Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Хипотония
бавно пада
все надолу,
много ми е лошо,
границите ниски са, ...
След една разходка
което отдавна го бе имало.
Спомени давало
и пропуснати мигове взимало.
Скитало, питало ...
Не си обичал
ако е имало само страсти и искри,
това не стига да е истинска любов,
която тлее, защото тя трябва да се разраства и гори.
Не си обичал истински, ...
Първият ми учител
Млад човек усмихна се отсреща,
а погледът му, благ и озарен,
беше топъл, нежен, вдъхновен.
Учителят протегна длани ...
Мъртви парчета реалност
Събуждам се
в противен и кошмарен свят,
оглеждам се -
студен, безчувствен, грозен град. ...
Четвъртък следобед
Далечна стая
Яркото слънце, кръжащо в синьото небе – извор на радостта.
Тук са златните залези, къпещи се в море от светлина.
Усети летния въздух, всичко е толкова истинско – да!
Но видях самотна стая на незнайно място и заключена врата. ...
Безсмислено
Така започна сутрешният ми ден, с тази мисъл, която тровеше съзнанието ми.
Мъжът ми се прибра от работа и най-официално ми заяви, че сме пропуснали живота си в един безсмислен бра ...
Мисия за нас...
Път на коприната,
Пътят към небесата,
Път за нещастници…
Надежда за хляба, ...
Ти
не казваш нито дума,
а всъщност толкова добре
разбираш всяка моя глума.
Ти не поглеждаш - не, ...
Моят град - Исперих
паметници на Хан Аспарух, но
само моят град носи неговото име.
Авторката
Във плодородна Лудогорска равнина ...
Фотографии…
Стихът... заформя трилогия с "Полунощ" и "В залата".
Така се получи...
Ще ...
Как ще бъде
И свежест обгърне студените устни, удавени в сълзи, очите не ще да заспят.
Затворени страници, притихнали стонове, в картина затворени бледи мечти.
Не гасне ни болка, ни обич, ни тихият шепот на вятър безпътен,
уловени в затвора на лун ...
Ода за "Позитивното"
І.
ДА МИСЛИШ позитивно е градивно!
Във Времето жестоко,
объркано, брутално, сиво, ...
Очакване
Моето сърце жадува изнурено,
като изсъхнала земя за майски дъжд,
да дойде с лице от обич озарено,
неповторимият, единствен мъж. ...
Сонет за мъртвите
Спомените се усещат,
като детски длани.
Както първите им срещи
със любов неразгадана. ...
Вярвам, значи...
сърцето диктува.
Вярвам във всичко, за което
душата жадува.
Вярвам в доброто, стаено ...
* * *
Празнувахме три дни годишнината на детето, като нашите съжители от далечни земи, почит ...
Стопанинът си отива
Свисти трева. Стопанинът го няма.
"Дори за оран няма да се върне!" -
подпира пътят нивата със рамо.
По тоя път отнесоха човека, ...
Доброто не е черно
В пръстта ръце забивам
и ровя в мрака с болка,
погледът ми празен е в тъмнина,
нищо не виждам- доброто почерня. ...