И леят се буквите черни върху белите листи сега,
и трупат се, трупат безспирно,
и кършат надменно снага.
Извити, красиви, като със четка рисувани,
като от ръка на художник изваяни, ...

ЕТЮД
Магията на детството
завръщат
скрежените черти
на февруари. ...

Сънят на зимата
се сбъдва –
в китна пролет се преражда.
И на гълъба мечтата, също –
сълзата му от радост, ...

Ти си като вълчата мъгла,
като косе босе от хартия
и изсъхнали листа,
като ламя с избягала глава
гризеш резенче от ябълка - ...

Р А З М И С Л И ЗА Л Ю Б О В Т А
Запитвали ли сте се кое е най-трудното нещо на този свят? И аз до скоро не се замислях върху този въпрос, но когато се запознах с историческия аспект на човешките взаимоотношения, стигнах до заключението, че най-трудното нещо е Любовта. Не принизената до животински и ...

Нощем - светят две луни.
Денем ме топлят две слънца.
Сред безброя от звезди
пътя ми огрява твоята следа.
Всичко в живота ми си ти. Единствената моя бездна. Съвършенство, наречено жена. Превземаш с любов сърцето ми. ...

На теб, Богородице, се моля,
защото си като мен жена.
Помогни ми в моите неволи,
ти, изстрадалата своята съдба.
Душата ми е скитница неволна ...

♣ ♣ ♣ ♣
Невинен ме разпънаха на кръст,
още летя над вековете.
От тялото остана димяща пръст.
За милост с молитва ме зовете.

Автобусът е небрежно прозаичен.
Понеделник е. Земята се върти.
Пъплят питанки след моето "Обичам те"
и ми казват да не вярвам във мечти.
Автобусът е цинично предсказуем. ...

Някой ден на върха на Олимп
ще те видя, застанала в бяло.
Ще блести над главата ти нимб
и ще бъдеш с божествено тяло.
Аз ще бъда във ниското, цял ...

Аз помня твоя поглед нежен,
когато бягахме из житните поля.
Аз помня, слънцето блестеше
и ни обгръщаше с топлота.
Аз помня как с теб лежахме ...

О, аз бях изкован от стомана,
но вече зная, създаден бях,
душата моя да превърнеш в прах,
животът ми ти да разрушиш...
И знам, създаден съм ...

Тялото ти е положено върху купчина есенни листа.
Искам да съм кръвта, искам да съм кръвта, която
тече във вените ти, тялото ти с устни да докосвам,
с зъби да го хапя.
Да го целувам нежно, страстно... Диво да се любим ...

От омайващия залив
бликат езерни води
и в небесния свод
се къпят чудно хубави очи.
Аз обичам те безумно, ...

Стоях на ръба на моста и допушвах фаса си. Бях решил, че това ще бъде последната цигара през живота ми, но не защото реших да откажа пушенето – боже, опази – а защото реших, че животът ми ще свърши, след като свърши и цигарата. Даже се чудех дали да не скоча заедно с нея. Нали, да я метна, да ù дам ...

Очи, попили от сърцето болката,
изплакват пак поредната сълза.
Тази нощ те уморени са
и ги притварям някак си... едва!
На сутринта клепачи, натежали от тъгата, ...

Господарят на мухите
Седят във парка групичка младежи -
в ръцете стиснали игли,
неопитни, сърдити таралежи,
изчезващи в тъмата сенки без мечти. ...

Бродиш сам в нощта студена
и търсиш любовта
в лицата на безброй жени...
А тя, Една те чака дълго в моите очи!
В сълзите ми събирана отдавна, ...

Изгарях жестоко от много лъжи,
лицемерие срещах във всички очи.
Добра бях аз, когато се раздавах,
а удари вместо обич получавах.
На враговете дори опора бях ...

Навън вали а аз пиша тези редове
Навън вали а аз мисля все за теб
Навън вали но и вътре в мен вали
Не казвам че не мога да те преживея
Не казвам че си и единствен ...

Планетата наша се казва Земя,
облечена в синьо-зелено,
чудна и жива е тя.
В редицата стройна
тя е трета подред ...

Любов от пръв поглед
Слънчев пролетен ден в морския град. Нощният бриз беше отвял градския смог и въздухът миришеше на море и подтикваше към разходки в парка. Слънцето проникваше през прозорците и огряваше с малки палави зайчета стелажите в мрачния и прашен склад.
- Изчакайте, идвам. - изкрещях аз и ...

ЕРОТИЧНА ВАКАНЦИЯ
Николай Антонов затвори вратата на кабинета си. Включи вентилатора и се отпусна на кожения стол. Запали цигара и затвори очи. Беше горещо и задушно, а климатикът пак не работеше.
Беше краят на август. Целият град се беше преместил край морския бряг. Много от сътрудниците му вече ця ...

Това стихотворение може да послужи като урок по писане на поезия за не един. Четете Хайне!
Heinrich Heine,
Saphire sind die Augen dein...Хайнрих Хайне,
Сапфири, твоите очи...
Saphire sind die Augen dein, ...

Добър ден, моя мила Бояна!
Как - по бански ли в зимния ден?!
Гръм от ясно небе - неочаквана,
но желана пристигаш при мен!
Ти ми спомняш горещото лято, ...

По жадни устни плъзва вкус на вино,
събудилo трапчинката на лявата ми буза.
Танцува пулсът ми и бие лудо.
Празнувам любовта, най-истинската муза.
Разтварям и сърцето си, душата, ...

1.
Слънчеви лъчи
се гмурнаха в морето.
Търсеха бисер.
2. ...

"Пещерата на Черепите" се намира близо до река Жирона в Испания, на 100 метра надморска височина, в района на Марина Алта, провинция Аликанте.
По някаква щастлива случайност живея на 6 км от тази пещера. И във вчерашния неделен ден реших да направя една фото-разходка. Ще я споделя с вас:
След задълж ...

Оттук насетне всеки ден ще ми е подарен,
макар ръката ти е още много моя фраза.
Макар съм ударение от жеста на бохем,
а думите ми - в статус "тихи луди в лоша фаза".
Ще съм заетата седалка в някой автобус, ...

ПЕТИЯТ СЕЗОН
През моя открехнат прозорец
звездите отново надничат.
И Луна се усмихва отгоре
на мислите - в мен дето тичат. ...

И приижда в сърцето най-жестоката скръб,
бавно изстиват сълзите по мрачния път,
топлите длани, изсъхнали като камък,
кръвта студена, не ще е пламък,
но защо те търся и без теб не мога, ...

Отново Любовта към теб е птица,
летяща със изпъстрени криле,
отново ти за мен си ясната Зорница,
трептяща в кадифеното небе!
Отново е омайна, свежа утрин, ...

- Ало, Мария е. Жалко, че те няма вкъщи, щеше ми се да чуеш това, което имам да ти кажа лично, не по секретаря. Както и да е. Просто си седях, ей така, в тъмнината на стаята си, сама и си мислех нещо странно, може би не много логично… глупост, която ми се прищя да кажа на някого... и се сетих за теб ...

Душа ранима
Една душа ранима към тебе се стреми.
Една душа ранима за тебе все крещи.
За тебе не заспива, по цяла нощ не спи.
А дните са и нощи, а нощите - сълзи. ...

Вятърът мислите ми пак разпилява -
птици в простора тъй необятен.
Ароматни цветя в тайна градина,
кораби бели в океана безбрежен.
Пътуват към теб, издули платната, ...

Резен от дюля, тази млада Луна,
потреперва и облото рамо
залюлява си сянката, леко, едва
от небето се мъчи да стане.
Но къде ще избяга - не знае, ...