Крият очите едно желание!
Крият очите едно оправдание!
Колко много неща крият те,
а никой не смее да им каже поне:
че всичко в тях се разбира, ...

Така и не изпратих най-последното писмо.
Преди да лепна плика, ме застигна новината,
че няма пощальон, разпределен до туй местó,
където си заминал без билет за наобратно.
Увиснаха в ума ми безтегловни редове - ...

Идваш при мен с поглед влюбен,
докосваш ме с ръцете топли, изпълнени с желание и подбуда,
прегръдка нежна подари ми, притиснат силно в мен,
усмивка грее на лицето, изгаря сърцето...
Очите ти, впити в мен, ...

Тъгата ми -
змийско кълбо на припек,
филизи пресъхнали
и жълти сипеи.
Самотата ми - ...

миглите ми
ритуално се подреждат
ирисът набъбва
в цвят
бяла влага плува ...

Поканих си гости – рожден ден все пак.
ЕГОТО появи се отегчено, но с фрак!
Подарък не носеше. Часът беше късен.
Поводът - весел, гостът - навъсен.
ВИСШЕТО АЗ със невидими длани ...

William Wordsworth - “A slumber did my spirit seal”
A slumber did my spirit seal;
I had no human fears:
She seemed a thing that could not feel
The touch of earthly years ...

Писах й вече за десети път днес,
упражнявах отново всеки свой жест...
Когато намина,
си глътнах езика.
Взех й чантата и й сипах кафе. ...

Аз не съм за този свят,
с който май си пречим.
Животът ми е като гладък зар
и без усмивка се търкаля надалече.
А кой ще се смее последен сега ...

Колко време чакам - няма я в нета.
Сигурно с друг си чати в момента.
А пък аз за нея толкоз жертви правя,
щом и интерфейса променил съм даже.
Тук се запознахме, бяхме в обща група: ...

Ако пушех, сега пепелникът щеше да прелива с угарки и пепел. Щях да се разхождам нервно насам-натам пред огледалото и да жестикулирам. Ако някой бе отворил вратата в този момент, щеше да ме помисли за онези лунатици, които не бива да будите, докато не се насочат кротко към леглото си за остатъка от ...

Помня, че имаше време в, което бях готова да направя всичко за теб. Сега почти нищо не се е променило. След толкова изминали месеци чувствата са все същите, дори по-силни. Старите рани са на местата си, само че са по-дълбоки. Сега между нас има граници. Такива, които аз изграждам, и не защото не изп ...

Прости ми, аз те излъгах,
озлобен, затънал в лудост.
Аз сърцето ти наръгах,
преди да видя твойта хубост.
Прости ми, дълго страдам, ...

''Боговете са мъртви
и човекът е оставен сам
на себе си''- Фридрих Ницше
В безвремието нейде съм заченат,
а в безкрая тайничко роден. ...

Детство мое, реално и вълшебно!
Детство мое, така си ми потребно!
Да можех, детство, да те върна!
С пари да можех
да те купя! ...

Как затворена и сама да бъда, като
животът е кратък.
Как душата си да съживя, след като
теб те няма.
Как покой в сърцето ми да има, щом ...

Прокълнах целия свят – близки и чужди!
Изтървах последния влак, ненужен
проиграх безгрижно човешката нужда
за старост заслужена…
Виновници няма – светът е объркан! ...

Безкрилно
Това съм аз – разцъфнал цвят,
напразно тичинките рони.
Череша дива в този свят,
все дивите пчелички гоня. ...

****
Какъв е смисълът да можем
да нарисуваме дъгата,
когато ти зазида друмите,
а аз потърсих цвете за упойка. ...

Плаж, море, звезди,
виждам в далечината,
наслаждавам се и на светлината.
Тръгвам аз по плажа топъл,
а водата удря ми краката, ...

Още пари огънят ти на ръката,
макар че приятелски ти я подаде.
Нима не разбираш, грижовна съдбата
е съхранявала дълго твойте криле...
Полети към мечтите отново обичан! ...

21 век – век на издигнатите в небесата сгради и натиканите под земята ценности, век на високоразвитите технологии и закърнения манталитет, век на нон-стоп отворените сайтове за запознанства и затворените от години книги, век на дамите с високи токове и ниско IQ и на младежите с бързи коли и бавни ум ...

Обичай ме
Докато бели криле
Разпери смъртта
Обичай ме
Докато се разпилеят ...

Признавам
Обещавах на себе си някога,
че ще спра да се влюбвам в очи,
че няма от страх да обичам,
че не искам любов от лъжи. ...

Недей тъгува някой ден
за миговете на невзета сладост,
за онзи трепетен любовен плен,
във който бихме си донесли радост.
Живей и дишай на мига, ...

ПЛАМЪК ВЪВ ДЪЖДА
На улицата ми вали отново дъжд пороен и прекрасен,
и с леки капки той отмива спомена за теб, тъй ясен.
След всеки дъжд той става все по-бистър и красив,
а в нощта до мен промъква се, като пламъче игрив. ...

Аз, грешникът
Грехове много в живота съм вършил
и дано Бог за тях да прости ми.
Но когато се вгледам във бъдното,
виждам грях със страшно име. ...

Бостън – наши дни
Бенджамин Брук се чувстваше много уморен. Не толкова физически. Нито пък му тежеше товарът от 68-те години. По-скоро бе уморен от продължаващия вече четвърта година фанатичен опит да съживи “Бриз” и отново да вдигне компанията на крака. Председателят на борда не искаше да се пенсио ...

Искам да живея сред гори изгубени -
тихо, идилично и без много шум.
Да гледам в небето гълъбите влюбени,
песента на славея да пея наум.
Смело кукуригане сутрин да ме буди. ...

Лекият дъх на канела изпълваше стаята със сладост. С малки отблясъци слънцето се оглеждаше в чашата на масата и оставяше танцуващи в такт с водата дъги по покривката. Точно когато димът от една от последните цигари се изви като сянка над пепелника и се скри някъде си, се появи и той. С малка доза за ...

Понякога просто седях в стаята ми, размишлявайки дали си струва. Преместих леглото, гардероба и креслото, но не се промени нищо особено. Предполагам, че стаята стана малко по-приятна. Но все пак много неща в нея липсваха. Липсваше и нещо огромно, не знаех какво. Намирам за досадно да се говори за ли ...

Уподобявам се, когато към околната среда
аз мимикрирам в съответния й тон.
Уж, за да бъда като всички, постоянно се меня
и съществувам чрез цвета "хамелеон".
Алтернатива за различните, каквато съм и аз, ...