Нощ след нощ те сънувах, всеки ден те копнях.
По пътеки от тръни все към тебе вървях
и с ръце изранени, свити в няма молба,
бавно - камък по камък, преобръщах света.
Всяка мъка изплаках, всяка болка попих ...

"Има нещо"
Има нещо по-страшно от смъртта:
животът -
убиец на мечти,
на смелост, ...

Много се чудех как да кръстя тези мои мисли, които нахвърлям сега. Минаха ми през главата идеи като: "Защо не вярвам в свръхестественото" или "размисли на осъзнатия човек", в крайна сметка всички тези заглавия отпаднаха. Искам да развия в документа си тезите за така нареченото от съвременен човек "с ...

Дежа ву *
Когато видиш познати лица,
но не можеш да си спомниш къде си ги виждал,
може ли да грешиш?
Когато си на особени места, на ...

П А Р Т Н Ь О Р И – друг миг от пролетта
Първо повярвай в партньора си,
а не, че смъртта е неизбежна.
В известно кабаре в Бейрут влязоха двама млади мъже с атлетическо телосложение. Единият – Доминик (така пишеше в паспорта му), беше висок, с черна коса и тъмнокафяви, почти черни очи. Другият - по п ...

Влизам в училище,
разплакана жена.
Питам:
-Какво ви има?
-Остави ме, животът ми е лъжа! ...

Едва ли смехът запълва празнината в душата ми, едва ли ще усетя смеха сега, едва ли ще се усмихна скоро, едва ли...
Някога, когато бях малка, исках да порасна, да си имам гадже, но първо се случваше да харесам някого, после хлътвах сериозно, след това си разменяхме мили думи като "обичам те, мило, л ...

Япония
Страната на слънцето е в траур.
Разгневена земята се отвори.
Ядрена сянка злокобно надвисна.
Бавно Земята ярост затвори. ...

Забрави за мен, от сърцето ме изтрий,
намери начин и чувството укрий.
Не ме срещай, не ме поглеждай,
сърцето си двойно не повреждай.
Забрави за мен, за любовта голяма, ...

Какво да кажа – беше просто пролет
и тя подаде ми стрък светлина.
Какво да правя – беше нужен само поглед,
за да подам сърцето си с разтреперана ръка.
И прииска ми се да напиша ...

О-о-о, Тъга! Добре си ми дошла.
В сърцето ми удобно ти се настани.
Ще те черпя с чаша черни сълзи.
Ще отворя за теб душата си като книга,
да сложиш своя подпис там. ...

Ти! Ти ли си тази, която наричат истинска, погубваща и вечна?
Ти ли със студените си устни ме целуна?
Ти ли вля в сърцето ми отрова?
Ти ли беше тази, която ми донесе Него? Дали не е Съдбата...
Ти ли си, Любов? Или си лъжовна. Изменница на всичко свято. ...

1971 година след Христа
Снегът се сипеше тихо на едри парцали. Мокрите снежинки се трупаха упорито, превръщайки парка на малката християнска клиника в приказен пейзаж от коледна картичка. Клоните на дърветата се огъваха под тежестта на преспите. Така в бялата безпределност човек трудно можеше да си ...

От всички болести, казват, най-страшни са тези на духа. За да се уверим дали това е така, днес ще направим една обиколка на близката психиатрия, където наши домакини ще бъдат завеждащ отделение Главен Психиатър (за кратко – Г. П.) и неговият зачислен стажант – Стажант Психиатър (за кратко – С. П.). ...

Човекът пропадащ усеща живота,
щом на недоверие успешен окаже се вота,
но продължи ли в безсмислие той да се мота -
не ще се спаси - умира пилота!
Стремглаво се спуска към пагубна урва, ...

Здравей, любов, дали ме чуваш?!
Със вопъл нов за теб жадувам...
Здравей, момче, за теб коя съм,
едно дете или пък сън неясен...
Здравей, сърце погубено от страст, ...

Мъжете никога не плачат
Мислиш че мъжете никога не плачат
а защо напират в мен сълзи
защо на колене се моля да останеш ти
и защо душата ми тъжи ...

Още в мен кандилото си свети
пламъче в любов гори и вяра,
лазеха в петите ветровете,
плъзнали в краката ми поквара.
Лесно се изгубвах във гората, ...

Мило, красиво момиче,
оставаш си гордост за мен.
С толкова труд, упоритост
превръщаш мечтите в дела.
Ти беше една статуетка ...

Една от пръчките
на кафеза - счупи!
Останалите почват
да се ронят.
Онзи вътре си ти. ...

Този път, когато маските паднат, няма да е за да създадем нови, по-здрави и непроницаеми. Този път, когато отново сме оголили душите си, ще е за да ги запознаем, поне един истинен път. Този път, когато сме само ние и никой друг, ние ще се подкрепим, нови лъжи ще изградим. Този път, когато свалим мас ...

Косите ù са облаци,
лицето ù – небе,
очите ù са гълъби,
а устните – море.
Чертите ù са сякаш ...

Светът ми се разяждаше, ядеше ме отвътре и със всеки изминал ден човешкото във мен умираше бавно и славно. Хората ме изпиваха с поглед, сякаш вината бе изцяло моя за това, че притежаваха дългове. Та аз бях просто един обикновен банков чиновник и човек, разбира се, като тях. Но никой не виждаше човеш ...

Пътищата разделят се на кръстопът, а не зная коя посока аз да избера...
Отляво красота небесна - зелени поляни с красиви цветчета, усмихнати лица, без вражда в тях, ангели пеят чудни песни, а славеят приглася ги с чудния си мелодичен глас, дърветата галят нежно твоето лице с клоните свои, а вятърът ...

Не ще ти позволя да ме погубиш
с грубите си думи и заплахи.
Не ще си позволя да се разтрепервам
от туй, което можеш да направиш.
Не ще ти бъда вече подчинена, ...

ДНЕВНИЧЕ МИЛО :)
Дневниче мило,
тайните скрило,
игрите ми знаеш,
с мен не скучаеш. ...

Попитах те за твоите надежди,
но ти обърна поглед настрани.
Вълнуваше те ежедневно нещо –
дали отново почва да вали...
Че загърмя! ...

Думите за обич вече недостигат
с теб да поговорим - любовта горчи:
тръгна си с усмивка, нямаше интрига,
но сега безизразно гледаш и мълчиш!
Чувство прозаично с нас се пошегува... ...

Празните съдове дрънкат най-силно
(посветено)
Празните съдове
дрънкат най-силно,
без умора деня и нощта ...

Какво бих искал аз,
нищо повече,
само една жена,
която да обичам
и тя мен също, ...

Очи, препълнени с желание...докосват безвремието примряло...виното разлива цвят в кристална чаша...преплетените пръсти тайно облаци докосват...устните, до кръв прехапани,издават стон след стон...а сатенът долу танцува...попива аромата на любовна две тела... сливащи се във едно...настръхналата кожа н ...

Аз и без любов живея,
а защо трябва от болка да се свивам?
Без нея щастлива съм,
има и други радости на тази красива земя.
Че те минават си дните, ...

"Виж Змията!"
Чувам грохот под земята,
в странен унес си стоя,
виждам как пълзи Змията,
но защо ли не крещя!? ...

Взаимозависимостта между човека и природата
Природата е всичко, което ни заобикаля. Тя е навсякъде около нас. Не могат да се опишат безбройните ù поля и планини, всички красиви места... дори животните в природата са толкова много, че не могат да се изброят. Природата ни покорява с неземната си красо ...