Щом легнала съм на рамото ти, не изпитвам страх.
Заедно сме - това е любов, а не грях.
С теб уверена съм и гордо напред вървя.
Загубя ли те - болка ще е, не ще продължа.
Бурното море спокойно е, щом заедно сме. ...

Полудели, препускат в главата ми бели коне,
мисли огнени веят по вятъра буйните гриви
и ухае на лято, на смях и треви, на море
и се губят под цветна дъга хоризонтите сиви.
Топъл полъх се носи и пали горещи мечти ...

Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Размазва грима ми. Смесва чистата си кристална красота с черен молив и спирала, нанесени с едничката цел да ме обвият в твърда черупка и маска. Една заблудена сълза се стича по лицето ми. Пътят ù е познат. Той е чертан милион пъти от други заблудени. Една ...

Това, че пиша стихове, не значи,
че не се напивам и не псувам...
И аз, когато ми е тъжно, плaча.
И себе си със хулиган римувам.
Със боб и люти до болка чушлета ...

Моят живот е красива палитра,
с нея рисувам света –
някога земен, някога дрипав,
някога – лятна дъга.
Преливат боите, от чувства родени – ...

Мечти
Под синьото небе се раждат чайки,
раждат се и моите мечти,
легнала в тревите, облаците гледам,
пресъздавам си любими светове. ...

Ще си продам билета до луната
на някой по-запален спейс-турист
и с всичките получени пари
ще купя педя скука на земята.
Ще я погаля с меките си длани, ...

… Тичам, тичам по влажния пясък, очите ми са разтворени, косата ми е разпиляна, брадата ми е черна, сърцето ми е пълно, морето се е заиграло като на шега с чайки и гларуси, синкавите медузи ги прескачам леко, червеният диск се е подал над хоризонта, скоро ще стане яркожълт, вятърът ме гали с хладния ...

Здравей, мамо,
Трудно се почва такова писмо. Аз отдавна търся думите, но те сякаш не искат да бъдат намерени. Исках да ти споделя нещо. На прага съм вече. Да, точно така, на прага. Животът е там и го виждам добре, но малко ме е страх да направя първата крачка. Съзнанието ми се разкъсва от мисли, пра ...

Морето, зная, синьо е на цвят,
а за сърцето казват,
че изпомпва във червено.
Защо тогава всеки път, когато
отправя своя поглед устремен ...

Да посребриш морето, за да го наравиш блестящо, омайно,
е разхищение, би казал скъперникът.
Да пуснеш птицата на свобода, би било безотговорно,
ще каже лицемерът.
Да изгубя блясъка на дните си ...

= = = = =
Безкрайно ми липсваш!
И безкрайно боли...
На ухо като клипс си,
който късно свалих. ...

В една паничка сипах ти храна,
протегна ти ръка и я отблъсна...
Защо? - попитах, кратка тишина,
а после каза, че била е мръсна...
Не пожела да пиеш и водата - ...

ЕДИНАК
До болка знам, че щом е хладно,
пустинно, диво на душата.
То значи да си ял, а гладен
да виеш сам срещу Луната. ...

Беше събота. И тъй като събота ми е почивен ден, реших да си направя хубава разходка сред природата.
Намислих си първо да се изскача до един близък до града ни връх с име Острец, да си почина на него, да хапна и след това да се спусна по една пътечка до минералните извори. При което да си взема хуба ...

ГЛАВА ШЕСТА
Очаквах да е като хрема.
И тя да не остане в мен.
Аз трябваше пак да поема.
Но бях от нея поразен… ...

" И никой... "
И никой не разбра -
изгнива ми тялото,
идва тук Смъртта,
в мрака взирам се ...

Инсайт
- Всяка жаба да си знае гроба!
- Не се заблуждавайте, че живеем в гьол! Ние не сме жаби! Ние сме просто... смъртни.
- И вие като тях значи – смъртни! Дори признавате, че и живеете в гьол?
- Само ако възприемате хората като жаби! ...

Сега съм бяла, по-бяла от деня,
последен танц в поредния копнеж,
сега съм силна, по-силна от греха,
усещам порив на желан стремеж.
Умея да бъда свободна и вярна, ...

В чужда къща чужд живот,
все едно в затвор живея.
Даже мекият креват
не е моята постеля.
Не приемам свиждания ...

Изгубен
Душата е
съзнанието на материята.
Димът излита,
болката витае. ...

ПРАГМАТИЗЪМ
Не щеме ний заплати,
ни тънки занаяти –
сал дебели връзки,
шарени на пръски… ...

Липсваш ми - сърцето ми се къса.
Липсваш ми, а годините минават.
Липсваш ми - къде да те открия.
Липсваш ми, а любовта не намалява...
Липсваш ми - не се наситих да те гледам, ...

На Вежен Димитров
Мълчи палитрата. Мълчи статива.
Въздишат – недовършени платна.
Художникът е тук… Сега почива.
Танцуват светлосенки. Тишина! ...

Всичко започна на шега.
Горещи погледи,
казани много силни думи,
историята на двама влюбени.
Любовта, тъй сладко изживяна, ...

Аз съм любовта - онази, която очаквате, онази, от която бягате, онази, която дарявате и онази, която пестите.
Уморена съм. Уморена съм от лъжите, които говорите, от празните обещания, които давате, от неискрените думи "обичам те" и от недоверието помежду ви. Вие ме убивате. Бавно и мъчително. Всеки ...

Нощем говоря насън със прибоя във мене.
Слушам му тънката песен и куцо пригласям.
Решат морето акордите, синьо-зелени.
Хвърлям в далекото поглед, по-сръчен от ласо.
Хвърлям и чакам. Ронлив, хоризонтът напира. ...

С пресъхнали устни се влача в пустинята
към извора на мечтана любов
и трепереща поисках да отпия
глътка нежност, обич и страст,
но болка прониза сърцето ми ...

В настроение съм
на многоазие,
напук на гадното
еднообразие...
Многото ...

От съдбата нищо даром не получаваме,
но умеем грациозно по облаци да вървим,
сърцето си с усмивка щедро раздаваме,
от светлото в себе си живота градим.
Към истината път си проправяме ...

Отровата още ни владее...
Отваря ни греховни порти,
от там излиза грешен огън,
прокрадва се в тъмата на нощта!
Обичам този твоя - страстен поглед, ...