Мълчи, сърце! Сега не е време да говориш,
длъжно си само да се опитваш да забравиш.
Трябва да престанеш да обичаш и да се бориш,
без значение как ще го направиш.
Зарови мислите за него дълбоко под земята ...

Не протягай към мене премръзнали длани,
не търси ме сред тази цинична тълпа,
на която раздаде до грам любовта ми
и за теб се превърнах в ненужна жена.
Не събирай след мене остатъци жалки - ...

Аз живея във вчерашния ден,
когато за последно те държах за ръка.
Няма вече утре за мен -
със сълзите оставам съвсем сама.
Без теб не мога да летя, ...

Посветено на моите прашинки!
Господ като прашинки ви разпръсна
по човешката вселена от болка ръбата.
Всяка нощ в съня си очите ми ви търсят.
И се моля здрави да са ви крилата. ...

Ни най-малко съм те искала
и дори сега не те желая.
Но защо чувствам се подтисната,
помисля ли, че трябва да приема края?
И не, недей ми казва, че няма край... ...

Има ли смисъл да лъжем, след като сме наясно, че всичко рано или късно излиза наяве?! Когато лъжем, кого лъжем - себе си или другите?
От малки ни учат, че "На лъжата краката са къси" и че ще ни порасне носът като на Пинокио. Възрастните обаче забравят, че ние се учим най-вече от техния пример, а той ...

Сълза
Едно сърце в гърдите ми тупти,
За теб ридае, без да спира.
Една сълза в очите ми блести,
като вижда как без теб умирам. ...

Обезглавен
Огнен кръг пламти в небето,
днес погребваме Света -
тук е мястото, където
господарка е Смъртта. ...

Противоречие, направено от съвпадения
и истини, събрани във лъжа.
Твоя гледна точка, пропита в чужди мнения.
И хорър. Приказка. И любовта.
И най-красивата. И най-нещастната. ...

Един път в живота любовта пристига всеки път.
Само по един път в живота щастлив се чувстваш ти навред.
Втори път не съществува - вече всичко е в тъма дълбока.
Душата ти крещи, сърцето пак ридае, иска то първата любов отново да познае!

Огледалото на историята
С прозрачните думи вятърът донесе...
незавършения уличен тротоар.
Разпръсната задимена мелодия.
Празника на неспокойствието. ...

ВЛЮБЕН АКОРД
В душата ми
проплака
нежна струна.
Опъва лъка ...

О, вода безначална, безкрайна...
О, вода знайна, незнайна...
Криеща в гена си велика неоткрита тайна...
Опитвам се да опиша твоето звание...
Но бедно е моето човешко знание... ...

на М.Ш.
... неизразимото в душата ти напира
като сълза от радост в ъгълчето на окото,
а устните усмихват се непредсказуемо
на времето безкрайно и на мен... ...

Пиша... пиша... и както си пиша,
чувам в такта на мойта машина
как танцува душата ми... дишам...
И аз знам – да, оттука съм минал...
Пиша... пиша... а искам да викам... ...

Продавам две очи!
С отстъпка. Нямат звезди.
Проклети да са - ненаситни!
Продавам две ръце.
Обичат да сплитат ...

Бог Велес
Велес е бог от Славянската културна традиция. Той носи културата на радостта, младостта, любовта и здравето; на любовта към Природата, към добитъка и полята, благодатно земеделие. Той възстановява хоровода в живота и душите на хората. Да се чувстват близки и да си помагат.
Как се е родил В ...

По пътя на живота
изгубих се в самота...
По пътя към сърцето ти,
без твоето присъствие
угасна любовта...! ...

В съмнения и страхове живея,
превръщат се мечтите в суета,
а вечер късно за любов копнея
и още вярвам - съществува тя.
Чувствата във мен са закърнели, ...

Как препускахме в диви усои
със нозе като жарки крила,
а под нас премаляла, земята
ни прикриваше с тънка мъгла.
Как летяхме от желания, свили ...

Писанчице любима,
как хубава си ти.
Във таз студена зима
кат слънце си, капиш!

Защо ли вече приятели няма,
защо всичко е измама.
В един момент е с Теб и те обича,
а в следващия вече се отрича.
А ти се лъжеш някъде там, ...

Натежало небето, пред буря навъсено,
а пък в очите ми вече вали,
всички връзки с лятото скъсах,
пак ще дойдело, казват... дали?
Потъмняла от мъка, почти до поискване ...

Топла и суха съм.
Неомачкана. Изпъната до крайност.
Като дреха.
Залезът по брадичката ти
напира за поредното откачане... ...

От ръба на бетонната сива тераса,
почерняла, оръфана, тъжна,
бистри капчици ваят сребриста украса,
пропълзяват и сливат се дружно
в една дълга, прозрачна кристална висулка. ...

Сутринта слушах радио. Както всяка сутрин, докато си пия кафето. "Честит вторник" - казаха водещите на сутрешното предаване "кофеин" Тони и Сашо. Честит вторник. От известно време го правеха всеки ден - "честит четвъртък, честит петък". Не им обръщах внимание, струваше ми се смешно. До момента, в ко ...

Денят бе студен и сив, но беше към края си, а аз бях на прозореца и трепнех да чуя звънеца, оповестяваш пристигането ти. Гледах през стъклото, откъдето едва се забелязваха сивите петна, които очертаваха фигурите на хората, бързащи да се приберат в своите топли апартаменти. Мъглата ми пречеше да те р ...

> ... Смъртта, вярвам, дори на един-
> единствен невинен, струва толкова, колкото целият океан от нищо
> неподозиращи жертви, океанът от страдания и мъка, който тогава заля
> родината ми и света. И в нов вид продължава и сега...
Срамувам се, ...

ЧЕНГЕДЖИЙНИЦА
Ченгеджийницата трака,
вдига шум, набира пара.
Някой дръпна за мустака
мафията върла, стара. ...

Едно море от чувства и наслада.
Днес ще преплуваме с теб.
Насън се носим сякаш в забрава.
А сякаш е реалност туй навред!
Любовно наслаждават се вълните, на ...

Совалката се движеше през тъмния космос вече четвърти ден. Двете жени не бяха си разменили и дума. Хотару бе особена. През живота си Нефрита се бе сблъсквала с хиляди войници, но никога не бе срещала подобно нещо. Лейтенант Росору говореше много малко. Ако не ѝ налагаха да казва „Да сър”, останалите ...

Мъжко
(на съпругата ми)
Такава си --
разголено-прекрасна!
Жарава си, ...

Виенските балове
В първата половина на 19 век настъпва ерата на валса, на неговите създатели, интерпретатори и ценители.От първи януари до края на Великденските празници, всяка вечер (!) във Виена е имало балове, като понякога се е стигало до 250 бала на вечер. Танцувала е не само аристократичната в ...

Пада тя сега в пропастта
и сама е нейната душа.
Мъката в сърцето ù стои...
там тя се таи.
Заради обичното момче ...

Не знам престъпница по-страшна от тази с име САМОТА.
САМОТА
И добре да живее, човекът разбира,
че дори в пълна къща със весела глъч,
самотата е страшна, че тя те убива ...

Вятърът косите разпилява.
Ароматът на люляк озарява
бялата пейка на двора -
построена от двама ни вчера.
Стрък трева и чуден повей, ...