аз, коя си ти, кои сме
изобщо ние двамата? Навярно
грешно сме разпределили ролите.
Навярно е така, защото иначе
нямаше сега да ги разменяме, ...

“... Страшна мисъл зрее
нейде в глъбините
на душата мрачна.”
Димитър Бояджиев
Ще си тръгна ...

Целувам с поглед твоите стъпки.
Кръвта ми луда от любов пулсира.
Сърцето ми люлеят сладки тръпки.
Крила за полет моят дух намира.
О, как ли без тебе аз съм живяла? ...

- Хайде мърдайте!!! Дай, дай, дай!!! - ревеше Сержант. - Ефрейторите трябва да сте в перфектна форма, вие сте за пример на редовите!!! Скачаш, приклякаш, кълбо и продължаваш...
- Ау! - изквича Сянка и се хвана за левия глезен, а после пак: - Ау! Ох ох ох... - добави той веднага щом се опита да се из ...

"Слепи пеперуди"
Слепи пеперуди
гонят се по черни полета,
безоки деца -
жертви нещастни на грозен кошмар. ...

Не съм кристална чаша.
Груба угар са ми дните.
От много слънце и от вятър
преливах, докато те чаках.
В лоза извита, тънкостебла, ...

Загубих се някъде назад по пътя,
една мечта преследвах,
едно момче догонвах.
Но изплъзваше се той бавно
и не можех да намеря следите. ...

Посветих ти цялото си Вдъхновение
и ти дарих Вселената на своята Душа,
дадох ти, приседнал на колене,
Светлинта на Духа и Любовта!
Приземих за теб Небесни Светила, ...

Просто искам да съм там, където,
възседнала отново своя кон,
тя ще препуска като вихър край морето
и ще поражда в мене стон.
И златни песъчинки ще блещукат ...

По начервените
устни на нощта
четях за себе си
истини.
Грациозно ...

Научените,
чутите,
видяните неща
са грешни стъпки,
дори е прегрешение. ...

Стоеше там, пред подлеза, със чашка от кафе -
намачкана пластмаса в съсухрени ръце.
Изпръхваше по устните беззъбо утринта
и беше, и я нямаше в потока от лица.
Мълчеше оглушително. Забравен реквизит ...

Шест
Скочих уплашено от леглото, когато в кухнята издрънча нещо на пода и чух как с трясък се счупи в плочките.
- Мамо! – извиках, премятайки крака през леглото. Затичах се надолу по стълбите и едва не се проснах точно върху счупеното стъкло на пода.
Лицето на майка ми беше изпито и бледо от умора, ...

Всички мостове до мен прерязваш,
казваш " Хайде да летим! ",
а небето е пронизано с куршуми,
броят им - неизброим...

Не ме питай за името ми...
Не ме питай
за годините ми,
за града,
за моята работа... ...

Какво ли си пожелават звездите,
когато видят падащи хора?
(прочетено някъде...)
Какво ли пожелават си звездите,
когато видят хората да падат? ...

Емчо погледна продавачката право в очите. Последвах примера му. Чудя се дали тогава е изпитала някакво притеснение. Започнах първи:
- 27 пакета ‘за скара’ – това е много!
- 27 е 3 на 3-та степен.
Понякога се случва приятелят ми да подмята такива неща. Много е взискателен, когато има случай. Продължи ...