Безутешно...
Сърцето си да утеша е невъзможно
с поток от безутешни мисли,
когато във страната ни безбожна
разкриват се тъй тъжни истини... ...

Понякога навярно съм горчива,
и думите ми трудно се преглъщат,
тогава съм и облачна, и сива -
такава буря как ли се прегръща?
Но ти си там, в насрещния ми вятър, ...

Преди години, две души се отдадоха един на друг завинаги.
Снегът шуми под тежестта на обувките му. Чудовищното деяние, което е на път да извърши, натежава всяка негова крачка. Между черните му дрехи, металически блясък, на това, което е съхранило всичките му мъки, контрастира. Очите му са влажни, но ...

Плаче Русия за рожби свидни -
жертвите на кървав, безсмислен терор!
Хора без съвест, хора безстидни,
пак палят в душата ù адски пожар!
Жертви невинни на сляпа омраза ...

Трепери въздухът от студ.
Стъкла премръзнали припяват
мелодия с протяжен звук
и мисли снежни ми навяват.
Обвита с бяла пелена, ...

Когато те няма, някак абстрактно е…
Трябваш ми, за да съм концентрирана…
Помниш ли това?
(запечатало се е в лакмуса на моите сетива, като аромат на парфюм)
„Разстоянието е параметър на материалния свят. ...

Жалки са безплодните опити да се спасят липсващи
неща...
Опитват се да сложат прът
в колелото на историята наша.
Стараят се добре да заглушат ...

Един ден животът ме постави пред известен проблем, който не беше нещо сериозно, но все пак ми носеше дискомфорт и неравновесие. Умът ми отново и отново предъвкваше подробностите. С няколко думи, въртях се в омагьосан кръг от мисли, които не водеха до нищо, но само засилваха очевидността на проблема ...

Ще съм вик на застинал покой.
Ще съм шепот на лудо безвремие,
хладен полъх във летния зной,
дъх горещ на гора заскрежена…
Луд контраст на лавина и жар. ...

Имат си животните държава -
да ги граби и ги унижава.
В нея тържествуват зверовете -
и не може да им се опрете!
Хората се крият зад решетки ...

Отключено
Вратата е била отключена,
но късно го разбрах това.
Почуках първо, после със юмруци
заблъсках аз по твоята врата. ...

Здравей, приятелю!
Как си?
Всичко наред ли е?
Как е семейството?
Животът? ...

Тя живее сама и заключва душата си в куфар
и с дъха си покрива го с прах от отминали рани,
но среднощната болка намира - уж тайния шифър
и си взема парченца от нея - със сълзи опрани.
Тя мечтае сама и отглежда мечтите на двора ...

Не съм лицемер, не съм лицемер, не съм лицемер... Мога да го повтарям до изтощение. Не се гордея с това, че наранявам хората, казвайки им истината в очите. Но пък от друга страна, каква е ползата да живеят в илюзия? Когато тя се пръсне на хиляди въздушни парчета, се отчайват, стават неконтролируеми ...

„Онова, което наричаме Време, е подвижно нереално отражение на вечността" (Платон)
1.
Тъмносиният автомобил се носеше по магистралата. Управляващия го Матиас С. Тоун с лекота задминаваше рядко срещаните други коли, пътуващи в същото направление. Мат не обичаше да кара бързо, но липсата на интензивно ...

ЖИВЕМ
Бяхме малки, играехме на мама и тате,
а после от игрите родиха се деца.
Момиченцата мечтаеха за палати,
на момчетата им стигаше тиган с яйца. ...

Телепатия
Сама ли беше тази нощ,
за мене ли си спомни?
Възкръснаха ли пак пред теб
виденията нескромни? ...

"Мъртви цветя"
Мъртви цветя,
млади убийци -
палачи на красиви мечти.
Следи във съня, ...

Пълната луна закачливо се усмихна в прозореца ми. Помахах ù с ръка да не ме безпокои, но този мой жест остана напразен. Надничаше и ме гъделичкаше, подканяйки ме да стана.
Морето не се чуваше. Заспало ли беше, или просто уморено, така и не можах да разбера от леглото ми. Махнах отново към луната да ...

Горещина и пек властваха от ранно утро, но вече слънцето преваляше и вечерта бавно донасяше хлад в сухия летен ден. Дълги сенки плъзваха по околността, а ароматът на сухата пшеница и полски цвета се носеше из въздуха. Мъжка фигура със загоряла от слънцето кожа вървеше бавно по отъпканата пръст, коят ...

Противоречива и сложна,
с ранима душа,
типично по женски
към тебе вървя
и бягаш по мъжки ...

В прегръдката на древна магия се намирам
носи ме нежно през тълпите човешки
кара мозъка ми да вибрира
мисли странни да се реят из него
мисли точно като тази

Не се насилвам. Няма да те смая
с поредния куплет, от мен роден.
Присъствие не искам да чертая
кардиограмно всеки следващ ден,
да си припомням как не ме забрави, ...

Почуках плахо... И открехна се вратата
...
Пристъпих... И потънах в топлина
...
А някой вече беше пуснал корени в самата мен ...

Топло ми е на душата.
Тихо и спокойно,
някак си от тук нататък
не ми тежи грехът.
Цялата любов ли ...

В закърнели усмивки...
… пробужда се Есен
сякаш никога зимата не е била
бавно сяда до мен и ме гали безпръстно
и рисува в очите ми нежна следа… ...

Нестинарка
Самотна нестинарка е душата,
нозете си в жарава впила...
Между небето и Земята
молитвено ръце е свила... ...

Аз чувствам се щастлива
да чуя тез слова:
че стара съм, но жива
и с вдигната глава.
Очаквах тези думи. ...

"Защо ти, сиви вълчо,
отхвърли топла стряха
и смени я ти за песента на ветровете
и шепота на дъждовете?"
"Защото, мила моя, ...

Измисли ме,
по-щастлива от всякога.
И стопли ми ръцете
във твоите.
Аз не искам да плача, ...

Дълбоко времето. Библейско.
Пълзим по дъното.
Всемирът,
светът на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират. ...

На всички изгнани –
и в миналото, и сега.
„... А що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?“
Димчо Дебелянов ...

С каква искра ме ти погали,
та лумна в мене тоз вулкан.
Събуди чувствата заспали,
изпепели ме с огнен плам.
Магия ли, магьоснико, направи, ...

Дълго се чака
Дълго се чака да срещнеш приятел,
години минават дали е такъв.
В сърцето да бъде ангел хранител,
от теб да не търси изгода и стръв. ...

Над мен камбаната звъни
и със гласа ù Бог ми пее,
Духът ми рее се във висини
и в ангелски пух нежно се люлее.
Красиво ми е, светло и така ...

Ти си малка тайна.
Любов незнайна.
Ти си като детска песничка,
тайно скрита в килера на сърцето.
Помниш ли онзи ден в гората ...

Три през нощта. Светът е заспал и сънува своята пустинна немота. Единствено снежинките, измъчени, танцуват, сякаш последния си танц, в своите красиви, бели рокли. Улиците са празни и тихи. Само от време на време някой закъснял автомобил закрещява глух, триейки гумите си в мокрия от снега асфалт. Без ...

Аз никога няма да те оставя,
дори ако животът ми ме остави.
Аз винаги ще те обичам
и очите ми винаги ще те изчакат.
Липсваш ми отвъд въображението... ...

Благодаря на Черноглед за акапелата!

Понесох надеждата бяла
Разплетох коси като северен вятър,
разпръснах виелица сини мечти,
захвърлих тъгата някак нататък,
издухах посърнали нечии следи. ...