Тазгодишните награди са осъдени на трима българи:
депутат Константин Алеков по компроматика;
министър Марко Крадевити по корумпатия;
академик Балкан Ганьовски по мускалознание.

По челото ми косъм не остана,
а задникът поука не си взе.
Мазоли от ритници вече хвана,
а тъй и не ми каза - Хей, момче,
достатъчно животът те нарита, ...

Изтеглена и светло величава,
нощта простира оределите си звезди по небето.
Луната е цяла и виждаща,
а щурците си вземат сбогом.
Забързан, както винаги, вятърът ...

Заспивам, но умът ми в облаци витае и е трудно да го приземя. Заради него мечти неизпълними ми идват в главата и не ми позволяват да заспя.
Заспивам, очите ми са вече в готовност да ме отведат в страната на съня, но уви нищичко не става. И защо? Защото въображението ми е започнало разкази и прози да ...

Извини ме приятелю,че ми липсваше време,
да ти напиша по-кратко писмо,
нелаконичното ми творение може би ще отнеме
много по-важни мигове от твоя живот?
Истинските приятели си прощават, ...

Как красиво изгряват звездите
и над мене се спуска нощта!
Как вълшебно ме следват мечтите,
преоткрили за мен любовта!
И нощта се превръща в усмивка, ...

Присвивам зеници и пристъпвам в линия, начертана от слънце...
Незначима като зрънце - потъвам, потъвам, потъвам... в плаващи пясъци....
Теглят ме въжета, пропити от влага...
Възел, който пристяга...
Просто стих, който ми бяга...

Любов и обич
Да любя мога жените само.
На мъжете заслужили поглед приятелски давам.
Обичта движение е нагоре.
Към предмета на стремежа. ...

Оглеждам се в дъното на чашата,
изморен, но Дон Кихот!
Застанал насред пашата
заобиколен от овчешки кикот.
Да си герой вече е безславно, ...

Ан Налат бе замлъкнал.
Какафонията от музика и човешки гласове, която Елизабет бе започнала да приема като пулса на града, сега я нямаше. Магазините и сергиите бяха затворени. Дори вратите на някои странноприемници стояха заключени, макар че точно днес се стичаха хора от целия Лунарат.
Като призраци ...

Добро утро, любов!
Ти спа ли добре?
Как се носи от кухнята
аромат на кафе!
Да, да, любов, ставам. ...

Не съм те викала!
Но някак ме намери,
в най-тъмното на тази нощ...
Не съм те чакала!
Но тихичко дойде, ...

Без тебе в моя свят не съществуват
ни радост, ни надежда, ни мечти...
Нанякъде сърцето ми пътува,
нанякъде, където си и ти.
Във мрака на душата си студувам ...

Живяло ня‘вга красиво момиче,
Било то прекрасно, като кокиче,
С алени устни и тъмни очички,
Със снежно бели нежни ръчички.
От тази приятна сияйна главица, ...

Надеждата някога беше изгрев реален...
тя беше доброто във нас! Но някак!?
Попадна в магията на измамността.
И тишина, мирис на мърша... Защо?
Навярно безликият търси душа. ...

Малко за промивките на мозъците чрез киното. За което може да се говори много.
Още през Първата световна война Холивуд – майстори в тази област, заедно с германската кинемотаграфия, пуска куп филми. Игрални и анимационни. И продължават през Втората световна война. Да, да – Доналд Дък се сражава, дру ...

Обичам истинските думи
и силата на мъдростта.
Душата шепне с нежни струни,
а за сърцето е страстта .
Обичам вярата в доброто, ...

Щом някога решиш за мойто време
камбана да удари трите пъти,
ти, Боже мой, не ми отнемай
последни думи на разлъка...
Върни ме в силното ми тяло, ...

Не ми ги вземай, Боже, мойте думи!
Богатството ми в радост или жал,
те мостът са невидим помежду ни
и кръстът, който Си ми изковал.
Препъвах се в светините фалшиви, ...

ЕЗИК
Автор: Сафер Гърбич, Босна и Херцеговина
Това е мъртвото време
над Гомор
и за последния мехлем отдавна вече е късно, ...

Кутийка от пластмаса и стъкло,
предаваща твърдения и свади !
Описваща и зали и площади ,
махленщини и люде с потекло !
Тя ежедневно,ежечасно е креслива ...

Последва голяма игра – Рая и Уай (съкратено от Y, щот ми омръзна да сменям клавиатурата кир / лат) първо играха на криеница, после на учителка и ученици, после … всички се заливаха от смях, докато накрая двойката се впусна във вихрен танц – Уай с ‚лунната стъпка‘ на Майкъл Джексон се приближи към не ...

Смело бягах
от мечти,
сбъднати със грешни хора.
Силно вярвах,
че си ти. ...

10. Сладко от усмивки
Баба вари сладко на двора. В голямата калайдисана тава с дръжки - върху огнището от големи почернели камъни. В огъня пукат като нежна музика пръчки от изрязани през пролетта лозички и хранят огъня с шепот. Баба много внимава да не усили прекалено силата на пламъка, сладкото тря ...

Мама ми каза: Внимателно слушай,
ще ти разкажа по истински случай
приказка за едно малко момченце,
много палаво и непослушно детенце.
Възпитавали го родителите му заети ...

Дядо има си магаре,
Марко се нарича то.
С цвят кафяво кехлибарен,
но със клепнало ухо.
Що е клепнало? Ще кажа. ...

Във тази измълчана красота
намирам смисълът на битието,
светът е временен, а вечността
е някъде далече над небето.
Не виждам смисъл да не сме добри, ...

ЗИДЪТ, ЗА КОЙТО ОТГОВОРЪТ СПИ
Мъглата бетонира есента.
Пълзи и ще превземе хоризонта.
А жлътнали сред нищото листа
трапчинките на лятото припомнят, ...

Че съм умна и красива
никой не отрича,
но съм доста пакостлива,
белята ме привлича.
Често мама ми се кара: ...

МОЛИТВА ЗА ПОЕТИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Аз не познавам весели Поети! – край тях с години плаках, пях и пих.
Разбрах, че не в лъжливи пируети! – от Болката се ражда всеки стих.
Дори да го натикат във боклука, и там ще пее в ямб – или в хорей.
Не жажда нито „Нобел“, нито „Букър“ – един невероятен вейхайвей! ...

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.
Все не се намирам между другите.
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...

Докато вечерното слънце обагряше небето с топлите си тонове, той намираше утеха в спокойствието на маковите полета. Сълзите се стичаха по умореното му лице, смесвайки се с дъжда. Нежните дъждовни капки падаха, сякаш самата природа плачеше.
Сладки спомени изплуваха в съзнанието му, към времето, когат ...

Ти дойде в съня ми, любов моя. Не видях лицето ти, но знаех, че си ти. Легна, сгуши се в прегръдката ми, а после тихо нещо промълви, което не можах да чуя, накрая стана и си тръгна. Следващата вечер пак дойде, но този път седна на леглото до мен и започна да ме милваш по челото. Все още не виждах оч ...

Лятото бавно върви към сбогуване.
Вехнат очите му – сини метличини.
Свършва чудесен сезон за пътуване,
за аромат на море и обичане.
Става златисто и дъхаво Есенно, ...

Като всяко вехто старче
дочаках пенсията и аз,
ала нищо че, макар че,
още чувствам се витяз.
Още дрънкам на китара ...