***
Подгонени страхове
От липсата ти до мен
Тогава – отдавна
Ти изпусна своя шанс ...

Опитваме на другия живота да гадаем,
всеки сам знае къде и колко го боли.
С чувствата човешки дали не си играем,
приличаме на тъмни есенни мъгли!?...
Ще се намерят и такива да ни дават препоръки, ...

Често в живота поставяме граници -
нужни, ненужни, различни...
Вещи пък трупаме в своите раници -
някои - ценни, други - безлични.
Често се питам - дали да опитам ...

Искаш да си с мен,
тогава бъди
и не се прикривай
зад думи безсмислени.
Искаш да ми ...

Колко устни по моето тяло бродираха
не шевици с цветя, а животи окъсани,
посинели вини пред очите ми още умират
и оставят сълзи овдовели кротко за тях да се кръстят.
Колко усмивки - девствено тихи, ...

Отказах се - заради нея.
Аз самата не бих могла така.
Щях нейния живот да живея
и гласа ѝ да чувам дори със смеха.
Щях в очите ти все нея да виждам, ...

И тази вечер будна съм. Не мога да заспя.
Звездите тъжно гледат във тишината нощна.
А може би сега и ти си там, една от тях...
А може би до мен си... не си си тръгнал още...
Навярно ти тъгуваш, че безкрайно ме боли, ...

Напъпили чувства,
напъпили клони,
да се разлисти
очаква нова любов.
И с цвят ще напълни, ...

Не мога веднъж да обичам,
това е загубено време….
Не мога веднъж да се вричам,
животът тече си и искам
от него да грабя с наслада. ...

При мен ще се върнеш, когато
смъртта ще е мой благодетел,
където е вечна душата,
а тялото тленно е пепел.
Не ще те допусна тук близо, ...

Гласът ти – стон утихнал,
чувам още без причина,
усещам твоя дъх повян
от южния вятър заскъснял.
Гледам нашата картина, ...

С дъх на пролет и глухарчена нежност...
Носи ме вятърът въздушно лека
и политам нагоре, в безкрайното синьо,
да достигна небето и намеря утеха.
С аромат на люляк и късмет – детелина, ...

Влязох в оръжейната, всички оръжия бяха нови.
Току-що ги бях купила, а той ми се нахвърли,
биейки ме. Прибрах се, измих се от кръвта,
която бе по ръцете ми.
Всеки, който ме срещнеше по по пътя, ми викаше ...

Пролет
Съзерцавам цветята,
от Пролетта душата ми е огрята,
красива синева ме дарява,
птиците напомнят за своята поява!

Празна химикалката напомня ми че теб те няма
раздялата на слънцето намигна при зазоряване
не се боя че теб те няма
Изваяна въздъхна чашата на масата
прости ми ...

Успяха да резервират билети за първия самолет до Берлин чак на по-следващия ден. Места нямаше, но на помощ се притече Перек, която като че ли остана доволна, че двамата италианци напускат нейния район. Вместо извинение, че ги задържа цял ден за „процесуални действия”, им намери билети по служебен пъ ...

В края на 90-те години Търговище не беше така пуст и изоставен от младите хора. Това важеше особено за крайните райони и квартал „Запад - 3”, където все още кипеше живот и ставаше нещо. Построени за нуждите на местния военен завод, 11-те панелни блока бяха дом предимно на работници и техните деца, к ...

Любов! Туй прекрасно чувство, навяващо щастие и тъга. Тя е дълбоко, вълнуващо и вечно преживяване, като сладостно ухание.
Има толкова много видове любов. Страстна любов, приятелска любов, любов между нас и семействата ни. Любовта е същественото в живота.
Да имате едно хубаво разположение на сърцето ...

на ВЕСЕЛИН
един зависим
Живот ли ти е, когато си нищо,
живот ли ти е да си в калта,
живот ли ти е да си подритван, ...

ДВУБОЙ
Посвещавам на Гашока,
Барона и на себе си
Сънувам на ринга въжета
и купа – кристален бокал. ...

-Брей, тоя Асан! Как търпи грозната си жена в леглото, да му се неначуди човек?! – зацъка дядо Стоил, загледан подир дъртата и въздебелка Айше, като с наслаждение си отпийваше ракийката.
Да беше видял, че Асан влиза в кръчмата, хич и нямаше да си отваря устата, ама късно го съгледа, прекалено късно! ...

Кои са тези "пусти" финикийци?
Нарочени за първоизточник на всичко пошло.
Измислили замяната на всичко пожелавано,
Срещу кованото в пропорционалност - злато-зло!
Срещу метал, наречен”благороден”, ...

МАРИЯ
Родена съм през годината на Глигана преди три 12-годишни календарни кръга по българския календар, което ще рече през 844 година от рождението на новия ни бог Исус Христос. Българското ми име е Джента и съм от колобърския клон на благородния род Чакарар. Семейството ни е богато и уважавано. Бащ ...

Какво не бяха видели очите ми? Какво не бяха чули ушите ми? Каква ли работа не бяха вършили ръцете ми?
Ето, че дойде време да си отдъхна и да се насладя на старините си. Лекото полюшкване на влака ме унасяше в старческата ми дрямка по обед. Доста земи преминах преди да успея да се доближа до последн ...

Ава и Даниел препускали през долината заедно с есенния вятър. Тъмните облаци скривали напълно слънцето. Съвсем леко светлината се пръскала във въздуха и го багрела с бледо сияние. Мракът натискал и напълно мачкал мократа долина. За Ава и Даниел това нямало никакво значение. Те и без това обичали да ...

* * *
Здравей, Любов!
Навън е зима.
Прозорецът ми зее.
Не вали. ...

Самотен ти, приятелю, кой чакаш,
застанал на единия си крак?
И в унес жално–милно с клюна тракаш
там, във гнездото празно – трака–трак.
Дали другарка скъпа на сърцето, ...

Животът ни така премина.
Все търсим подходящ момент.
Когато можех да те имам,
ти отрече се от мен.
Жадуваш да ме имаш само тялом, ...

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
навярно ще е тежка тя!
Пърси Биш Шели ...

Газелоока моя, сърненога,
ти спиш сега, потрепвайки с клепачи,
а аз не мога, пак не мога
да обясня какво за мен ти значиш.
В тревога лутам си душата, ...

Диагнозата е влюбена
и отнася се за мен.
Неизлечимо
и с втрисане,
с температура ...

Дните са ужасно дълги, а нощите нямат край.
Ти си тази, с която е свързана всяка мисъл.
Kопнеж, който изпълва сърцето ми,
чувството, че теб те има някъде на света, ми дава сили да живея.
Все още усещам вкуса ти върху своите устни. ...

Събудих се, сънят избяга от очите
и изведнъж осъзнах - пак ли закъснях?
Най-после че съм свише разпознат
и любовта, и нежността,
които той - мъжът ми - ги дарява ...

Препускането ме лиши от смисъл...
В такова темпо нищо няма цвят.
Събуждането идва като писък,
заспиването - като чакан бряг...
От утрото нахлува бързината - ...

DNA= ДНК
Ди Ен Ей си живей
скрито нейде в кръвни пазви,
дреме чръв* или змей
в езерце от цитоплазма. ...

“Сто образа променя любовта ми,
но не отслабва и не спира тя.
Ако утихне някога, спомни си,
че е дълбока тихата вода.”
Петьофи ...

О, душа изстрадала! О, душа свирепа! О, душа проклета!
Ти си не душа човешка -
ти душа си на поета.
О, душа изгубена! Повтаряш себе си безкрай,
в словесния си дом изгубена, ...

Зеленооки дървета се гонят
в екнал смях и гръдта ми трепти,
топъл дъжд от целувки бездомни
с твоя дъх - вечерта приюти...
И полянката горска танцува ...

Посвещавам това стихотворение на моята колежка Джанан.
Исках да напиша стих
и на теб да посветя
разкритие на всеки щрих
от твойта вечна красота! ...