Тя прокара пръсти през късата си коса. Чувството беше хубаво. Като че ли се разсейваше. Облягайки се на олющената стена, тя изпъна дългите си крака и се загледа. Към нея се приближаваше едно момче – малко нисичко, с изключително красиво лице и памучно мека коса. Момичето потрепери и в ума ù проблесн ...

Понякога поглеждам в мойто минало
и виждам сцени, от които плача,
душа, сърце, защо тогаз било изстинало
и аз безмилостно към пропастта ги влача.
Нима животът ми е бил коварен, бурен, ...

Нося те в себе си толкова дълго.
Кажи ми как да те забравя!?
Белязал си сърцето и душата ми.
Знам, ще те обичам до края.
Ти си всичко, всичко за мене. ...

Поглеждаш ме тъжно с поглед уморен,
разбирам, че нещо тревожи те явно.
Навярно ти вяра - изгубила в мен,
приела си друг в сърцето забравно.
Каква ли бе вината ми? - не узнах, ...

Последни думи -
тишина
и всичко -
сякаш че отлита.
Една сълза ...

Той е подарък -
този живот подарен!
Благоденствие!!!
Всичко във мен
разтвори - потича ...

Съвсем по мярка
Ох, много съм зает (стресиран... болен... вързан...), мила,
но утре, обещавам ти, ще бъде по-различно!
Ех, колко пъстри „много“ сме скроили и ушили
по мярката на сивото ни, голо безразличие...

Понякога, когато ми липсваш, отивам и сядам на брега
и си представям, че слънцето, което грее лицето,
вятърът, който роши косите и усмивката на лицето ми,
си ти!
Понякога усещам присъствието ти в тишината на нощта! ...

Малка лоша скитница
Искам да ти кажа толкова неща...
а дали е нужно почвам да се питам.
Ти, всъщност, "изучаваш любовта",
а пък аз съм малка лоша скитница. ...

Светоусещането на съвременната жена
Каква е модерната жена? Тази, която по цял ден стои вкъщи, готви, шета, гледа децата и слугува на мъжа си?! А може би онази, която се влачи по земята след поредната пиянска нощ?! Или пък тази, която прави всичко, за да получи една глупава лъскава дрънкулка, онази ...

Красиво вдъхновение е този свят,
когато можеш да мечтаеш безконечно,
музата те прави окрилен, добър, по-млад,
усмивката запазва ти се вечно.
Нали си мое вдъхновение сега, ...

Отворих очи, огледах се.
Поех си въздух, изправих се.
Крачка напред, крачка встрани.
Не затварям очи, дори не премигвам…
Боли… ...

Сега е време
на червената вълна.
Тук е забранено,
а натам - недей!
Това не бива, ...

Усещам ритъма.
Чувствам баса.
Виждам тълпата.
Усмивките на лицата.
Как движат се телата. ...

Пиша. Естествено,
както естествено дишам.
Без стих – астма.
Изречение. И ти във всяко.
От мен тече поезия ...

В понеделник сутрин центърът на града оживява
на четвъртък пазара мургави хамали
продавачи на бандероли
ловки джебчии
лентяи и нудисти ...

Обичам те, но и те мразя.
Обичам те, въпреки че душата ми изгаря.
Обичам те, ала сърцето ми на въглен ти направи,
патя си аз от огъня на любовта гореща, която в мен разпали.
Обичам те, макар че цяла се разкъсвам ...

Макар да внушава така хипнотично
телевизионният тумор ,,леля Мария’’,
че нейният магически прах за пране
винаги всичко изпира,
че отстранява упоритите петна и лекета, ...

СЕЗОНИ
Вървя по улиците вечер, плаха,
в прозорците на къщите се взирам,
жадуваната моя топла стряха
сред толкоз много стрехи не намирам ...

Лицемерието и равновесието са ясно изразени в природата. Ветропоказател - накъдето духа вятърът, натам сочи. Слънчоглед - накъдето свети слънцето, натам се върти.

Звънецът глухо,
несмело звъни,
сякаш се страхува
да не сепне съвестта ми.
Отварям - ...

Ела
да запалим огън…
… за да се сгреем
и да помислим.
Ела, не бъди лош – ...

Идваш в моите мечти
Рисувам очите ти
водиш ме в дълбоките води
Когато далече са
слънчевите дни

Тихи стъпки... Лунна тишина...
Два незабележими силуета.
Във нощта са само той и тя...
... и звездите даже плахо светят.
Неволен допир... И ръка в ръка... ...

Защо ли така ми омръзна
Да бъда добра и щастлива?
И в мен се промъква на пръсти
Копнеж по това, немислимото...
Да вярвам във слепи надежди. ...

Скъпа Пролет, днес случайно,
както си вървях,
на един оголен клон
птиченце съзрях.
Весело изчурулика ...

тъга ти е
сянка на райската градина
която мога да затварям вечно
в стихове
но не обиквам никога

Аз не искам да съм отново сама
в тази скучна и ледена зима,
аз съм истинска, просто жена -
и ми се иска до мен да те има.
Да съм твоят притихнал ветрец ...

Тъгата? Вече я познавам.
А любовта? От нея най боли.
Самотата? С нея ставам и си лягам.
Чудовища? Не съществували, нали???
Нима не е чудовищно да даваш, а нищо да не взимаш в замяна? ...

Любима моя,
животът ни не е поезия,
а скучна и протяжна проза,
в която залезите са обречени
и няма падащи звезди, ...

Когато буйният пожар угасне,
остава само пепелта.
Когато болката по теб премине,
остава само самота.
Приятелю, здравей. ...

Тайно влюбих се в теб, в твоя смях,
в твоите бляскави очи.
Желаех си тайничко да ме забележиш ти
с твоите красиви очи сред приятелите си.
Изгарящ поглед спря ти на мен, ...

Една луна далечна, мълчалива
и две сърца, и четири ръце.
О, колко обич, колко топлина.
Това сме ти и аз, дали сънуваме.
Това е звезден миг, това е приказка. ...

Не ми обещавай много неща,
искам само теб да те имам.
Да усещам дъха на страстта
в твойта любов несравнима.
Не си пожелавай много неща. ...