Запознах се с теб и ми проговори светлината,
разтвори ми сърцето и събра душата разпиляна,
бях забравил да живея с чувства, ти болката прокара
и не мога да забравя твоя шум, възбуждаш ме безумно.

В ДАЛЕЧНА ЧУЖБИНА
В далечна чужбина ти, сине, замина
да търсиш сполука и сносен живот,
че в свойта родина не найде градина
да ражда надежда, живителен плод. ...

Епитаф
Раздавай картите, Съдба,
кажи ми тайната на Вечността,
на живота след Смъртта!
Зловещите окови на плътта - ...

На самотен булевард,
там, отляво под липата,
почива отронена сълзата.
Малко дрипаво момиче
до дървото сянка спря. ...

Мълчанието знак е на съгласие.
Това е стара истина една,
доказана във бурни разногласия,
във смутни и размирни времена.
Мълчанието още е покорство, ...

Познавах аз едно момиче
с красиво име на звезда,
на слънце весело с очите,
с характер хладен на луна.
Със силна светлина искреше ...

"Лошо време"
Разминахме се с очи,
аз и един спомен оцелял.
Не е проблем, но уви,
в тях моят облак ослепял ...

Всеки човек понякога се чувства самотен и сякаш целият свят е против него. Живеем в град, в който никой не се замисля другият как е, след като си го блъснал в метрото, в автобуса, след като си го настъпил, бутнал, ударил, обидил... Всеки ли в този свят е егоист, или всеки е принуден да бъде. История ...

ЦВЕТЯ
На челото с бръчки,
с прошарена коса,
с дух (мисли си той)
на младеж... ...

Исках толкова неща да ти кажа...
Сега къде се скриха?!...
Мълча...
Защо думите онемяха?
Уморена съм... ...

Последните часове от горещия август. Вече стана хладен и ветровит. За да отстъпи място на тъжния септември. И може би да открадне малко време за топлината на прегръдките, за които лятото се оказа доста кратко, за да приюти нощем. Малко помъдрял като че ли ще се съм утре. Малко по-сериозен, запазил, ...

Идвах при тебе в неделните утрини,
докосвах те, а ти гледаше в екрана безизразно,
как се изживява перфектната любов.
Шепнех ти нежни думи, чакайки отговор,
но не ги чуваше, не ме усещаше ...

Не знаеме къде сме,
не знаеме защо.
Живеем нечовешки,
затънали в блато.
Нечувано, без ропот ...

> "Тъмница - денът,
> провала - нощта.
> Сред пътя - без път..."
>
>> Димитър Бояджиев ...

Протегни ръка, днес имам нужда от любов,
докосни сърцето ми с усмивка...
четири ръце се сплитат, милват, галят,
две сърца преливат от любов.
Две очи те гледат гладно, жадно, ...

Прогарят с мъничкитe ръжени
симетрични рани във душата.
Това са само спомени измъчени,
пулсиращи болезнено в главата.
Късат, блъскат и всичко раздират. ...

Ще бъдеш в сърцето ми
Ела, спри сълзите,
всичко ще е наред,
просто хвани ръката ми -
дръж я здраво. ...

Огън, страст и мизерия се борят в моята душа.
Сломена тя остава от нейната съдба.
Нима животът е страдание на бедните души?
Нима няма щастие за страдащите съдби?
Огънят бушува непрестанно и се превръща в гняв. ...

ЖЕНСКА СИЛА
Мога да стисна
ръката си в юмрук
и да се отбраня
от всяка беда. ...

Познаваме се. Някога отдавна,
намерили сме се по небосвода
на нощите си. Егоистично неблагодарни,
объркали сме на сърцата си хода.
И вместо да подминем, без преповтаряне, ...

Сиви тонове през сивия прозорец нахлуват
в сивия ми ден
и ето че пред мен
не се разкрива перспектива. Капките щурмуват
мръсното стъкло, зад което мълчаливо съм се скрила, ...

Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
МАЙЧИЦЕ
Ти ме имаш все още за малко дете.
Аз те имам все още за млада. ...

Не можеш да разбереш с какво толкова я привлича това градче, забравено вероятно и от дявола. Или по-скоро не се опитваш да разбереш, защото просто ти е омръзнало врънкането ù да я заведеш в Трън. Сигурно пак е чела някъде нещо и мухата е влязла в главата ù, а самата тя се държи по-досадно и от насек ...

Изпя ми песен
от "онези",
любовен сън -
дълбок
и нежен. ...

***
Къртица е обидата. Околовръст
тя рови сляпо...
Не вдигай ти десницата за мъст -
подай ù лапа. ...

Днес ръцете ти - яхти във южно море,
по вълните на жаждата моя пътуват,
а очите ти - лъскави врани коне,
във манежа на страстите - ноздри издуват...
Чудна мълния устни безумни взриви, ...

Не искам повече да страдаш,
не искам да те боли.
Недей духом да падаш -
до теб съм и ми се довери.
Аз ще поема всяка твоя вина, ...

Необикновена рибка
Знаеш ли какво?
Хванах рибка!
Триметрова е тя!
Аз видях я в реката ...

*
Топи се снегът
и така ти се иска
пак да дойде пролет.

Нека ми, щом съм събирала
обичта си до кръвоизливи.
Уж е живот, а все съм умирала.
Е, какво пък? Имала съм и изгреви.
Нека ми, дето съм плакала! ...

– Мамо, затвори си очите. - каза със спокоен глас Ари.
Веднага ги затворих и усетих малките му ръчички върху лицето си. Почувствах хладнина.
– Вече можеш да ги отвориш. Знаеш ли, малко е рано за разходки, но пък аз бих ти правил компания, ако искаш. - каза малкият ми ангел с меденото си гласче.
– Ра ...