Опиянен съм от нашата „мокра“ любов!
Искряща Любов под дъждовните пръски,
под пъстрия, весел, разперен чадър,
край блестящите очи на дъждовните локви.
Опиянен съм от твоите „мокри“ целувки, ...

Звездна магия
Дали да те оставя в миналото си орисано?
Или от спомените свои да те залича?
Но заличават ли се страници написани?
Забравя ли сърцето нявга обичта? ...

Draconian - The Amaranth
[Voice of Venus:]
Thou art a flower, growing into his soul.
You light his silent path of night...
Thy winds they blow for his love and shadows... ...

Ех ти, мъничка Алиса,
не избяга като други –
в таз страна на чудесата
доста май се позалиса?!
В нея всеки се преструва, ...

На младост дни, войнишките, без път
провират се на светло в моя спомен -
поточета към ниското текат,
а птиците летят към връх огромен.
Тук дните ми на детството шептят ...

В тази прохладна тъмна нощ и тиха
пак на пътеката до реката сам стои,
там, където двете сърца се влюбиха,
а сега трябва мислите си да успокои.
В същата глуха нощ реката се чува, ...

Едни очи ще те преследват вечно,
отворени широко и пълни със сълзи,
които ти загърби безсърдечно
и малък опит не направи да ги задържиш.
Едно сърце остави бавно да умира, ...

Има ли будни в нощта,
чу ли гласа на петела, известяващ
идването на новия ден?
Живият будилник - пратеник на Бога,
който казва: Стани, стани, ...

В очите на баба залезът слизаше
едносричен и тих като селска камбана,
от ръждата изронена, натежала с години,
пресъхнала в песни за родство и за курбан.
В разкрача на дните посипа брашното ...

С натежали клепачи те гледам,
мое свидно нещастие.
Тежък е бродът напреде ми,
дали ще премина отсреща?
Ти плачеш, като мен някога, ...

ЗВЪН
Звън, звън, звън...
Безспирно чукаш по сърцето ми!
Не усещаш ли железния му сън?
Не чуваш ли, метал звъни! ...

Старият бук
Небето е синьо и гладко като копринено кадифе. Няма нито едно облаче. Синева докъдето ти видят очите. Единствено някоя птица нарушава простора от време на време. Рее се високо, бавно и тържествено, след туй се спуска стремглаво надолу, прави кръг над голямата поляна и отново полита нагор ...

Невъзможно обещание
На Галина Вълчева
Да можех вечност да ти обещая
по пясъчния хълм на всяко детство...
А аз какво? Затворен в тази стая, ...

Не ми останаха сълзи да плача вече,
а надежда не остана за празното ми тяло без душа...
Отблъсната от всеки, така живея аз...
Измъчена от болка...
Не търся път, особено пък светлина, ...

Много време отмина,
съзнанието се бори.
Още съм с музиката,
която изпълва сърцето.
Всеки спомен гори, ...

Koя съм аз?
Да! Коя съм аз?
Една от всички, или от всичките една?
Мога да бъда различна...
както мрак... така и светлина... ...

Търся те в дните на утеха,
на скръбта, поникнала
в изсъхналата ми душа,
непомилвана с обич, само с надежда,
като саморасъл плевел, ...

Когато Другият прегръща ме трогателно,
(а ти отдавна си отвикнал да го правиш),
изтръпвам и горя, но не от страст,
а от копнеж към теб и от вина,
от гузно и тревожно разкаяние. ...

В памет на баща ми - няколко негови стиха
Маринела
„На М”
Мрази ме! Презирай,
мисли ме за луд; ...

А толкова лесно щеше да бъде
всеки да тръгне в различна посока.
Да помислим за малко, но не да се върнем,
през лесния път да прекрачим живота.
А ние се спряхме и стреляхме с думи, ...

Най-доброто от теб
зад гърба ти умира
във зловещата сянка
на отровен татул.
А когато смъртта ...

Всяка нощ е изпълнена с мистика,
всяка мистика, с обич и свян,
а животът с реалната истина
носи тъй непосилен товар.
И не жали той нито старицата ...

Нечакана и нежелана –
така в живота съм дошла.
Спорили са – да остана,
или „по дяволите„ да вървя?
Но трепнала съм под сърцето ...

В дъждовна мрачна нощ
вятърът вее изнурен,
светлините мижат -
досущ восък
до основи изгорен. ...

Какво е да си на кръстопът -
разпъната между тъгата
и скритата мечта без плът,
спасяваща от самотата?
Не знам къде съм - ...

Слязох до ада, за да съзра светлината. По пътя срещах души като моята - изгубени, търсещи изход от лабиринта на самотата. Но изход нямаше само една лъжовна химера - смъртта. Какъв изход е тя?
Умира тялото, а душата? Сбъркани сме нещо, там вътре в нас не е наред... Но какво е то? Не е материално, за ...

Ако не ти се струва правилно,
иди си и го забрави -
времето, с тебе прекарано,
всичките наши игри,
всички скандали, раздори, ...

Понякога имам чувството, че съм като попивателна гъба. Попивам, после ме цедят, я курви, я приятели (приятели). Не че съм лош. Между другото, се казвам Симеон и съм... Симеон. Висок съм 1.90, тежа 60-59 кг (не мога да го определя). Като съм на кеф, съм по-слаб, а не мога да видя логика в това, смята ...

Обичай ме, когато е студено,
когато плачеш, ти мисли за мен.
Обичай ме, когато нямаш време,
когато всичко сякаш е без цел.
Обичай ме и аз ще те обичам, ...

Страхът говори вместо нас
и спира мозъкът ни даже.
Защо да си приказваме за
страст, когато всичко ни
тревожи? ...

Очи големи, неразбиращи и чакащи...
Дъх в отпечатък се рисува.
Прозорецът е без мнение и все така студен.
Елха няма, нито пък подаръци.
Но тук никой не чака такива. ...

Десет (пази, Боже!) заповеди
1.Нямай друг Бог освен мен!
Туй е ясно.
И за един в таз панелка-душа
ще е тясно... ...

Pride you took
Pride you feel
Pride that you felt when you'd kneel
Not the word
Not the love ...

*Това е преводът на официалния
клип на песента
30 Seconds To Mars - Ураган
Глава първа: Раждане
Време да избягаш от лапите на името. ...