Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.3K резултата
Завръщане към хубавите спомени!
Понякога към спомените си се завръщам
как запознахме се на мегдана и как страстно
гушнахме се... И как цяла нощ после
на хорото кръшкахме...
Кръшкахме, защото ти беше с друга, а аз - с друг... ...
Прииждат чужденци, купуват къщи –
във малки, изоставени села.
И бавно там животът се възвръща.
(Изглежда, че е хубаво това.)
Продават се земите ти, Родино. ...
Преминали сме през какво ли не,
но пак ръцете си преплетени държим.
Разперили сме заедно криле
и неразделни все напред летим.
Не са ни спрели нито думи, нито хора, ...
Тя преоткрива цял един необятен свят,
магията ù го оцветява и дарява му топлота.
Създава бездънни океани от чувства,
недостижими планини на вечна забрава.
Омагьосала те веднъж, политаш с нея, ...
В период на икономическа суша
ние сме в кацата с мед,
или в каца с... - потопени до гуша,
но може пък да е на късмет.
Изпъчили шия, тревожно очакваме ...
Казват, че времето всичко лекува!
Защо тогава още ме боли?
Защо душата ми за теб бленува?
Защо в сърцето ми не спира да вали?
Знам, че нямам право на това... ...
Ще се познаем...
Почти никога не можем да бъдем сигурни кога един край идва, но почти винаги знаем кога едно начало е започнало.
***
Когато доказваш величието си, доказваш и човешка слабост.
*** ...
ЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ
Цветовете (цветните лъчи) са вибрации, те са характеристика на материята и на фината материя, на фините тела на човека и на другите живи същества –– Етерно, Астрално и Ментални тела.
Червеният цвят е основен в природата. Неговите трептения са фундаментални – съставна част на всички др ...
Лондон. Разхождам се из този град, търсейки да открия някакви следи от колониалното величие на Британия... Уви, духът на викторианска Англия като че ли окончателно е останал 20 век..
Вървя по Трафалгар скуеър. Сядам на една скамейка точно срещу колоната на адмирал Нелсън... Наоколо можеш да видиш вс ...
... Заходи слънцето на запад. И пътят в тишина се сгърби
под тежестта на листопада. Намръщен и настръхнал зъбер
скри Бог с ожалена зеница как своята сълза отрони,
тъй сякаш уморена птица с език прехапан изгъргори
и в тъмното ждрело потъна. По стихналата гръд планинска ...
На ъгъла на твоята и моята усмивка
тъгите ни ще се разминат - уж случайно
и никоя след другата не ще извика,
че срещнат ли се, болката ще е безкрайна...
На ъгъла на пъстрите ни погледи ...
Пролетен полъх си в моя живот,
цъфнали нежни, уханни цветя,
яркото слънце в деня ми безбрежен,
капчици бистра и свежа роса!
Вятърът палав, косите ми рошещ, ...
Следи, отвяни във време,
спомени, преминали през миг,
думи, приковани в човешко бреме,
болка, събрана в изгарящ вик.
Образи безброй във лик двуличен... ...
На японския народ
Хартиен жерав със криле изпепелени
към Слънцето издига се мъчително...
Земя, Небе, Море в прегръдка слени
рушат, бучат, убиват... Удивително ...
Бостън – наши дни
Пощенската камионетка забави ход. Даде десен мигач и със скърцащ звук от плачещите за ремонт спирачки спря пред витрината, на която с едри букви бе изписано “Антиквариат Коен”. Вратата откъм шофьора се отвори и от нея изскочи водачът – на средна възраст, който явно вече се бе прими ...
Когато ехото говори…
Понякога срещаме хора, които дълго сме очаквали в самотните си нощи, прегърнати от скръбта на белите коси. Страданието, болката от всеки ден, ежедневието, несигурността, уплахата, хаосът ни въздействат. Те често ни правят по-нещастни от преди. Ние търсим, ние копнеем да срещнем ...
Може би ще имаш много мъже,
може всеки от тях да забравиш,
но един ще те топли във свойте ръце
и до края не ще го оставиш!
Вероятно ще минат много, но знай, ...
Зимата беше доста самоуверена в безбрежната липса на белотата си; само няколко снежни устрема установиха крила в живи птици. Но почти никой не разбра. И останалото се превърна в „Здравей!”, „Супер си!” и - прекрасно ли разбираш, че е още зима и не мога да съм постоянно до птиците в двора. Откъслечни ...
В залата, в която започнах да тренирам, не се ползват джапанки - най-вече, защото няма къде да се държат. С изискването за носене на джапанки се сблъсках през пролетта на 1999, когато за първи път прекрачих прага на едно айкидо доджо. След като около две седмици се дърпах (защото забравях да си взем ...
Пак заставаш на прозореца полугол и запотен, леко уморен, все още пиян, но пък задоволен. И пак пушиш цигара и гледаш как тя се качва в таксито и заминава. Събираш пъзела от изминалата вечер и накрая стигаш до върховния в кавички секс, който правихте с нея. После се сещаш и за предната вечер, и за с ...