Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Колибари
къщи взеха да строят,
гиздавки, с едни дувари,
да ти сепне чак дъха...
Майсторите темелджии ...
Компютърна баба
вместо баничка да направя,
почвам да търся лаптопа
и всичко дотам си остава.
Брех, да му се невидяло, ...
Той...
Поет
Пак възседнах коня - лудия Пегас.
Храня го със дните и нощите пияни.
Неподвластен съм на светска власт.
Чакам да дойде още пролетта от лани. ...
Къде е?
Нищо в тъмнината
Маха ми с презрята,
Мизерна нота от счупен талант
В прах от подигравки реещ се и стенещ. ...
Да свършва зимата
ще се стопят във пролетта на моите.
Аз искам само тук до мене да те имам,
да бъдем свързани от нишката на мойрите.
Очите ти, като висулки ледени, ...
Ода за Кюстендил
От минерални извори човешка радост се излива!
Какво е празник без цветя и хубави жени?!
Изваяна от майстор красота
по плодородната земя с гордост дефилира. ...
Кажете "и на Петър"!
Черна зима
В душата ми е люта зима -
студена и безжизнена, неутешима,
змии пълзят, проклинат сови,
сълзи замръзват сред черни клони. ...
Капки дъжд
светлеят като изкупление.
И - като устните на мъж -
предлагат някакво спасение.
Какво ми шепнат, аз не чувам, ...
Отричам истината
че още те обичам.
Че още ме вълнуваш,
тъй както и преди.
Че цяла се разтрепервам, ...
Баба вади ряпа
Баба вади ряпа,
а дядо мача зяпа…
Баба пише блог
“От трън та на глог!”… ...
Вълшебният камък - 4 част
БГ Офис
Вграден ми е компютър в главата:
Офис пакет шамари,
онлайн спекулации.
Изцедиха ми жизнената сила. ...
Кофти дрога
Не виждаш нищо вече ти,
замъглен от поредната си доза ти.
„Какво те кара да го правиш?
И защо, дявол да те вземе, все се унижаваш?” ...
Мишчици
Тя едничко е отроче в таз, прокълната земя.
Мишчицата плахо крачи, пази тихо на властта,
С уплах грижи отминава, търси дупката си тя.
..... ...
Духовни измерения - страна на чудесата
СТРАНА НА ЧУДЕСАТА
Най-чудна е страната необятна
на СЪНИЩАТА здрачно-безметежни,
на нашите ЖЕЛАНИЯ повратни, ...
Чудовище
Поезия за кошчето
на килограм.
Ефектът -
той за никъв *** ...
Време за една изповед
Тази странна история се случи през есента. Есен като много други преди нея. Слънцето
ту се показваше между рехавите облаци, ту се скриваше. Светеше с онази жълта палитра от цвят, която ти навява някаква тъга.
Този ден беше наситен с носталгия по лятото, жълтото бе неописуемо кр ...