Не отваряй очи, моя тиха любов, не поглеждай,
утре пак ще стоим във различни ъгли на живота,
няма път между нас, в някой мъничък миг да се срещнем,
затова не отваряй все още очи...
Аз не съм като теб, моя тиха любов, не очаквам, ...

Имахме малко диалогче съвместно
и от него ми стана интересно.
Да, на снимките изглеждаш добре,
но под външността какво се крие?
Дали поредната чалгарка куха, ...

Когато дойде часът
да заплачеш като малко дете
и мечтите останат самотни,
всички пътища щом са на никъде
и останал е с теб само вятърът, ...

Благодаря на Елена Биларева (elenabili) за силния стих.
И на Димитър Никифоров (argonyk) за коментара към него.
Те ме вдъхновиха и провокираха...
elenabili Жената без мъж е отворена книга,
написана в древен пророчески стил. ...

Ще покрия себе си с одеалото на вечността и ще обличам същността си с характера на неспиращи, неизказани, неразбрани мисли. Но преди това…
Говори ми с езика на различността и погледни ме с погледа на говорещо мълчание. А аз ще ти говоря с думи, дошли от корените на разцъфтяващата ми същност и ще те ...

Мечтая си и аз.
Все някога да ида на почивка.
Все някога да имам шанс.
Поне за седмица.
Да си почина. ...

обичам те до края на кръга
до космоса възнесен над небето
до най-недостижимата дъга
до вечния несвършек на сърцето
обичам те до инското на ян ...

Очите ми към тебе устремени,
сърцето и кръвта ми те зове,
макар в живота да сме разделени,
любовта ни ще пребъде с векове.
С нея ли си - знам, че ме жадуваш ...

Сезони
Нека Зимата
натрупа снегове.
Пролетта със ручеи
друми издълбае, ...

По вените небесни
пълзи от огън диря,
светкавици проблясват,
небето се раздира.
Беснее огнен вятър, ...

Искам да заспивам с твоята топлина и нежност.
Сгушенa в тялото ми, да си моя в нощта.
Да те прегръщам и чувствам, когато си до мен...
желая да изследвам всяка част от твоето тяло.
Искам устните ти по мен... ...

Погледни ме, любов, съсипан вървя,
загубил вяра, надежда, мечти.
Тръгнал да търся лъч светлина,
немощно скитам по сивите улици.
Усмивката във миналото си загубил, ...

КАКВО СИ ТИ?
Какво си, свидна моя обич, за мен?
Най-скъп кристал, съкровище или злато,
в този толкова труден и невесел ден,
когато се цени само багатството? ...

Това било при теб –
страхът!
Страхът, че се променяме!
И той ти пречи, не дъждът -
да долетиш при мене! ...

Колко много самотни сърца
по улиците на живота вървят,
всеки търси половинка в прахта,
отдавна от вятър отнесено време.
Колко много сломени души, ...

Фалш печален или мъчна самота?
Какъв е твоят избор в таз изкуствена игра?
Живот назаем прати слънце вдън земя,
в час потаен, с чужда, кървава следа.
Обичаш, знаем, горещ и тъмен ден. ...

Когато си тръгваш, вземи това -
искам да имаш нещо от мен.
Кутия с твоите писма, твоите думи ден за ден.
Лъжите ти красиви, в които аз горях...
Дръж си ги, вземи ги, на друга давай тях. ...

Този мъж, със когото живея,
е понякога зъл и навъсен.
Аз мълча и да питам не смея
той защо тишината разкъсва
и защо с поглед пали пожари, ...

Извинение
Ще пробвам
да направя
извинение
за свойто ...

ФИЛОСОФИЯТА НА ИМАНЯРА
Намерих в земята дръжка от меч.
И от Иван Александър монета.
Кръстче малко, излято от мед
и от счупено стреме парчета. ...

Мене ме няма
защото отсъствам
Мене ме няма
къде да присъствам
В мене остана ли някой?! ...

Отварям нова страница сега.
Какво да пиша, ти кажи ми.
Оттука ми налъхва самота.
Ще пиша, пък... ръцете изгори ми!
Историята друга ли да бъде? ...

Никога не казвай "никога"
Всеки има своите възходи и падежи по пътя на живота. Мисли, които се превръщат в реалност. Думи, които остават трайна следа в съзнанието ни. Най-хубавата черта на човешкия мозък, е че забравя. Изречението ”Никога няма да забравя това!” е клише. Съгласна съм, че това ще бъде ...

РАЗДЯЛА
Ще си тръгна някой ден,
дори и без да те докосна,
сънят ти ще бъде мокър
в сухите горещи нощи.... ...

Коридорът блести.
Непознат аромат
те притегля магнитно,
няма образ и звук -
само чувство проникващо ...

Тичах по улицата през онази тъмна нощ. Тичах, но не знаех от какво бягам, от какво се страхувам, какво ме плашеше... през онази тъмна нощ.
Обърнах се назад и погледнах, там нямаше никого, но продължавах да тичам. Исках да спра, но нещо ме караше да не го правя. Нещо ме теглеше напред към тъмнината.
...

Призраци в едно селско гробище
Брат ми е четири години по-голям от мен, но аз толкова го обичах, че независимо от тази разлика, още от малък непрекъснато се „мъкнех“ с неговата тайфа – както се казва „Барабар Петко с мъжете.“ Батковците също ме приеха, пък и винаги, когато трябваше да се изтърчи до ...