Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Трима влюбени
Аз съм Луна и мечтая...
Всяка вечер съм различна,
старая се да впечатля Земята,
очите си не свалям аз от нея, ...
Предизвикателно
но пък е интересно
с устни да те обхождам,
цяла да се разхождам
по теб и твоето тяло, ...
В душите ни...
В душите ни е зима,
спокойна бяла зима.
Сняг вали, вали...
И тихо, тихо побеляват ...
Тя - мечтата ми
Упорита безсрамница
в делата ми се меси.
Безспорна нахалница -
пита ме къде си. ...
Съдба
падам, ставам
и пак продължавам...
раняват ме...
плача, но не спирам да вървя... ...
Магистърка – из цикъла "Малка средновековна пластика"
в елитен западен колеж,
тапии взела си дузина:
за бизнес, право, за солфеж...
а всъщност – диплома си купила ...
Сега
В очите твои образа си разпознах
потребностите на душата си разбрах
като дете се уча да усещам
че в теб аз себе си ще срещам ...
Носталгия
съскат инстинктите
въглени върху сняг
зимна вечер
спомен-южняк ...
* * * (С хълма на времето)
в пясъчния часовник
мигрират целувките ми
по зърната
на гърдите на жена ...
Първична
Тя не задължава, но да, понякога ограничава.
Но твоята любов ако е вечна,
това няма да е пречка.
Помниш ли това: ...
Недей ръката ми изпуска
Ще можеш ли да ми се довериш?
Да се лишиш от своя дух свободен?
Да бъдеш моя ?
Да се покориш...? ...
Съдба...
В СЪРЦЕТО МИ**
Полегнал си...
БЕЗМЪЛВНО ДИШАЩ
В листите на Времето, ...
Малка палава пленница (от поредицата "Дъщерята на слънцето")
По-скоро е с бели коси, отколкото руси. Не знам. Не съм сигурна.
Снопове светлина се процеждат през високия тесен прозорец. Черно-бяло е тук.
Тя е на парче хляб и чаша вино.
По-скоро е на тринадесет, винаги е била на толкова. Родена е на тринадесет, три ...
Чао, а не сбогом!
така ще имам надежда…
… но „сбогом” никога –
така ще знам,
че ще се срещнем отново! ...
Никой не докосва слънцето
една със друга бъбрят свещи,
мирис на восък, топло и светло.
Тук любовта застава на пътя,
тук се разголва душата ...
Любовта на просяка
Не спирай, просяко, пред нечии устни
да молиш за трохи живот,
че никой, просяко, за твойте чувства
сълза не ще отрони, нито стон... ...
Ела при мен да помълчиме!
Във тишината зрее Любовта,
дълбочина се ражда във сърцата ни,
политаме със сребърни крила,
като освободени мигом птици! ...