Живял е нявга мъничък герой,
Велико се наричал той -
самичък бил, със мъничко сърце,
русичък и с детско личице.
Растял Велико малък хулиган, ...

Защо ли?...
Защо ли пука ми за тебе -
дори след толкова време,
след като знам, че ти не си за мене?...
Защо очите надничат?... ...

И тогава го видях. Стоеше под ябълковото дърво, пушейки от лулата си, чакайки стадото си. Дядо Димо бе изживял много, 98-годишен старец, борещ се с живота все още и продължаваше да печели. Нищо не можеше да го стресне. Той тръгна да се изправя, а аз минавах и го попитах за помощ, отказа, усмихвайки ...

Вижте накъде вървят нещата
при нас под синьото небе -
всичко живо вирнало краката –
тръгнало да ходи на ръце...
Двайсеттачка гони веч цената ...

За момент помислих, че чувам стъпките ù, приближаващи към вратата. Сърцето ми спря в очакване. Знаех какво ще последва - хиляди пъти ме бе посрещала на този праг. Малката надежда коварно се загнезди дълбоко в мен. Секундите бяха часове. Вратата се отвори.
-Здравей. Влизай.
-Здравей.
Бях върната в ре ...

Поглеждам часовника. Времето и днес е отлетяло. Неусетно... Дори не мога да си спомня как мина денят ми. Усещам, че съм тук, а ме няма. Говоря механично и вкуса на храната даже не помня. Гледам, а не виждам. Винаги съм се чудила защо има две думи за едно и също нещо, но сега разбрах. Гледам през про ...

ДА ДОЧАКАШ
"СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ"
ВЧЕРА с изненада констатирах,
че мъничко преди
да съм залязъл, ...

Имало едно време една принцеса, която живеела сама в огромен дворец. Той бил недостъпен, построен високо в планините. Въздухът бил чист и прозрачен, с аромат на зелена гора след дъжд. На входа на дългата каменна стена, която го обграждала, била изградена висока порта. Тя била винаги заключена. Тази ...

Ти най-добре познаваш ме от всички.
С теб съм истинската аз.
Изчезва маската, която скрива
изкуствения ми анфас.
Единствен с теб изпитвам чувства, ...

Човешкият дух
е врата
към страна
неизбродна.
Мечтите ти ...

Началото на нашата приказка не беше идеално, дори, мога да кажа, доста мъчително те накарах да заемеш ролята на моя принц, но все пак историята започна както си му е редът, с едни съвършени мигове, точно като в баналните детски приказки с щастлив край, но после, точно като в трилър, историята пое по ...

Моята любов не свършва тука
тя е с коренчета плъзнала у теб
тънките ластуни съм преплела с кука
чувства вплитала съм ред по ред
Моята любов е нежно засадена ...

Недей сравнява всички с мен.
Дори и да съм мъж любим,
от чара си неустоим
загубвам, бъда ли сравнен.

АЗ: Здравей, Живот! Как си днес? Но защо ли те питам, виждам, очите ти както винаги пак сълзят.
Живот: Здравей, радвам се поне, че единствено ти забелязваш моите сълзи. Плача, защото днес видях сълзите на едно мъничко дете и чух как той произнася моето име и каза: „Бъди проклет, живот мой”. Ето това ...

Върни се, Господи, при хората!
И приеми венеца трънен.
Върни се. Натежа умората.
И корабът ни ще потъне.
Върни се, Боже! Лошотия ...

Всеки ден нова Надежда
възкръсва. И ни повежда
по пътя напред да вървим.
Мечтите също възкръсват.
С вълшебен прашец ни поръсват. ...

Повехналите мечти, като розите под снега, забравих. Коя станах и коя съм била, ти не знаеш. Да ти кажа, аз не мога, страх ме е да не ме разкриеш. Под лицето ми се крие друго. Зад очите ми няма нищо мило.
Бях! Бях мечта. Живеех за мига, исках сред розови поляни да ме откриеш, а намери ме в бели пресп ...

ВАРНЕНСКА ИМПРЕСИЯ
Като жълтък на счупено яйце
луната иззад облак бледен свети...
Навярно за омлети от планети
въртят рецепти звездните ръце. ...

С времето човек старее
и променя се лицето.
Но дали, дорде живее,
все тъй нежно е сърцето?
Все така ли го привлича ...

Горос се доближи до нея.
-Е, принцесо, как си?
-Ще те разочаровам, принце, но все още имам сили да се боря!
-Е, твоя воля. Но още малко и ще си забравила всичко и всички! След като майка ми превземе камъка. Между другото, споменах ли, че армията ни е вече във вашите земи? Първите пет селища са вече ...

КЛЕТВА
Ако трябва, Творецо, да стигна до теб
безпризорен, измъчен и жаден,
ще вървя, но без гняв или ропот стаен,
без да търся вина и награда. ...

Вятърът навън бесува,
а преди това бесуваше в мен.
Дихания във въздуха лудуват,
какъв ли ще е утрешният ден?
Нощта навън е толкоз ненаситна! ...

Напомняш ми на две разплакани очи,
изпълнени със блясъка на летни ниви
и златото във тях така блести,
че виждат ми се толкова красиви…
И двете точки вътре в тях ...

Намразихме се…
(Hate with an ex*)
Намразихме се… Не мога да повярвам, че човек може да стигне в такава „дупка” с някого, когото е обичал някога. И не просто е обичал, а вероятно е обожавал, и когато се разделите, все пак оставате приятели, които дори са много близки. Какво се случва след това?? Как ...

Тази пролетна нощ е прекрасна.
В небето звезди и луна.
Мелодия нежна.
Чувам я ясно...
И какво? И какво от това? ...

Сега, когато теб те няма
и от дълго време ти не си с мен.
Сега, когато втори шанс няма,
започваш да ми липсваш ден след ден.
Сега, когато чужди устни ме целуват, ...

... любовта е като капка в океана от мечти...
Не виждайки очите ти, сърцето ме боли.
Усещам нещо, но от слепота
губя се сега, губя се в нерешителността...
Обръщам се към теб за помощ, но уви. ...

Аз копнея да бъда там.
В непосредствена близост до теб.
Да чувствам, че си до мен
и да знам, че си истинска.
Аз копнея да те прегърна в близост. ...

И тихо стана, изправи се тя,
И тихо тръгна, замина си тя,
И тихо подмина те, сякаш не бе там,
И тихо замина си в необятния свят,
И тихо донесе ти вятърът една сълза, ...

Днес пак се видях и пак се разтреперих,
не бях това, което бях преди.
Бях птица, спряла своя полет,
така изгледах аз през моите очи.
Бях смъртно ранена точно в сърцето - ...