Помниш ли наивното крехко момиче
с тъй влюбени и чакащи очи.
Забравил си я може би,
а може би и никога не си я помнил...
И тя забрави те... почти... ...

Не ми се пише тази нощ.
И дишането ми е някак си насила.
А вън звездите с пълна мощ
озаряват небосвода свилен.
Не ми се пие тази нощ. ...

Натъпчеш две-три парчета козунак, начукат те четири-пет бияча, па седнеш… Около теб агнета, пържоли, роднини, а ти седиш и се радваш – днес е празник. Започва бурен смях, около теб възкръсват спомените за предишни угощения, боядисваш картината с някоя друга политическа мъдрост… И ето, ти се възнасяш ...

Нещо тук не е наред
Все не так, как надо!
Вл. Висоцки
Днес, щом псуваш на мегдан,
с теб реве тълпата. ...

Папàта и… МЕИ
Още работех в Кремиковци. Веднъж заминахме с Никола Станков (Папàта) – един от моите сътрудници за “Марица-Изток”, където трябваше да приемем спешно необходимият ни кула кран БК-400.
Останахме на обекта няколко дни, през които освен приемането на крана, демонтажа му и организиране на т ...

Още една много интересна композиция на нереализирания демо албум на моята група Юнона от 1984 година. Соло китара и соло вокал Георги Парчев, бас Ангел Филипов, клавишни и бек вокали Слава Парчева. Приятно слушане!

Поредната композиция на нереализирания демо албум на моята група Юнона от 1984 година. Соло китара и соло вокал Георги Парчев, бас Ангел Филипов, клавишни и бек вокали Слава Парчева. Приятно слушане!

La bendición Благослов
A mi hijo Victor на Виктор
¡Deseo que te ocurra lo imposible! И нека ти се случи невъзможното!
¡Que tu vida sea interesante! Животът ти да бъде интересен.
¡Que no te creas nunca invisible, Да не усетиш никога тревогата, ...

АКО...
Ако можехме да летим като птиците, махайки с крила да се издигаме до облаците, да се вием из небесния простор, после да се стрелнем надолу към земята, да кацаме по дърветата, по покривите, и отново нагоре...
Ако можехме да плуваме като рибите, да кръстосваме моретата и океаните, да се впускам ...

Затвори ли го?! Моето небе?
Разстреля всички птици –
да не ти попречат.
Зениците ти някой е превзел.
Със сто години самота – ...

Ти си моята сянка пътуваща
и си вечно на пътя орисана.
Надалеч ли си – тихо тъгувам,
че в аурата моя си вписана.
Искам с теб към морето да свърна, ...

Видя ли сега
как ни изненада снегът!
И ще трябва да чакам
да се стопли отново,
за да настъпи мигът ...

Вдъхновена от Rumpel (Румяна Пелова) – „Песен за майката”
Спъвах се в кръста от истини,
океан във бездетна пустиня.
Да отпия от тебе, пречистени,
две сълзи на самотна робиня. ...

Животът -трън в петата на смъртта ,
забит дълбоко
и така убива...
Вината - прашен път на съвестта .
Мечтата - ...

инвалид(NO)
Сляпата
Попадна при черно-белите.
Непрекъснато ú крещяха,
че черното е бяло ...

На почивка
На почивка бяхме аз и ти,
ти с нея, аз с него,
но нещо се обърка, откачих
и исках все да съм с тебе... ...

Баба Костенурка, с писаната хурка,
тръгна пак на гости по Велики пости.
Крачи тя по друма и на глас си дума:
-Дружката ме чака долу, във дренака.
Той пък се намира, чак отвъд баира. ...

Орис
Доведен бях от призрачна зора
в свят на обещания и думи леки,
ориса ме една разлюбена тъга
- да бъдат трънливите пътеки ...

Когато ме обичаше,
а аз не знаех
Счупих се и се порязах,
плаках и не се отказах,
да си начертая стълба ...

Сън
Да, сън е! Сънувах сън,
една вълшебна малка роза.
сътворила в себе си дъха на любовта,
чудотворен елексир за цялата земя. ...

Тя е онази… ужасната,
която за обич копнее.
Умна, пък все е захласната,
в свойте мечти си живее.
Тя е онази… себичната, ...

Взирам се с тъга,
но виждам само тъмнина!
Няма проблясък
- нито трясък!?!
А трябваше да има светлина ...

-Ех, след петдесет или след сто години, може пък и някой да обърне внимание на написаното от мен – горчиво се усмихна Мина, напечатвайки последния ред от поредната си творба. Тя пишеше разкази, романи и стихове. Изразяването върху белия лист винаги й доставяше особена наслада. Ако живееше в Англия и ...

ИНЖЕНЕРЪТ И К Р Е М И К О В Ц И
Абсолвентите на целия машиностроителен факултет на МЕИ със всичките му специалности бяхме около 220 души, колкото бяхме и в първи курс. Прехвърлените в началото на следването ни от другите вузове(МГИ, ХТИ, ЛТИ) към двеста студенти изпокапаха, като останаха единици. На ...