Зимата празнува своята победа
над посърнали полета и гори:
поизтръска бялата си дреха
и земята в плен тя покори.
Утро зимно в бялата одежда! ...

Лежа на земята, отпусната всякак
и пърхам блажено - в зелено гнездо.
Отгоре ми в синкаво-белия пясък
прелива
най-правилно ...

Аз търся теб, за да не тръгна
по път от болка и тъга...!
Аз търся теб, за да не плача
в студените ръце на вечерта...!
Но никой няма... и ...

Дали „Завинаги” е думата, която аз умея?
Цигареният дим опари капилярите в сърцето ми…
И ще успея ли насила пак да се засмея?
Театърът във погледа ти
си открадна въздуха от дробовете ми… ...

Храм
на границата между личните ни светове
строя (защо ли точно там) от думи храм
за твоя Бог (все още) едва ли всичко знам
абстрактните икони очакват нещо да им дам ...

Пречупени стрелки
Не се страхувам аз да грабна свойто време
и да го хвърля на хищни ветрове завчас.
Да се отърва от туй жестоко бреме,
което мъчи ме до смъртен одър чак. ...

Хубава си като птица,
във съня ми долетяла...
Белозвездна огърлица
от смеха ти е изгряла...
Хубава си като пролет, ...

Ей сега ще ви разкажа
приказка за звездното мече,
път далечен ще ви покажа
и докъдето ни отведе...
Имало някъде далече ...

Пусни ме
Изпращаш ми цветя, за да ти простя
изневерите в онези нощи.
Но аз не мога повече да те търпя, намери си друга
наивница да понася всичко това. ...

Авторът става творец тогава, когато спре да се срамува от творбите си!

И то не свикна да ме чувства сам.
И то за двама още бие.
Дали ще пусне друга там,
болката отляво да изтрие.
И то не тласка кръв, а спомени, ...

докосна сърцето
и с поглед се вряза в стара рана
заболя и загорча а
душата се сви настръхнала...
обич ли беше ...

Остави ми...
Под брезата на чувства предишни
на последната среща ела.
Не задавай въпроси излишни –
остави ми за спомен крила. ...

Смърт през Декември
Беше Декември – към края.
Сив и агонизиращ, последният месец умираше безславно...
Ревматично болящото време се беше побъркало.
Отвсякъде се носеше злобният кикот на размити силуети. ...

Детето в самотата си е старец.
Космати сенки плашат го във мрака.
Една невидима врата отваря се -
зад нея болка и тъга го чакат.
Самотното дете е малък кораб, ...

Изтрити спомени в момент на слабост
по дланите самотници болят,
и стичат се реки - стаена нежност,
по две зеници - облаци от страст.
Небето се превръща във очакване, ...

Трябва да сме били много истински във всичко, за да
остане след нас поне една светеща прашинка...
Когато в някой ден и час
мен вече няма да ме има,
това, което е било у нас, ...

Поглед
По миглите ти слънцето се стича,
докосва ме със лъч от твоя поглед,
а той с финес ме разсъблича
и тръпнещо душата ми разголва. ...

Аз се лутам и търся надежда
в лабиринта ти, тайнство живот!
Кръстопът, спирам се и поглеждам,
търся “изход”, а надписи: “вход”.
Като кон съм, вършеещ хармана, ...

СЧУПЕНИ ПРИУМИЦИ ЗА ДВАМА
Витрините ли? Вече ти се сърдят.
На снимките показват само мен.
А зад гърба ми слънцето е хърбаво.
Троша стъклото с поглед изумен! ...

Накрая всеки си замине.
Но във отсамния живот
оставя кой каквото има:
парици, слава... Аз какво?
Добрите думички при мен са. ...

Сънуваш ли ме нощем,
или съм само тръпка в мрака,
желаеш ли ме още,
ще мога ли да те дочакам!
Ако искаш да ме имаш цяла, ...

Паузно...
Мено/фактура -
документ
за изплатена младост.

Виновна съм...
Една влюбена жена!
Открих аз нея в най-неочаквания миг.
Подарък ми донесе тя
и с този подарък плача от тогава. ...

Усещах тръпката на сутрешния сняг.
Помислих си за теб, момиче, когато си тръгна. Направих кафето горещо, загледан в небето облачно с цвят на зима. Студено ми стана от пушек на комина. Нещо липсваше, а всъщност всичко беше идеално застинало в картината на тази сутрин (може би канела). Сещах се за теб ...

На една улица ми мина живота, на един тротоар, покрай многото коли.
Аз съм просто уличница, чула и видяла безброй съдби.
Спираха се при мен двойки с проблеми, и двойки с мечти,
спираха се нещастници - и мъже, и жени.
Но най-лоши бяха неверниците с техния нов и груб морал, ...

Всеки път, щом чуя тази песен,
се сещам за теб, а сълзи се стичат,
колко бързо паднаха листата тази есен,
времето и любовта някак неусетно излитат.
С невъзможното отново се срещнах, ...

Искам при мен отново да се върнеш.
Защо така бързо реши да си тръгнеш?
Спомням си с усмивка за изминалите дни,
макар че изкусно ти ме нарани.
Мили чувства така и не ми показа, ...

Малките измъчени от студа снежинки се завъртат сякаш презряни около бледите, тъжни, неонови светлини на пропития със зимен, влажен въздух град. Падат бавно, прогонвани от свирепата миризма на оловния вятър, прегърнал пустошта на кафявите, изсъхнали клони на дърветата.
Ние с теб сме обречени. Обречен ...

Полет на птица,
пролет на сън;
парченце зеница,
утринен звън
на дъжд по стъклото, ...

Поп музиката
Рокът - символ на свобода
Rock
Рокът е най-разпространеното течение в поп музиката, от него са се разклонили много подразновидности, той влияе върху други музикални направления, но и търпи влияние от тях. Ерата на рока изгрява истински в края на 60-те години, в апогея си е през 70-те го ...