СОНЕТ № 23
Прибрах крилете, свих си знамената.
Оттеглих се във хладни планини.
В гора красива, непозната
попаднах странно и се възродих. ...

Зовете ме плът
В мастило и страх и копнежи съм давил.
На лист не веднъж на бесило увисвал.
След всяко прераждане в скрина оставях
дълбоките белези, все ръкописни. ...

Ти рисуваш по мен - като слънце по тяло на ручей
и разстилаш парченца от времето - ден подир ден
и по листа от нежност - извезан в съня ти памучен,
плъзва страст и се спуска по мислите парещи в мен.
Запленени в душата ти - чувствата нежно ухаят ...

"Кой ви е бог? Кой - дявол? Кой с гласец треперлив
заврещя: "Изгорете я
тая щерка адова!" "
"Вещица" - Бойко Ламбовски
Съдите ме. Съдите младостта ми! ...

Въгленно изгарям от въздишки,
в тишина разтопени свенливо.
Сякаш съм отучена да дишам
след разстрели със стрели горчиви.
Сълзите графитени са вече. ...

По тротоара се препъва дъжд сепнат, неспокоен.
Небето облаците сгъва и тръска ги отгоре ми.
А там, на този тротоар, художник е приседнал –
тъй мълчалив, библейски стар, но се усмихва ведро.
Край него, в мократа мъгла, покрити със найлони ...

Олися изведнъж на нощта звездобройното чело
и в присънени мисли изби слепоока роса,
утринта си запретна полите с ръцете на вятъра,
а Луната се скри в сърпокрилата си тишина.
Върху устните порив протегна щастлива усмивка ...

Когато тръгваш по пътища непознати и безцелно се скиташ из тях. Когато заставаш пред огледалото и виждаш образа отсреща и не изпитваш нищо освен съжаление. Не чувстваш нищо, освен собственото си падение. Когато станеш сутрин, без причина, за която да се усмихнеш и замръзнеш при допира на този, който ...

Ти пак ще се събудиш сутрин
и по навик ръка ще протегнеш.
Ще се опиташ да ме събудиш
с целувка нежна, с мъжки копнеж.
А аз ще се престоря, че не чувствам ...

От копнежи по залези крадени
отлетя този ден недолюбен,
стъпки пишеха думи неказани,
мракът шепнеше тихо разбуден.
А в искрите на влюбени погледи ...

В този ден дяволите сякаш го бяха стиснали за гърлото. Отвреме навреме го освобождаваха от захватката си и когато, аха, аха, да си поеме дъх, пак здраво го вкопчваха. В моментите на отхлабване Димо започваше да се мята като обезглавен петел и да полага неистови усилия, за да стане от дивана. Опитваш ...

Колко е тъжно, че влакът отмина
и моето място в него изстина,
остана само издъхнала пара,
не мога да стигна последната гара.
Затова следвах самолет на мечтите, ...

Вън е толкова красиво,
пролет е и нежно намирисва на любов.
Иска ми се да изляза, да усетя този нужен аромат.
Тялото си аз полагам на тревата,
а мигът във вечност се превръща, ...

В синевата на летните дни
търся време за малко прохлада.
Сякаш бряг, към който бързат вълни,
е моята малка мансарда.
От тераската виждам морето - ...

Миналата нощ сънувах те до мен,
бяхме двама в края на отминаващия ден.
Гледахме слънцето
как зад хълма се скрива,
погледнах те в очите, ...

Не, недей ме поглеждай! Недей!
Не се усмихвай с очите си -
две черни дупки.
Те поглъщат материята на мойто сърце
и го почернят, и го късат на две. ...

Срещнахме се най-случайно
на пътя, до една липа.
И като добри познати
побъбрихме си за дъжда.
Усмивката ми, уж усмивка, ...

"Днес бях лош"
Днес бях лошо момче -
напляскай ме,
напляскай ме със огнения си камшик,
кожата разкъсващ на парцали - ...

Прегоряха очите
от взиране
в пустото.
Ръцете
пресъхнаха ...

Делникът сви знамената си и се предаде.
Мирише на нощ. А нощите са всеядни.
Такава една се опитва да ни нагълта.
Кажи си последната дума, без да увърташ!
Аз съм съгласен. Прави с мен каквото поискаш, ...

В хоризонта – като сън дълбок! –
впити сетивата. Чакам вест, но
морето е самотно като бог
и също като бог е безсловесно.
Живот, и стих, и всичко има срок. ...

ГЛАВА ТРЕТА
(студентски години)
1
Аз пиша вече от години…
И може би съм графоман? ...

Египет 870 година преди Христа
Веслата на тридесетте дълги дървени гребла се потапяха задружно в мътните води, тласкайки лодката срещу течението на реката. Четириъгълното платно не вършеше кой знае каква работа. Вятърът бе съвсем слаб и в повечето време то стоеше отпуснато върху мачтата. Така че гре ...

Централният ни комитет се е събрал
с братския ни цигански квартал,
сбира усърдно каймака в чиния,
а той се оказва мръсна помия...
Живяхме дълго като лъва и конете, ...

Скитащи души
Гробищата пусти са
и черни.
Скитащи души
с изтръгнати сърца. ...

Не живя – ни ден, нито година.
Никой във венец не го преплете.
Тихичко въздъхна... И отмина
слънчевото – синеоко цвете.
Не успя, дори да зърне само, ...

Нощем скитам сам и сломен
и помня дните, когато беше до мен.
И сънят не ме спохожда вече,
оставям те, няма да ти преча.
Споменът за теб остави във сърцето рана, ...

Толкова много те търсих...
Всички морета претърсих.
Всички пътеки избродих.
Живях при всички народи.
Толкова много те чаках... ...

Безмерната ти хубост озарява
скептичното лице на полумрака.
Обичам те, макар и да повява
нестоплен от дъха ти северняка.
Красиви са очите ти на хъски, ...