Пролетно-приспивна песничка
И щом се зазорява - не е трудно -
да ритнеш под юргана си сънливката,
за да заприпкаш (може малко мудно)
и да излъскаш зъбките с усмивката; ...

Проклета гордост, мразя те.
Нима нуждая се от теб?
Отново караш ме да притъпявам глас.
Той е там, а тук съм аз.
И ето, че погледите ни отново срещат се, ...

ПРЕДЧУВСТВИЕ
Предчувствам те –
в агонията на времето
и на пространството в гангрената;
в стенанията ...

ДОБРО И ЗЛО –
Библейски мотив
Царувало ДОБРОТО безметежно във Всемира –
но може би не си личало колко е добро,
докато не надигнала глава коварна сила ...

На К. Желев
Ти не питай за онези преди тебе,
те отдавна вече са минало.
И сега си толкова с мене,
не е ли достатъчно? ...

Закачливо подсвирва към мен
ален залез, отплуващ навътре.
Пори вълните щастливият ден
с обещание пак да се върне.
Синя нощ носи в меки завивки ...

О, какво си, Любов, покажи ми!
Може би си прегръдка копнежна...
Или думи, изказани в рима,
и целувка една, ала нежна...
Днес в кои очи аз да те зърна? ...

Когато диви коне разтреперят прах в погледа
и надиша се въздухът с мокра пепел от рози,
във нощта няма друга Луна, от мен пó-бледа,
а небето разперен чадър за въздишки си носи...
Когато плачат звездите във угаснали пламъци ...

Ако някога слънцето мръкне
и звездите за теб не блестят,
ако търсиш пак начин за връщане,
ще ти трябвам ли аз за из път?
Ако птиците в утрото млъкнат, ...

Те се обичаха, радваха се на живота, взаимно споделяха радости и мъки, живееха живот, пълен с любов и щастие. Те се надяваха на светло бъдеще. Беше късна лятна вечер. Закъснелият вечерник (полъх на студен, речен вятър лятно време) шумолеше из листата на храстите и дърветата и нарушаваше нямата тайнс ...

Влакът потаен, ние сме двама
в топло и мръсно купе.
Аз все те виждам в лъчи обляна,
но все пак си още дете.
Гледаш ме тъжно, това ме тревожи, ...

Халката
До вчера беше всичко тъй различно,
до вчера мислех аз, че съм една,
но днес на прах се срина всичко,
когато от джоба ти падна халка. ...

Акварелът отново е на Уйлям Хаенраетс.
Останалото са мои измислици...
Б.
Реката винаги
оставя ...

Понякога ти се иска да излееш всичко, което таиш вътре в себе си, пред някого, но въпросът е има ли подходящ човек, или въобще има ли? Самотата е нещо, което не бих пожелала дори на най-големия си враг. Продължаваш да потискаш всичко в теб и накрая не издържаш и всичко рухва. Тогава няма само ти да ...

Мики Маус е детска мечта,
то е прекрасна приказка.
Заедно с Мини под ръка,
той се бори за света.
Гуфи е глупака, ...

Думите на Левски "Ние сме във времето и времето е в нас" в днешно време трябва да придобият друг вид: "Ние трябва да сме във времето, за да може то да е в нас ", иначе се превръщаме в социални "аутсайдери". Ние сме генерацията на новото време, на напредничавия ум, но и на разбитите морални ценности, ...

Някой ден ще дойда при теб, с мисълта да остана,
ти ще отвориш с усмивка, ще сложиш кафето да ври,
ще бъде ноември – утрин мъглива и тайнствено ранна...
Ще дойда с дъжда, който в твоите гъсти ресници блести,
мълчаливо ще седна – до прозореца изгревно светъл, ...

Глава 1:
Изгубени неща
Мъглата превзе улиците на замръкващия град.
Фенери засветиха почти из всяка уличка, без да успеят да се преборят напълно със сивата пелена, а жълтеникавият им светлик придаде нездрав вид на постепенно опразващите се улици. Малцината минувачи бързаха, надявайки се да стигнат вк ...

Поредният приказен ден, прекаран с приятели.
Слънцето нежно целуваше лицата на хората, а лек ветрец си играеше с косите им. Безгрижие и свобода…
Даааа… ама не! Както всеки един средно статистически човек и аз си имам задължения. Като да си оправям сама стаята, да си уча уроците, да помагам в кухнята ...

НА ВЕЛИКДЕН
Припомнете си за кръста в този ден
и този, който е разпнат на кръста.
Кой от двамата бе победен?
И разпятието мъст ли е? ...

Отивай си!
Избягай!
Махай се!
Остави я да се лута в мислите си...
Погубѝ я! ...

Винаги съм се страхувала, че някога ще дойде моментът, в който ще трябва да живея без теб и ето... Той настъпи.
И странното е, че не чувствам нищо. Едно голямо нищо. Не се смея, нито плача... Просто гледам в една точка и дори не мисля. Единственото, което чувствам, е празнотата.
Това е всичко. Чувст ...

Тя вече беше вървяла по този път... и тези улици познати бяха. Тя знаеше всяка дума, тя знаеше всеки стих. Тя всичко от него беше изпитала.
Любов... изпепеляваща, страстна, невъзможна, бурна и нежна, прекрасна... истинска любов. Караше сърцето ù да грее, да се радва за това, че той е до нея.
Болка.. ...

Като птица не летя,
но високо ще се извися.
Високо ще стигна аз
и ще извикам със силен глас.
Няма да падна надолу - да, ...

Шепни ми стих.
Жадувам твойте думи!
Аз знам, сега ненужни са слова.
Кажи ми нещо за щурците.
В проблеми съм завързан, ...

Отшумя Световният младежки фестивал.
Завърнаха се „черните” военни полкове от Чехословакия.
Окупацията завърши успешно - чехите са „вкарани” в правия път…
Войниците – омиротворители, без изпит, станаха студенти.
Нищо не се говореше, нищо не се коментираше… ...

Пак ще си боядисаме ръцете
и по това ще познаем, че
идва празникът,
в който ден Бог на кръст
разпънат е, но въпреки всичко ...

АФГАНИСТАН
Лунни пейзажи.
Океани – скали.
Прашни миражи.
Рядко вали. ...

Говорещият с Бог
Селото бе на десетина километра разстояние от Смолян. Сгушено между два рида, то имаше изцяло южно изложение. Източния рид бе по-нисък и слънцето през по-голяма част от годината радваше с топлата си длан ранобудните селяни. Радваше. Така беше преди много, много лета. Слънцето пак из ...

Животът ми почти залязва
над прегорелите треви.
И спукало внезапно язва,
презряло слънцето кърви.
По земните открити вени ...

Подарен миг!
"Животът не се измерва с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!"
" Ела! Ела!... Хайде, ела насам! Не стой там сам! Моля те, ела! Хей, подай ръка!"
Цял живот бих подарила, само да мога, на онези мигове, които те карат да настръхваш, да се замечтаваш. Затова цял живот пиша з ...