Къде си, мамо?
Къде си, мамо? Сам съм в този свят огромен.
Мракът плаши ме, а уж не съм дете.
Сред хора съм, но чувствам се самотен.
Къде си, мамо, само ми кажи - къде?! ...

Аз съм началото
и аз съм краят
Навсякъде заредена е
тази представа
А е началото ИА краят ...

Акварелът е на Andre Kohn.
Стихът е просто моят първи опит в еротиката... И се надявам да се понрави на приятелите ми!
Б.
Светът сега е
обладан от ...

Онази студена зима, в която аз те срещнах. Онази зима, в която ти стопли моето сърце. Онова непознато чувство до сега за мен, ти ми го показа и разбрах, че не мога да живея дори и ден без теб и твоите ръце. Само погледите нежни и ласките прекрасни бяха ми достатъчни, за да се усмихвам на живота и да ...

"Хора-прасета"
Поколение от неми роби
кланя се на злобен бог -
алчни и ограничени сноби,
следващи закон жесток. ...

Е, не е съвсем моя тази вина,
че никога не мога да остана
там, където винаги ще съм добра,
и постоянно ще се давя в морска пяна.
Животът мен от малка ме дамгоса ...

Няма връщане назад.
Няма път за нас напред.
Каквото е било, било.
Нямам бъдеще с теб.
Всичко е история. ...

Музиката нежно галеше сетивата ми, сякаш най-чистата ръка ме обхождаше с цялата любов, на която е способно едно сърце. Загледах очите му - дълбоки и съсредоточени и потънах замечтана в добротата им. Той свиреше бавно и внимателно, като от време на време улавяше погледа ми, а китарата сякаш оживяваше ...

" Спокойният не свят
се сблъсква с п*тка мрачна
и п*тка благодат
с достoйнство го прекрачва"
Anonim. ...

Като вишна...
Тази пролет не слезе при мене
на крилата на прелетни птици.
Аз сама я открих, запленена
от най-тъмното в твойте зеници ...

Та си пролетна птица,
която бързо отлита.
Завладяваш сърцето ми
с твоите песни крилати,
надникваш в душата ми толкова бавно, ...

Демокрацията
(Съчинение в прости изречения)
А бяхме тъй послушни...
Затънахме до гуша.
Следят и ни подслушват. ...

Вдишай ме -
полъх в нощта ти омаен,
аромат от цъфнала
вишна на двора,
в тази нощ ...

Пирамида от чувства,
река от сълзи,
планина с връх,
оцветен от войнишки кърви.
Една дупка, ...

Чета за полицейски изстъпления по време на един футболен мач.
И настръхвам… при мисълта за конна полиция срещу хора!
Натрапва ми се една мисъл на Гьоте:
Техниката, цивилизацията винаги ще се развиват, човечеството ще върви напред, но хората никога няма да станат по – добри! (перифраза)
Няма „промяна ...

Не ме заключвай, трябва да вървя,
той - пътят ми, ме чака от години,
притихнал във краката ми едва,
със него искам днес да си замина.
Не ми препречвай пътната врата, ...

Красотата е навсякъде около нас. Тя може да бъде открита във всички измерения; във взаимоотношенията между хората, в малките неща, които представляват една малка детска усмивка, един положителен поглед.
Красотата е ценност, която не всеки притежава и умее да владее.
Има душевна и физическа красота. ...

Отдала си живота си за всички -
да бъдем пак обичани деца,
да заменим огромната себичност,
която ни убива,
с любовта! ...

Кой си ти? Защо си тук?
Не си познат, а някой чужд.
Не си този, когото умът познава.
Този, на когото сърцето се предава.
Ти не си този, който ще сбъдне всяка моя мечта. ...

Когато не ме виждаш …
Когато не ме виждаш
Не е въпрос на израстване.
Не е въпрос на време или на това как се чувствам.
Отървах се от сянката на добряка сега. ...

Душевно кокиче
В душата ми никне прекрасно кокиче,
пробило кората на земната жалост.
Със вихъра буен на младо момиче
поднася ми спомен от моята младост. ...

ВИДА
Аз, Вида от рода Кубиар, съм родена в годината, когато починал кан Крум и синът му Омуртаг поел властта. Дъщеря съм на могъщия Ишбул, който беше кавхан на великия Омуртаг и на неговите синове. Семейството ни живееше в голяма, красива къща зад втората крепостна стена на Плиска. Освен двата ката ...

Омраза се процежда от налъмите,
налъмите са дървени обувки,
омразата убива като трън
и те предава като юдена целувка,
но любовта е смелост, ...

Тази нощ в съня ми пак беше.
Все така мил, сладострастен и нежен.
И в ръцете си силни държеше ме.
От желание силно болеше ме.
С топли длани косите ми галеше. ...

> "... Без всякаква вина, осъдени завинаги на изгнание."
>
>> Неизвестен емигрант
>> по времето на комунизма, преди смъртта си
Всяко докосване ...

Въпросната вечер се прибрах половин час по-рано от обикновено. Първата неприятност ме посрещна още от вратата на асансьора. Сблъсках се със съседката от долния етаж, Иванка. Тя по навик ме погледна хладно, и високомерно извърна глава, подсказвайки ми, че за нея, в животинската йерархия се намирам не ...

ГРАД ТОРОПО
На запад от Изумрудените острови океанът къпел бреговете на континента. Живописно по крайбрежието бил разположен красив и оживен град. Наричали го Торопо. Той притежавал една изключителна атракция, която го славела по света. В него се намирал цирк „Екзотик”, който бил известен с дресиров ...

Изгубен спомен
Изгубих спомена си рано аз,
там някъде в невръстно детство,
но оттогава не минава час,
търся знака му в книжното наследство. ...

Скъпернически отчупваш
още димящите залчета
и ги слагаш
пред мене на масата;
караш ме да се чувствам просяк, ...

Душите мъртви днес се скитат
по света - без обич, без любов.
През счупената призма на живота
светът изглежда зъл, суров.
Две души се срещат днес, ...

Ти отново разстилаш по мен с топлина любовта ни
и разпалваш вулкани от нежност във мойте очи.
И с морето от чувства дълбоко, дълбоко в съня ми
ти нахлуваш без милост и заливаш сърцето с мечти.
Аз отново съм мрак – и по твоята кожа изтичам, ...

Има дни, в които тишината истерично крещи,
а небето е нямо и празно, без птици,
няма полет, няма смях на мечти,
и дъжд кален в сърцето гробно вали.
Има нощи, в които си жив и не си, ...

Аз и ти,
Един свят без лъжи.
Аз и ти,
Усмихнати в дъждовни дни.
Аз и ти, ...

Дори да ни ядосват понякога близките
и сърцето ни яростно да негодува,
че не са такива, каквито ги искаме,
но те съществуват, но те съществуват...
Резки са думите. Боли понякога, ...

Ще дойда, ще приседна, кротко приласкана
в следобедния полумрак,
а ти, до мен застанал, ще попиташ -
"Защо стигнахме до тук? И как?
Ще търсиш отговори в мене, ...